Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 06.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 637/2024
Вид
Решение № 123
Подписан
06.03.2025
В сила
04.02.2026
Състав
ДИАНА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68,ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 10,ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4,ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.130,ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря Красимира Г. И.. в присъствието на прокурора Т. П. К. като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20244100100637 по описа за 2024 година

Производство по чл. 4, вр. с чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ .

Ищецът Д. В. В. твърди, че с постановление от 07.01.2020 г. е привлечен в качеството на обвиняем по Досъдебно производство № 26/2019 г. по описа на ОДМВР - Велико Търново и му е наложена мярка за неотклонение «Подписка».

Внесен е обвинителен акт от 15.05.2020г. на Районна прокуратура Велико Търново за това, че на 26.09.2018г. в гр. В. Т., като свидетел по ДП № ЗМ -872/2018г. по описа на РУ Велико Търново, преписка № 2347/2018г. на ВТРП, пред надлежен орган на властта - К. В. - старши разследващ полицай в отдел „Разследване" при ОД МВР Велико Търново - РУ Велико Търново, устно, съзнателно потвърдил неистина, а именно, че бил издърпан до вратата на склад на ЕТ „Е.." гр. В. Т., намиращ се на адрес гр. В.

Т., ул. „Н. Г." № .., блъснат и изхвърлен от склада от И. И. и друг служител, установен като П. С., вследствие на което паднал па циментовата настилка и ударил лявата си ръка в областта над китката, левия си крак в областта на бедрото и лявата страна на главата над ухото, имал рана от охлузване и кръвотечение на ръката, а вследствие на удара на главата е получил световъртеж и частична загуба на съзнание за определен момент, а в действителност, противопоставяйки се на извеждането му през вратата на 1 склада, В. протегнал напред лявата си ръка и я търкал в нея, след което залитнал вляво стъпил на двата си крака и приклекнал, след това сам паднал на лявата си страна и се подпрял на лявата си ръка, легнал на земята по гръб и разкопчал копчето на ризата на лявата си ръка и запретнал ръкав престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК и е образувано НОХД № 689 по описа на ВТРС за 2020 г. Заявява, че с Присъда № 260008 от 21.05.2021г., постановена по НОХД № 689/2020 г. по описа на ВТРС е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С Присъда № 22 от 02.12.2021г. постановена по ВНОХД № 357/2021г. по описа на ВТОС е отменена обжалваната Присъда № 260008/21.05.2021г. по НОХД № 689/2020г. на ВТРС в частта, в която подсъдимият Д. В. В. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, както и в частта, в която същият е бил осъден да заплати сторените по делото разноски и е признат за невиновен и е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК. С Решение № 58 от 20.09.2022г. по НД № 179/2022 г. по описа на ВКС, влязло в законна сила на същата дата протестираната въззивна присъда е потвърдена като законосъобразна и правилна и оставена в сила. С оглед изложеното счита, че следва да ангажира отговорността на държавата с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на неоснователното и незаконосъобразно повдигнато му и поддържано на три съдебни инстанции обвинение. Посочва, че за престъплението, твърдяно да е извършено от него е предвидено наказание „Лишаване от свобода", като счита случая за изключителен, поради това, че деянието е свързано с изпълняваните от него служебни задължения във връзка с дългогодишната му дейност като журналист. Изтъква продължителния срок на наказателното производство и проведените множество съдебни заседания с личното му участие. Твърди, че наказателното производство и повдигнатото обвинение не само, че е било разгласено многократно по национални и местни медии, но е станало причина за прекратяване на договори и търговски взаимоотношения, а репутацията и имиджа му са били накърнени и уронени. Изтъква още, че спрямо него е била взета взета мярка за неотклонение. Заявява, че е преживял стрес, значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания, накърнени били доброто му име и професионален авторитет в обществото. Излага, че към 2 момента на повдигане на обвинението управляваното от него „П.." ЕООД гр.

В. Т. имало сключен договор с „Г.." ООД, което продуцирало телевизионното предаване „Господари на ефира", излъчвано в ефира на Нова телевизия, работел и като разследващ журналист и правел репортажи, които били излъчвани в предаването. Твърди, че за накърняване на обществения му имидж допринесла и публично разгласената информация, че е предаден на съд за действия в изпълнение на работата му като разследващ журналист и че тези действия се изразяват в лъжесвидетелстване, както и че в резултат на обвинението „Г.." ООД е поискало да прекрати договора с представляваното от него дружество, тъй като е приело, че обвинението е компрометирало авторитета му. Посочва, че повдигнатото обвинение е оказало негативно влияние не само върху трудовата му дейност, но и върху дейността му като разследващ журналист, като счита, че тези вреди остават за цял живот и никога няма да могат да бъдат преустановени. Изтъква, че разследването, повдигнатото обвинение, многократните явявания в съдебни заседания и дългия период на провеждане на наказателното производство са се отразили изключително неблагоприятно върху живота му, той изпитвал безпокойство, безсилие и безнадеждност, променил начина си на живот, като от изключително комуникативен и контактен човек станал затворен и необщителен. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, представляващи емоционални и душевни болки и страдания, дискомфорт и стрес, накърняване на добро лично и професионално име и авторитет, изпитвани безпокойство и безсъние, срам и неудобство и т.н., които вреди са последица от незаконосъобразните действия на ответника по повдигане и поддържане на незаконосъобразно и неоснователно обвинение по Досъдебно производство № 26/2019 г. по описа на ОД МВР Велико Търново и впоследствие по образуваното съдебно производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е оправдан по повдигнатото му обвинение - 20.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.Л.. от ВТАК поддържа исковата молба.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България, чрез прокурор от ВТОП оспорва иска, като

