Решение № 13 от 06.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пазарджик, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220100524 по описа за 2024 година

В исковата си молба срещу Е. А. Й. с ЕГН ********** от село К., община С., ул.“Ш.“№19 ищецът „Т.-С.“ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., ул.“Я.“№23Б, представлявано от изпълнителния директор А. А. твърди, че на 28.07.2023г е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника по делото за сумата от 566.91 лв., от които 467.03лв. главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2020г до 31.04.2022г, ведно със законната лихва от 28.07.2023г до изплащане на вземането, 65.79лв. мораторна лихва за забава за периода 15-09.2021г. до 20.07.2023г., както и суми за дялово разпределение 28.09.лв. главница за периода месец юни 2020г до месец април 2022г., ведно със законната лихва от 28.07.2023г до окончателното изплащане на вземането и 6.00лв. лихва за периода т 15.08.2020г до 14.07.2023г

Твърди се, че с въз основа на това заявление е било образувано ч.гр.д.№3453/2023г. по описа на РС-Пазарджик и е съдът е издал заповед за изпълнение срещу длъжника. На 16.01.2024г. заявителят е получил разпореждане от съда за предявяване на иск по чл.415 ал.1 от ГПК . Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост , присъединени към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определен с наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“АД на клиенти за битови нужди в град С., които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и по силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия са регламентирани търговските отношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството , правата и задълженията 1 на двете страни, редът за измерване , отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ / чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в град С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор “, в сила от 10.07.2016г.В раздел IX от ОУ-„заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение „ чл.31 ал.1 е определен редът и срокът , по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.Съгласно чл.33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими думи за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, з а който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят.

Съгласно ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по чл.32, ал.2 и ал.3 ако не са платени в срока по ал.3.

При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2 клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответницата е ползвала доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е погасила задълженията си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящият случай в изпълнение на чл.128б от ЗЕ собствениците на СЕС , в която се намира имота на ответника са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Б.“ООД . Съгласно чл.32 ал.1,т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършила дялово разпределение на ТЕ в сградата - „Б.“ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007г за топлоснабдяването.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за горните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3453/2023г по описа на РСПазарджик.Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

С исковата молба ищецът е направил искане по чл.219 от ГПК за конституиране като трето лице помагач на страната на ищеца „Д.“ООД с ЕИК *****/ предишно наименование „Б.“/ със садалище и адрес на управление град С., район В., бул.“Б. Б.“№85, обосновавайки правния си интерес от привличането с твърдението , че това дружество извършва дялово разпределение на топлинна енергия на топлоснабдения имот. Твърди се ,че ищеца има сключен договор при общи условия с въпросното дружество за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите на сграда –етажна собственост. През процесния период ищецът е остойностявял топлинната енергия за процесния имот по данни предоставени от „Д.“ООД.Отношенията между ищцовото дружество и фирмите за дялово разпределение се уреждат с Общи условия на договорите между тях.

Съгласно чл.14 от тези общите условия търговецът разпределя потребената топлинна енергия между потребителите на сградата по правилата на наредбата за топлоснабдяване , а също така определя и дяловете за отчетен период за имотите на всички клиенти в сградата. Разпоредбите на чл.7, ал.1,т.1 и т.5 от ОУ предвиждат задължение за ищеца да предава ежемесечно на търговеца данни за количеството на топлинна енергия за 2 разпределение и съответно да изготвя данъчни фактури , както и дебитни и кредити известия по данни на търговеца.За ищеца съществува правен интерес от привличане на това трето лице помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия ищецът може да заведе регресен иск срещу третото лице помагач, което ще бъде обвързано от мотивите на съдебното решение.

С определение №2342 от 12.08.2024г. съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ищеца„Д.“ООД с ЕИК *****/ предишно наименование „Б.“/ със садалище и адрес на управление град С., район В., бул.“Б. Б.“№85.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител адвокат И. Т., е подаден писмен отговор, в който се оспорва наличието на валидно договорно отношение между ответницата и ищцовото дружество. Противопоставя се възражение, че няма данни в имота на ответницата да са били монтирани радиатори и топломери.Моли се съда предявения иск като неоснователен да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа претенцията си.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа заявеното с писмения отговор оспорване.

В съдебно заседание третото лице- помагач не изразява становище. Представя доказателства.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното ч.гр.д.№3453/2023г по описа на РС-Пазарджик, че със заявление вх.№215400 от 28.07.2023г,/ съдържащото по прекратеното и изпратено по подсъдност ч.гр.д.№42818/2023г по описа на СРС/ ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Заповедният съд е издал Заповед№1723/27.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено Е. А. Й. с ЕГН ********** / ответник по настоящото дело/ да заплати на заявителя „Т. С.“ ЕАД/ ищец в настоящото производство общо за сумата от 467.03лв. представляваща главница за доставена , но неизплатена топлинна енергия за периода месец май 2020г до месец април 2022г., ведно със законната лихва за периода от 28.07.2023г до окончателното изплащане на сумата, сумата от 65.79лв. лихва за периода от 15.09.2021г. до 20.07.2023г, сумата от 28.09лв.- главница за дялово разпределение за периода юни 2020г до април 2022г, ведно със законната лихва , считано от 28.07.2023г до окончателното плащане на сумата, сумата от 6.00лв. лихва за периода от 15.08.2020г до 20.07.2023г.В заповедта за изпълнение и в т.12 от заявлението подробно са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно – длъжникът дължи суми за доставена от дружеството топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в град С., ж.к.“Разсадника“, бл.30А, вх.А, ет.7, ап.21, инсталация 4000183178/ аб.№24810. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 11.12.2023г. и на 03.01.2024г. Е. Й. е депозирала възражение по чл.414 от ГПК. С разпореждане №184 от 05.01.2024г. заповедният съд е указал на заявителя , че може да предяви установителен иск за вземането си .Това разпореждане е връчено на заявителя на 16.01.2024г. и на 05.02.2024г.

/ тоест в преклузивният едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят предявил настоящия иск.

По допустимостта на иска съдът намира следното:

3

Предявените специални положителни установителни искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК са процесуално допустими. Предявени е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство. Исковете са предявени в преклузивният срок по чл.414, ал.4 от ГПК.

Ето защо като процесуално допустими исковете следва да бъдат разгледани по същество.

По същество съдът намира следното:

Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства , а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 35 от досието на делото както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ЕАД на клиенти в град С., приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на „Т. С.“ ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание на основание чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между „ Т. С. „ЕАД и битовите клиенти на топлинна енергия , присъединени към топлопреносната мрежа на територията на град С.. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването , редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия.Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава се издава ежемесечно фактура от продавача.Съгласно ал. 2 на чл.32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период , определено на база изравнителните сметки. Според чл.33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят.