Решение № 3414 от 10.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3414 гр. Варна, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110108424 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „Тепляков” № 10, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не м у дължи сумата 4154.25 лв. – главница по договор за кредит № PLUS-01656841/03.04.2012 г., сключен между С. С. В. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД по силата на сключен на 14.09.2018 г. договор за прехвърляне на вземанията, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, и което вземане е предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 1571/2015 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13242/2014 г. по описа на ВРС, XVIII състав, издаден въз основа на влязла в сила на 15.11.2014 г. заповед за изпълнение № 6793/24.10.2014 г. по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13242/2014 г. на ВРС в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство, по което понастоящем взискател е ответникът, в качеството му на частен правоприемник за вземането. Твърдят се следните изп. действия, извършени в производството: на 17.12.2015 г. по изп. дело е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „Про-08“ ЕООД; на 17.12.2015 г. като взискател е присъединена държавата; на 25.02.2016 г. е изпратено съобщение на длъжника за наложения запор на трудовото възнаграждение, което е останало неполучено; на 20.09.2019 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „Ахил 79“ ЕООД за наложен запор на трудовото възнаграждение; на 04.04.2019 г. е изпратено съобщение до няколко банки за налагане на запор върху вземания по банкови сметки на ищцата. След 04.04.2019 г. по изп. дело не са извършвани изпълнителни действия. Доколкото в периода 20.09.2016 г. до 04.04.2019 г. не са предприемани изпълнителни действия, изп. дело е прекратено екс леге в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От извършеното последно валидно изпълнително действие – 20.09.2016 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата , е изтекъл петгодишен период, поради което правото на принудително изпълнение е погасено 1 по давност. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на така предявения иск и присъждане на разноски.

В срока за отговор ответникът оспорва иска. Позовава се на следните изпълнителни действия, довели до прекъсване на погасителната давност: Твърди, че с молба от 01.12.2015 г. първоначалният взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, с което е прекъсната давността. На 03.12.2015 г. е извършена справка в НАП за регистрирани трудови договори; на 17.12.2015 г. до работодателя на длъжника е изпратено запорно съобщение, на същата дата е присъединена държавата като взискател; на 25.02.2019 г. и 20.09.2016 г. са изпратени запорни съобщение до работодател; на 27.06.2017 г. взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е депозирало молба за присъединяване на изпълнителен лист; на 22.11.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба за конституиране на ответника като взискател, с която молба е поискано насрочване на опис на движими вещи на длъжника; на 29.01.2019 г. ответникът е поискал извършване на справка в регистър на БНБ за банкови сметки на длъжника; на 04.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос България“, „Алианц Банк България“ и „Банка ДСК“; на 13.08.2020 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи. Навежда се, че считано от м. 01.2022 г. до настоящия момент по изп. дело ежемесечно са постъпвали суми в резултат на предприетите изп. действия. Поддържа, че не е налице лично бездействие на вискателя, поради което оспорва приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Акцентира, че не необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител да е задължително успешно, за да се счита за прекъсната давността. В заключение като поддържа, че по образуваното изпълнително производство са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността, намира, че изпълняемото право не е погасено по давност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание всяка от страните представя писмено становище по съществото на спора.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.). В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по издадения срещу него изпълнителен лист е да установи настъпване на твърдените от него правопогасяващи факти, като в случай на позоваване на изтекла погасителна давност, в тежест на ответника – взискател в изпълнителното производство е да установи предпоставките по чл. 116 ЗЗД за прекъсване на течащата в полза на длъжника давност.

Видно от материалите по изисканото изп. дело № 1571/2015 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, във връзка с влязла в сила на 15.11.2015 г. заповед за изпълнение № 6793/23.10.2014 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13242/2014 г. по описа на ВРС, ХVIII състав, е издаден изпълнителен лист, по силата на който ищцата е осъдена да заплати на ответника посочените в листа суми, сред които е и процесната главница в размер на 4154.25 лв. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1517/2015 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров.

