Решение № 231 от 05.08.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Монтана, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20221600500155 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260017/26.01.2022година постановено по гр.д.

№1078/2020година по описа на Районен съд Монтана е обявена за недействителна по отношение на „Г.Б.“ ЕООД извършената покупкопродажба материализирана в нот.акт №*,том.*, рег.№*,дело №*от 17.03.2015година на нотариус В.Т., рег.№*на НК, с която ответниците А.С. и А.С. продават за 7200лева на Сдружение в обществена полза „А.М.“ недвижим имот с площ от 3.000дка с №*в землището на с.*, община *в м.“*“ с начин на трайно ползване *без намиращите се в него сгради.

Със същото решение са присъдени и направените от страните съдебни разноски и държавни такси.

Това решение е обжалвано от адв.Н.Б.-АК М. в качеството на пълномощник на Сдружение в обществена полза“А.М.“ с.*, представлявано от А.С. с изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и грубо нарушение на материалноправните норми. В жалбата се излагат подробни съображения за това, като се твърди, че исковата претенция е недопустима, 1 като погасена по давност, тъй като с оглед приложението на ЗМДИП давността е изтекла на 26.05.2020година, т.е след изтичане на давностния срок.Освен това са изложени доводи, че не са ангажирани всички предпоставки за уважаването на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, а именно, че ищецът е кредитор, тъй като от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза в производството не е установен по несъмнен начин размера на задължението.Твърди се, че не е установено и знанието за увреждане от страна на председателя на сдружението.Жалбата е подробно мотивирана в тази насока.Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и погасена по давност.

Становището си в тази насока подържа и в съдебно заседание . По същество моли съда да отмени атакуваното решение, тъй като не е налице фактическия състав на чл.135 от ЗЗД и правото на иск е погасено по давност.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Г* Б*“ ЕООД чрез адв.Е.Й. с изложени доводи за неоснователност на жалбата.Отговора е подробно мотивиран и е взето становище по всяко едно от възражения.Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.Това си становище подържа и в съдебно заседание.

По делото е постъпила и въззивна жалба от А.С. от гр.*и А.С. от гр.*с изложени доводи за недопустимост, неправилност и съшествени нарушения на съдопроизводствените правила.Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, постановено в нарушение на чл.229,т.4 от ГПК поради неприключило висящо производство, в което се оспорва размера и действителността на вземането.Смятат, че правото на иск по чл.135 от ЗЗД е погасено по давност и така постановеното решение е изцяло недопустимо.Жалбата е подробно мотивирана.Молят съда да обезсили, евенуално да отмени изцяло атакуваното решение и отхвърли исковата претенция като неоснователна.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор и на тази въззивна жалба от „Г.Б.“ ЕООД чрез адв.Е.Й. с изложени доводи за неоснователност на жалбата.Отговора е подробно мотивиран и е взето становище по всяко едно от възражения.Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди 2 атакуваното решение като правилно и законосъобразно.Това си становище подържа и в съдебно заседание.

Пред въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивн ите жалби са подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни в процеса и са процесуално допустими.Разгледани по същество са неоснователни.Съображенията на МОС за това са следните:

Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо в и правилно.Същото е и законосъобразно и при разглеждането на делото и постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.За да уважи същия изцяло районния съд е приел ,че качеството на кредитор на ищеца е безспорно установено, предвид обстоятелството, че вземането на същия е изискуемо. Установил е наличие на увреждане на ищеца, тъй като с прехвърлянето на правото на собственост върху имота, първите ответници по делото са намалили своето имущество, което създава невъзможност или затруднява удовлетворяването на кредитора и вземането на кредитора е възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника.Така направените извода на съда се споделят и от настоящата инстанция.Освен това първоинстанционния съд е приел и че правото на иск не е погасено по давност като е приложил разпоредбите на ЗМДВИП.Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд по следните съображения.

Предявената искова претенция представлява конститутивен отменителен иск по чл. 135 ЗЗД , с който кредиторът иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията на длъжника, с които го уврежда. В случая се иска обявяване на относителна недействителност на нотариален акт за. №*,том.*, рег.№*,дело №*от 17.03.2015година на нотариус В.Т., рег.№*на НК, с която ответниците А.С. и А. С. продават за 7200лева на Сдружение в 3 обществена ползеа „А.М.“ недвижим имот с площ от 3.000дка с №*в землището на с.*, община *в м.“*“ с начин на трайно ползване *без намиращите се в него сгради,тъй като вземането на ищеца е възникнало преди възмездното разпореждането с имуществото, което е направено в полза на втория ответник и знанието за увреждането се предполага до доказване на противното.

