Решение № 2725 от 14.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2725 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330114700 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и от СИТИ КЕШ ООД с ЕИК:

202531869 и адрес: *****, представляво от **** чрез юрк. К. срещу В. Ю. Х. с ЕГН: ********** и адрес: ****** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 800 лева /осемстотин лева/ - главница, дължима по Договор за паричен заем № ****** от 15.02.2020 г.; 40,05 лева /четиридесет лева и пет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода 15.02.2020 г. – 31.03.2020 г.; 124,12 лева /сто двадесет и четири лева и дванадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 08.09.2020 г. – 01.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.05.2022 г. до окончателното погасяване . Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 15.02.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит за сума от 800 лв. ГЛП е фиксиран на 40,05 %, ГПР -48,62 %. Срока е до 31.03.2020 г. Извършено е плащане на сума от 590 лв. Същата е погасила 60 лв.-разходи за просрочие, 121 лв.неустойка за забава, 45,02 лв.-мораторна лихва и 363,98 лв. договорна 1 компенсаторна неустойка. Вземането е притендирано от ищеца по реда на чл.

410 от ГПК - ч. гр. д. № 7421/2022 г. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника.

В предоставения срок за отговор ответника признава усвояването на заемната сума. Заявява плащане на сума от 590 лв. Оспорва размера на договорната лихва.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложението писмени доказателства-договор за заем от 15.02.2020 г., искане от 15.02.2020 г; стандартен европейски формуляр, справка (лист 19 гръб) от е видно, че между страните е постигнато споразумение за предоставяне на заем от ищеца на ответника на сума от 800 лв. дължима на 1 месечна вноска от 840,05 лв. ГЛП е фиксиран на 40,05 %, а ГПР-48,62 %. В чл. 3, т. 10 е предвидено заплащане на сума от 1250 лв. за такса за експресно разглеждане. Общия размер на задължението е 1210 лв. Срока за плащане е до 31.03.2020 г. Длъжника е заплатил сума от 590 лв., които са покрили лихви, неустойки и разходи.

От приложеното ч. г. д. 7421/2022 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал заявление по чл. 410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу заповедта е подадено възражение.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради постъпилото възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 7421/2022 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец СИТИ КЕШ ООД.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между тях е възникнало облигационно отношение, по силата, на което ответника е получил заемна сума от 800 лв., като се задължил да заплати в едномесечен срок сума от 1210 лв. Платени са само 590 лв.

Уважаването на притенцията на ищеца за признаване дължимост на притендираните вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение 2 за забава налагат на първо място установяване на възникнала валидна облигационна връзка между страните пораждаща заплащане на уговорените суми.

Тъй като се касае за правоотношение произтичащо от договор за потребителски кредит с ъ д ъ т следва да извърши служебно преценка за съответствието му с предписаното от закона съдържание-посочено от ЗПК. В случая е налице несъответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК , в която е поставено изискването за посочване на лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В договора е посочен ГЛП от 40,05 % без обаче да са посочени условията за прилагането му. На следващо място не става ясно каква е методиката за определяне на ГПР и дали предвидената такса от 1250 лв. за експресно разглеждане е включена в същия. Също така посочената такса касае действия по отпускане на кредита, което изключва дължимостта и от заемополучателя, тъй като срещу нея той не получава реална услуга. По делото липсват представени ОУ надлежно подписани от заемополучателя. Изложените нарушения навеждат неспазване изискванията на чл. 10 и 11 от ЗПК, което от своя страна по аргумент на чл. 22 ЗПК сочи недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Това налага внесената сума от 590 лв. да бъде отнесена за погасяване на предоставентата в заем сума от 800 лв. Така дължимия остатък възлиза на 210 лв. В случая е недопустимо присъждането на неплатената сума притендирана като главница по договора, тъй като тя се т ъ р с и на действително договорно основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като дадена по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Настоящото производство е по реда на чл. 422 от ГПК, което е обусловено от издадената заповед за изпълнение и отклоняването от предмета на делото би съставлявало процесуално нарушение, а е недопустимо произнасянето от съда по непредявен иск. Ето защо предявения иск по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли изцяло.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на 3 ответника не следва да се присъждат поради липса на отправено искане и представени доказателества за сторени такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от СИТИ КЕШ ООД с ЕИК: 202531869 и адрес: *****, представляво от **** чрез юрк. К. срещу В. Ю. Х. с ЕГН:

********** и адрес: ****** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 800 лева /осемстотин лева/ - главница, дължима по Договор за паричен заем № ****** от 15.02.2020 г.; 40,05 лева /четиридесет лева и пет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода 15.02.2020 г. – 31.03.2020 г.; 124,12 лева /сто двадесет и четири лева и дванадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 08.09.2020 г. – 01.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.05.2022 г. до окончателното погасяване , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 7421/2022 г.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4