По това дело са извършени следните действия: на 17.12.2015 г. държавата е присъединена като взискател. На 29.09.2016 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /ищец в настоящото производство/ С. С. Ляпова. На 27.06.2017 г. предишният взискател „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е депозирал молба за присъединяване на изпълнителен лист от 10.06.2015 г., отново издаден по ч. гр. д. № 13242/2014 г. по описа на ВРС, ХVIII състав, въз основа на влязла в сила на 27.03.2015 г. заповед за изпълнение № 821/16.02.2015 г. по чл. 410 ГПК.

На 22.11.2018 г. настоящият ответник е депозирал молба за конституирането му като взискател по делото с оглед прехвърлянето на вземането с договор за цесия от 14.09.2018 г.

2

Поискал е с молбата да бъде насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, като съответно е възложил на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

С молба от 29.01.2019 г. новият взискател е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Изпратени са съответни запорни съобщения от 04.04.2019 г., получени на 11.04.2019 г. от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „ЕКСПРЕСБАНК“ АД и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД. Всяка от посочените банки е депозирала съответен отговор в смисъл, че е наложен запор върху сметките на длъжника С. С. В..

От м. януари 2022 г. до настоящия момент по изп. д. № 1571/2015 г. ежемесечно постъпват суми, вследствие на предприетите изпълнителни действия спрямо длъжника, които биват разпределяни от частния съдебен изпълнител с отделни протоколи за извършено разпределение.

В този смисъл следва да се отбележи, че спор по фактите няма. Не е спорно по делото, че ищцата е надлежно уведомена за прехвърленото вземане в полза на ответника по делото.

Спорът в производството е правен и се свежда до значението на извършените изпълнителни действия при настъпила перемпция /в случай че е налице такава/.

Съдът приема, че предвид т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, може да се направи извод, че по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД понятието „съдебен процес“ не включва изпълнителното производство и давността не спира да тече по време на неговата висящност.

Тя се прекъсва многократно от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ. Този извод се подкрепя именно от изричната отмяна на разрешенията, дадени в ППВС № 3/1980 г., което изгубва своята сила. Основната правна последица от отмяната му е заличаване за в бъдеще на задължителния характер на следната правна конструкция, изградена по отношение на спирането на давността по време на изпълнителния процес: погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, каквото беше тълкуването, дадено в горецитираното постановление на Върховния съд.

Същевременно, видно е от материалите по изпълнителното делото, че след 29.09.2016 г., когато е наложен запори на трудовото възнаграждение на ищцата, в продължение на период от две години взискателят не е поискал, нито овластеният по реда на чл. 18 ЗЧСИ съдебен изпълнител е предприел приложение на изпълнителен способ. Присъединеният нов изпълнителен лист не представлява изпълнително действие, което прекъсва давността. С оглед на изложеното е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по право в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 02.10.2018 г. /отчитайки обстоятелството, че 29.09.2018 г. е събота, неработен ден/.

С прекратяване на изпълнителното производство обаче, материалното право на взискателя остава незасегнато. Прекратяването на изпълнителното производство не изключва принудителното изпълнение в случай, че изпълняемото право е непогасено.

Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.

Дори при настъпила перемпция по право, когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже изпълнение – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело – така постановените по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. о. и решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III г.о., ГК.

С налагането на запора върху трудовото възнаграждение от 29.09.2016 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност. В рамките на новия давностен срок са депозирани последователни молби /от 22.11.2018 г. и от 29.01.2019 г. / от новия взискател с искане за 3 извършване на съответни изпълнителни действия, които молби, предвид и цитираната практика на ВКС, имат характер на искане за образуване на ново изпълнително дело, с оглед настъпилата перемпция. През м. април 2019 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника. Тоест, следва да се приеме, че преди изтичане на новия петгодишен давностен срок давността е прекъсната с наложените запори.