Решение № 1880 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1880 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330101208 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. Д., ЕГН: ********** против „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 202250289, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 65, 45 евро /размерът на иска увеличен в с.з. на 28.10.2025г./, представляваща заплатена при начална липса на основание по недействителен Договор за кредит № ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване исковата молба в съда – 22.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на заемател и „Адессо Кредит България“ ЕООД, в качеството на заемодател, бил подписан договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който е била предоставена в заем сумата на 300 лева при ГЛП 35% и ГПР 41,22%. Съгласно чл. 4 от договора ищцата се задължила да представи поне едно от посочените в договора обезпечение. В случай, че това не бъде направено, съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, ищцата дължала неустойка в размер на 105.80 лв. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, доколкото процесната неустойка не е включена в ГПР по кредита.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, 1 намира от фактическа и правна страна, следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.

1 от ЗЗД.

Съдът изрично е възложил в доказателствена тежест на ищеца да установи факта на плащане на процесната сума в полза на ответното дружество.

По реда на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за факта на плащане на процесната сума в полза на ответника. Ищецът обаче, въпреки разпредЕ.та му доказателствена тежест и дадените му от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, не е представил доказателства за имущественото разместване между страните, поради което предявеният кондикционен иск ще се отхвърли, като неоснователен.

При това положение право на разноски има ответникът на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, но такива не се претендират в настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Д. Д., ЕГН:

********** против „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 202250289 осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 65, 45 евро /размерът на иска увеличен в с.з. на 28.10.2025г./, представляваща заплатена при начална липса на основание по недействителен Договор за кредит № ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване исковата молба в съда – 22.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2