За да се уважи предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД следва да се установи качеството на кредитор на ищеца, увреждащото действие спрямо кредитора от страна на длъжника, както и субективната страна-знанието за увреждане на длъжника от другата страна по договора.

Преди да обсъди наличието на предпоставките за уважаване или не на искът с правно основание чл.135 от ЗЗД, МОС намира че следва да обсъди възражението направено от жалбоподателите за погасяването правото на иск поради изтекла петгодишна давност.МОС намира същото за неоснователно по следните съображения:

Искът по чл. 135 ЗЗД се погасява с изтичане на петгодишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД. Началото на давностния срок тече от момента на извършване на увреждащото действие – в най-разпространения в практиката случай – от сключването на разпоредителната сделка. По този въпрос съществува практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 311/16.04.2010 г. по гр.д. № 308/09 г. IV г.о. Сделката е извършена на 17.03.2015година и от този момент е започнал да тече 5 годишния давностен срок за предявяване на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД и ще изтече на 17.03.2020година.Тъй като с решение на Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г.. до 13 април 2020 г и е прието на 3.04..2020 г..,че срокът на извънредното положение обявено на 13.03.2020 г.. е удължен до 13 май 2020 г.. Съгласно разпоредбата н. чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.. и за преодоляване напоследиците (Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г, в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр.. 34 от 9.04.2020 г. в сила от 9.04.2020 г., доп., бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм. и. доп., бр. 4.. от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г..) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да 4 текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти, поради което на основание разпоредба на чл.3 т.2 ЗМДВИП в този период срокът е спрял до отмяна на извънредното положение. Съгласно разпоредбата н. чл.4 ал.1 т.1 от

ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, с един месец от отмяната на извънредното положение се удължават сроковете, определени в закон, извън тези по чл.3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. По силата на §13 от ПЗР н. ЗИД на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. и влиза в сила на същата дата.

С оглед горното МОС намира, че срокът за подаване на настоящата претенция е удължен до 13.06.2020 г., който се явява неприсъствен - събота, а първият работен ден е понеделник - 15.06.2020 г., на която дата исковата молба е постъпила в РС Монтана, с вх..№. 537/15.06.2020година , поради което е правото на иск не е погасено по давност и същия следва да се разгледа по същество и се прецени наличието на всяка една от предпоставките му.

Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.Правото на кредитора да иска обявяването за недействително спрямо него увреждащите актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни - те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на този иск, а увреждащата сделка се смята несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.

5

Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че н а 08.06.2012г. с писмен договор, вписан в службата по вписвания на 27.06.2012г. , В.С. е прехвърлил на Г.Б. ЕООД вземанията си към А.С. ООД по договора за заем от 11.05.2007г. , ведно с всички привилегии и обезпечения срещу заплащане на възнаграждение. С договора за цесия прехвърленото вземане е индивидуализирано в общ размер 1 429 837.74 евро съгласно Приложение, неразделна част от договора.

С договор за цесия от 08.06.2012г. В. С. е прехвърлил на Г.Б. ЕООД вземанията си към А.С. ООД по договора за сух лизинг от 01.04.2008г., С договора за цесия прехвърленото вземане е посочено в общ размер 223 995.45 евро, индивидуализирано съгласно Приложение, неразделна част от договора, За така извършените прехвърляния длъжникът А.С.ООД, А.С. и А.С. са уведомени на 17.02.2015г.

Вземанията и по двата договора са придобити от Кредитора с всички привилегии, принадлежности, лихви, неустойки, включително и предоставени и учредени обезпечения, Установено е и не се спори, че жалбоподателите А. и А.С.и са авалирали лично от длъжниците 15 (петнадесет) записа на заповед с главници в общ размер на 958 729 евро, прехвърлени с джиро в полза на Кредитора към дата на сключване на договорите.Всички посочени по-горе договори, споразумения и погасителни планове са подписани от представляващите А.С.ООД с управители А.С. и А.С. , като автентичността на подписите им не е оспорена. Като частни диспозитивни документи същите се ползват с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК, че 6 изявленията в тях са направени от тези лица. От описаните по горе факти ищецът безспорно е доказал качеството си кредитор.