Решение № 3185 от 16.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3185 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330116830 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

****************, *********************№***, против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, с която са предявени обективно съединени искове, а именно установителен иск за признаване за установено, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 104,99 лв., уговорена в Договор за кредит от ****** г., сключен между страните, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна по смисъла на ЗЗП, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. платена без основание за периода 17.01.2019 г. – 10.10.2023 г. за такса експресно разглеждане по Договор за кредит от ****** г., поради нищожността на клаузата за заплащането й, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск, като същия от сумата от 50 лв. е увеличен на сумата от 74,99 лв., чието присъждане се иска.

С исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от дата ****** г., с уговорена главница 600 лв., с фиксиран лихвен процент – 40,05 %, при ГПР от 49,57 %. Посочено е, че съгласно договора, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 104,99 лв., която се заплаща заедно с 1 месечните погасителни вноски. Изложени са съображения за нищожност и неравноправност на клаузата, предвиждаща заплащане на тази такса, с оглед на опциите, предоставени на потребителя преди сключването на договора, а именно значително по-дълъг срок за отпускане на кредита при незаплащане на таксата. Таксата била във фиксиран размер и липсвало еквивалентност между нейната стойност и предоставената услуга. В тази насока ищецът счита, че е налице нарушение на чл. 144, т. 9 ЗЗП. Процесната таксата целяла неоснователно обогатяване на кредитора, без реално да се предоставя конкретна услуга, което е правило скрит разход по кредита и води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По същество тя представлявала добавка към възнаградителната лихва. По изложените съображения се моли за уважаване на иска. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Сити Кеш“ ООД, който признава изцяло предявените от ищеца обективно и кумулативно съединени искове и моли да се постанови решение при признание на иска.

Моли се в полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски за адвокатски хонорар, тъй като не е материално затруднено лице и не е следвало адвокатското възнаграждение да се договаря при условията на чл. 38 ЗАдв, в която насока развира съображения, цитира съдебна практика и ангажира доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – Договор за паричен заем № ******** от ********, че между ищеца Г. Д. и ответника „Сити Кеш ” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищецът има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател. По силата на договора за кредит на ищеца била предоставена в заем сумата от 600 лв., срещу задължение да я върне наведнъж, заедно с уговорените лихви. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,05 %, и посочен ГПР от 49,57 %. Видно от съдържанието на договора /чл. 3, ал. 10/ за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 104,99 лв., представляваща такса „Експресно разглеждане“, дължима за бързо и експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения досежно самата услуга. Общият размер на задълженията по кредита, без таксата „Експресно разглеждане“, е посочен на 715 лв.

В хода на съдебно дирене е прието заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда. Вещото лице е посочило, че Г.

Д. е заплатил сумата от общо 685 лв. за погасяване на задълженията си по процесния кредит, от които 600 лв. са отнесени да покриване на главницата, 10,01 лв. – за възнаградителната лихва, и 74,99 лв. за такса експресно разглеждане. При съобразяване със съдържанието на договора експерта 2 посочва, че след включването на такса експресно разглеждане в размер от 74,99 лв. при изчисляването на процента на оскъпяване, то ГПР по кредита се завишава с 12,50 %

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищецът Д. освен качеството на кредитополучател, има и качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената таксата за експресно разглеждане реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Съгласно изричния текст на договора разглежданата такса се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него.

Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит.

Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста на договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор.

Следователно разходите за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Конкретно приложимият ГПР по кредита не е 49,57 %, а 62,07 %, предвид заключението по приетата ССчЕ. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК, доколкото не е коректно посочен действителния ГПР, което неминуемо въвежда потребителя в заблуждение. Предвид високия размер на процентното оскъпяване на кредит, положително надвишаващ пет пъти размера на законната лихва, то нарушена се явява и забраната досежно горната граница на ГПР, регламентирана в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Допълнително следва да се отбележи, че таксата за експресно разглеждане на заявлението за кредит се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на 3 кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Следователно договорът е недействителен, а в частност и процесната клауза за такса експресно разглеждане, и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита и завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин са е частни хипотези на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като тъй като водят до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано високи разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора.

Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Видно от приетото заключение по ССчЕ ищецът Д. е платил сумата от 74,99 лв. за погасяване на такса експресно разглеждане. Същата подлежи на възстановяване на ищеца от ответника като неоснователно платена по кредитното правоотношение.

С оглед на горното кумулативно съединените искове се намират за основателни и като такива ще се уважат. Досежно осъдителния иск, то като законна последица от неговото уважаване ще се присъди и законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на иска.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на същия следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 в полза на ЕАД ********** от ПАК следва да се присъди сумата от 240 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. А.

Д.,

ЕГН

**********, с адрес гр.

****************,

*********************№***, и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 201995287, със 4 седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, че клаузата в договор за паричен заем № ********от ************, сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 104,99 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречива на добрите нрави и на основание чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф.

73Г, да заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

****************, *********************№***, сумата от 74,99 лева – неоснователно платена в периода 17.01.2019 г. – 10.10.2023 г. сума за погасяване на такса за експресно разглеждане, начислена въз основа на нищожна клауза по договор за паричен заем № ********от ************, сключен между страните, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф.