Решение № 260178 от 07.10.2020, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………07.10.2020 година……………..Град

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав

На………петнадесети септември...……….….....……...……..……..Година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Теодор Петков…..………….……………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от……….………………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 5102……по описа за…..…….….…………2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът Д.Д.Т. е предявил кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение № 1217/25.04.2019 г. издадена по ч.гр.д. № 2235/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, представляващи неплатена главница /заемна сума/ в размер на 3300,00 лв. по договор за паричен заем сключен с ответницата Т.М.К. на 13.07.2015 г., за сумата от 330,00 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода 13.07.2015 г. – 13.09.2015 г. и за сумата от 1207,64 лв. представляваща лихва за забава за периода 14.09.2015 г. – 22.04.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение /23.04.2019 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с ответницата е сключен договор за паричен заем на 13.07.2015 г., като е предоставил на заемателката сумата от 3300,00 лв. Сумата била реално предадена на същата дата, за което била съставена разписка. Ответницата подписала и Запис на заповед от 13.07.2015 г., който представлявал обезпечение на заема.

Поддържа, че страните са уговорили изпълнение на породеното парично задължение за връщане на заетата сума, а именно до дата 13.09.2015 г.

Твърди, че паричното задължение не е платено на уговорения падеж и неговата изискуемост е настъпила.

Не била заплатена и уговорената договорна лихва за периода 13.07.2015 г. - 13.09.2015 г. в размер на 330,00 лв.

Изяснява, че тъй като падежът на задължението бил на

13.09.2015 г. ответницата дължала мораторна лихва за периода 14.09.2015 г. – 22.04.2019 г. и поради тази причина, считано от 13.09.2015 г. в размер на 1207,64 лв.

Моли съда да признае за установено, че ответницата Т.М.К., дължи на ищеца Д.Д.Т., сума в размер на 3300,00 лв. - представляваща заемната сума по Договор за заем от 13.07.2015 г., договорна лихва в размер на 330,00 лв., за периода от 13.07.2015 г. до 13.09.2015 г., мораторна лихва върху главницата, в размер на 1207,64 лв., считано от 14.09.2015 г. до 22.04.2019 г., както и законна лихва от 23.04.2019 г. /датата на подаванена заявлението в съда/ до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответницата, като е заета позиция за неоснователност на иска.

В конкретния случай липсвал вторият елемент от фактическия състав на договора за заем по чл. 240 ЗЗД, а именно съгласието.

Възразява, че ответницата е подписала договора за заем от 13.07.2015 г., поради което не било налице съгласие за връщане от нейна страна. Твърди, че ответницата не е подписала и разписката към договора за заем от 13.07.2015 г. и записа на заповед.

Изяснява, че по отношение записа на заповед съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ, исковете срещу платеца се погасявали с три годишна давност от падежа. В конкретния случай запис на заповед бил издаден на 13.07.2015 г., следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение — 22.04.2019 г., вземането по записа на заповед било погасено по давност.

В условията на евентуалност, възразява, че претендираните суми за възнаградителни лихви били погасени по давност, с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който предвиждал, че вземания за лихви се погасяват след изтичане на кратката тригодишна давност. Падежът на задължението за връщане на заема бил на 13.09.2015 г и срокът по чл. 111, б.„в“ от ЗЗД бил изтекъл към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Моли за отхвърляне на исковете.

В хода на производството исковата молба бе връчена лично на ответницата /особеният представител бе освободен поради отпадане нуждата от особено представителство – определение № 1766/11.06.2020 г., л. 78 и 79 от делото/, но същата не депозира собствено становище по предявените срещу нея искове, не се яви и в о.с.з. проведено на 15.09.2020 г.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Старозагорски районен съд, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От договор за паричен заем, сключен на 13.07.2015 г. между ищеца и ответницата /л. 6-7 от делото/ се установява, че е породено облигационно правоотношение, възникнало от договор за паричен заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД. В чл. 2 от този договор страните са установили, че заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя в момента на сключване на договора за заем, като от представената по делото разписка към договора за заем от 13.07.2015 г. /л. 8 от делото/ се установява, че ищецът реално е предоставил в собственост на ответницата сумата от 3300,00 лв. на 13.07.2015 г. При получаване на сумата, предмет на договора за паричен заем тази двустранна сделка се счита за сключена и е породила правните последици, към които са били насочени волеизявленията на страните. Заемателката се е задължила да върне заетата сума до 13.09.2015 г. Съгласно чл. 4 от представения по делото договор за паричен заем от 13.07.2015 г. сключен между ищеца и ответницата, се установява, че дължимата възнаградителна лихва е в размер на 330,00 лв.

