Определение № 43 от 17.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Ловеч, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500840 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредито“ ООД, ЕИК ********** против разпореждане № 3144/03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2180/2024 г. по описа на РС – Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против К. Д. К., ЕГН **********, за сумата от 40.28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.07.2024 г. до 28.11.2024 г., както и направените разноски по делото.

Жалбоподателят счита, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и оспорва извода на заповедния съд, че таксата за експресно разглеждане следва да бъде включена в ГПР. Твърди, че същата се начислява само при изявено желание от длъжника да използва услугата експресно разглеждане, която не е задължителна, а опционална. Сумата за експресно разглеждане на кредита е уговорена между страните като твърда сума по тарифа и се дължи въз основа на желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за разглеждане на заявлението му.

Същата се дължи от Кредитополучателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен и не се дължи, ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено. Цитира практика на ВКС в тази насока.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в частта, с която претенциите на заявителя са отхвърлени и даде задължителни указания на заповедния съд за уважаването му в неговата цялост.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е заявлението е отхвърлено частично, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 2180/2024 г. по описа на РСЛовеч писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по повод заявление на „Кредито“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против К. Д. К. за следните суми: 800.00 лв., представляваща главница по договор за кредит № OL0009**** от 03.06.2024 г., ведно със законната лихва от 29.11.2024 г. до изплащането й и 40.28 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 19.07.2024 г. до 28.11.2024 г., както и разноски в размер на 25.00 ДТ и 400.00 лв. адвокатски хонорар.

От представения към заявлението договор за потребителски кредит се установява, че заявителят е отпуснал на длъжника кредит в размер на сумата от 800.00 лв., платим на една вноска, с падеж на задължението 18.07.2024 г., при ГЛП 0%, ГПР 0%. В т.5 е уговорена такса експресно разглеждане в размер на 278.87 лв., дължима заедно с погасителната вноска. От съдържанието на договора е видно, че процесната такса се дължи за експресна обработка на кандидатурата на длъжника за кредит в срок до 20 мин., ако искането е постъпило в работен ден от 09.00 ч. до 18.00 ч. или приоритетното разглеждане на следващия работен ден.

С обжалваното разпореждане Ловешкият районен съд е разпоредил издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „Кредито“ ООД за сумата 800.00 лв. главница, ведно със законната лихва от 28.11.2021 г. до изплащане на вземането и отхвърлил заявлението в частта за сумата от 40.28 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 19.07.2024 г. до 28.11.2024 г. В разпореждането е прието, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазено императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който е сред задължителните реквизити от съдържанието му. Направена е констатация, че на основание чл.23 от ЗПК длъжникът дължи само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи по него.

Настоящата инстанция споделя изцяло направения от заповедния съд правен извод. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е 2 налице обоснова вероятност за това.

Въззивният състав счита, че с оглед качеството на длъжника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.

В частната жалба са направени оплаквания, че неправилно ЛРС е приел, че „такса експресно разглеждане“ е част от ГПР и същата не е задължителна, а опционална. Настоящата инстанция счита, че услугата по приоритетно разглеждане на искането на длъжника за получаване на кредит със съдържанието, посочено в договора, няма характер на допълнителна по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, защото не е услуга, предлагана при действието на договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора.

Посочената клауза, уреждаща възнаграждение за услуга, която не е сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Съдът намира, че с начисляването на същата се цели заобикаляне на правилата на ЗПК и получаване на допълнително възнаграждение за кредитора. Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи, че от представените доказателства се установява, че процесната такса представлява задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, тъй като е включена в погасителния план, както и в СЕФ, предоставен на длъжника.

Поради изложеното въззивният състав счита, че процесната такса е следвало да бъде взета предвид при изчисляването на ГПР, но в договора като стойност на ГПР е посочено 0%. В този смисъл вписаното в договора за потребителски кредит противоречи на императивното изискване на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК относно съдържанието на задължителните реквизити. Според действащата законодателна уредба този порок води до недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК, какъвто извод е направен и от заповедния съд.

Затова правилно и на основание чл. 23 ЗПК районният съд е отхвърлил заявлението за претендираната лихва за забава, като е съобразено и приетото в решение от 21.03.2024 г. по дело № С -714/22 на СЕС.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане на ЛРС следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане № 3144/03.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2180/2024 г. г. по описа на РС – Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Кредито“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против К. Д. К., ЕГН ********** за сумата от 40.28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.07.2024 год. до 28.11.2024 год.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4