Ответницата подписала и запис на заповед за същата сума /л. 9 от делото/.

Във връзка оспорването в отговора на исковата молба, че ответницата по делото не е подписала договора за заем от 13.07.2015 г., записа на заповед от 13.07.2015 г. и разписката от 13.07.2015 г. бе изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза като нейното „заключение е, че ръкописните подписи в договора за заем от 13.07.2015 г., записа на заповед от 13.07.2015 г. и разписката от 13.07.2015 г. в реквизитите заемополучател и издател са положени от ответницата по делото“. При разпита си в о.с.з. от 08.06.2020 г. вещото лице също заяви, че е категоричен, че подписите на процесните документи са на Т.К..

От приложеното частно гражданско дело № 2235/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1217/25.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение, за сумата от 3300,00 лв. неплатена главница /заемна сума/ по договор за паричен заем от 13.07.2015 г., за сумата от 330,00 лв. възнаградителна лихва за периода 13.07.2015 г. – 13.09.2015 г. и за сумата от 1207,64 лв. лихва за забава за периода 14.09.2015 т. – 22.04.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение /23.04.2019 г./ до изплащане на вземането, както и сумата от 370,75 лв. разноски по делото.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

1/ По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД /за връщане на заемната сума от 3300,00 лв./:

Договорът за заем за потребление /паричният заем/ е реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен - правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника - заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. Това е факт, от който ищецът черпи благоприятни за себе си правни последици и от недоказването му за него са и последиците от неустановяването му. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици /така решение № 142/07.10.2016 г. на ВКС по т.д. № 1601/2015 г., II т.о., решение № 174/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5002/2008 г., IV г.о., решение № 142/27.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5917/2014 г., IV г.о./.

Съобразно приетата фактическа обстановка настоящият съд приема, че между ищеца и ответницата е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за паричен заем от 13.07.2015 г., по силата на които ищецът, като кредитор, се е задължил да предостави на ответницата, заем в размер на 3300,00 лв., а заемополучателката е поела задължение да погаси кредита до 15.09.2015 г. От разписка от 13.07.2015 г. се установява, че на посочената дата ищецът е предоставил на ответницата сумата от 3300,00 лв. Следователно страните по делото са обвързани от договор за паричен заем от 13.07.2015 г.

Неоснователно е възражението, че страните по делото не били обвързани от облигационно правоотношение по договор за паричен заем от 13.07.2015 г., тъй като ответницата не била подписала договора за заем от 13.07.2015 г., разписката от 13.07.2015 г. и записа на заповед от 13.07.2015 г. с оглед заключението на експертизата по делото. В тази връзка настоящият съд на основание чл. 194, ал. 2 ГПК признава, че оспорването на истинността /автентичността/авторството/ на договора за заем от 13.07.2015 г., разписката от 13.07.2015 г. и записа на заповед от 13.07.2015 г., направено в отговора на исковата молба е недоказано.

Настоящият съд приема, че сумата е била реално предадена на ответницата, което се установи от разписката /л. 8 от делото/. Същото е прието и в решение № 43/26.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4638/2014 г., III г.о. – при наличие на частни свидетелстващи документи, подписани от страните, които са ги съставили /в случая разписката към договора за заем/, която действително бе оспорена от ответницата по реда на чл. 193 ГПК, но неуспешно, съставлява доказателство, че изявленията които се съдържат в нея са направени от посочените лица и удостоверените факти са се осъществили така, както са посочени. В конкретния случай признанието на ответницата е обективирано в разписката към договора за заем, т.е. съдържа извънсъдебно признание на факта за получаване на заемната сума. Следователно доказателственото средство релевантно за спора, е писменият договор и разписката към него, които инкорпорират извънсъдебното признание на ответницата, който договор и разписка се ползват с материална доказателствена сила, тъй като се признава неизгоден за нея факт, а авторството на документите бе неуспешно оспорено. Следователно по несъмнен начин се установява правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е предоставил в заем на ответницата на 13.07.2015 г. сумата от 3300,00 лв., като по този начин е породено правното действие на твърдения договор за паричен заем – за ответницата /заемател/ е възникнало договорното парично задължение за връщане на заемодателя заетата сума.

Установи се, че изискуемостта за връщане на заемната сума е настъпила – падежът е на 13.09.2015 г.