3 неоснователен. Оспорва твърдяните от ищеца негативни последици във връзка с медийни публикации да ангажират отговорността на прокуратурата, като заявява, че повдигнатото обвинение за лъжесвидетелстване следва по време излъчения репортаж, станал причина за тези последици. Оспорва да е налице пряка връзка между отстраняването на ищеца от длъжност и повдигнатото и поддържано обвинение. Оспорва прокуратурата да носи отговорност за компрометирането на ищеца в обществото, като счита, че това и твърдените от него вреди не са единствено вследствие действия на прокуратурата, а е свързано с личните възприятия на гледалите публикувания запис, включително на работодателя му, който публично е заявил, че прекратява служебните си правоотношения с ищеца още през 2018 г.

Алтернативно заявява, че претендираното обезщетение е изключително завишено, като посочва, че наказателното производство не е извън разумния срок, наложената мярка за неотклонение е най-леката и не се установяват претърпени неимуществени вреди извън обичайните. В съдебно заседание чрез прокурор К. поддържа изложеното становище.

След като се запозна със становищата на страните и събраните доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2018 г. е образувано ДП № ЗМ-872/2018 г. по описа на РУ Велико Търново за това, че на 26.09.2018 г. около 16,50 часа в гр.В.Т.., ул.»Н.Г..» № .. в складово помещение , собственост и стопанисвано от ЕТ «Е..» по хулигански подбуди са причинени леки телесни повреди на Д. В. В.престъпление по чл. 131,ал.1,т.12,пр.1,вр. с чл.130,ал.2, вр. с ал.1 от НК. С Постановление от 6.02.2019 г. ДП № ЗМ -872/2018 г., пр. пр. № 1347/2018 г. на ВТРП е разделено и материали от него са отделени в ново ДП, което да се заведе под нов номер на преписка -№ 369/2019 г. на ВТРП, като то да се води за това, че на 26.09.2018 г. в гр.В.Т.. свидетел по ДП № ЗМ-872/2018 г. по описа на РУ В.Търново, преписка № 2347/2018 г. на ВТРП пред надлежен орган на властта устно съзнателно потвърдил неистина-престъпление по чл.

290,ал.1 от НК. С Постановление от 20.02.2019 г. наказателното производство по ДП № ЗМ-872/2018 г. по описа на РУ В.Търново , пр пр. № 2347/2018 г. по описа на ВТРП е прекратено поради липсата на осъществен състав на престъпление на основание чл.199,вр. с чл.243,ал.1,т.1 , вр с чл.24,ал.1,т.1 от НПК. След разделянето на материалите по преписка № 369/2019 г. по описа на 4

ВТРП на 6.02.2019 г. е образувано ДП № 26/2019 г. по описа на ОД на МВР В.Търново за това, че на 26.09.2018 г. в гр. В.Т.. свидетел по ДП № ЗМ872/2018 г. по описа на РУ В.Търново , преписка № 2347/2018 г. на ВТРП пред надлежен орган на властта устно съзнателно потвърдил неистинапрестъпление по чл. 290,ал.1 от НК. С Постановление от 7.01.2020 г. Д. В. В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК. На 18.05.2020 г. е внесен изготвения обвинителен акт срещу Д. В. В. за престъпление по чл.290,ал.1 от НК и е образувано НОХД № 689/2020 г. по описа на ВТРС. На 19.06.2020 г. делото е насрочено в разпоредително заседание, пренасрочено по молба на защитника на подсъдимия за 22.06.2020 г. На 22.06.2020 г. е проведено разпоредително заседание. Делото е насрочено в открито съдебно заседание за 11.09.2020 г. За събиране на гласни доказателства е насрочено съдебно заседание за 12.10.2020 г. , а следващото съдебно заседание е насрочено на 6.11.2020 г. Поради неявяване на свидетел делото е отложено за 11.12.2020 г. , като на свидетеля е наложена глоба.

Насроченото за 11.12.2020 г. съдебно заседание е пренасрочено в закрито съдебно заседание за 19.02.2021 г. поради заболяване на защитника на подсъдимия. В съдебно заседание на 19.02.2021 г. ход на делото не е даден поради молба за отлагане от защитника на подсъдимия. На 26.03.2021 г. е проведено заседание, разпитан е свидетел, делото е отложено за 21.05.2021 г. с оглед правото на лична защита на подсъдимия, неявил се по здравословни причини. На 21.05.2021 г. съдебното следствие е приключено. С Присъда № 26008/21.05.2021 г. подсъдимият е признат за виновен в това, че на 26.09.2018г. в гр. Велико Т.. като свидетел по ДП №ЗМ-872/2018г. по описа на РУ гр. Велико Търново, преписка № 2347/2018г. на ВТРП, пред надлежен орган на властта - К. В.- старши разследващ полицай в Отдел „Разследване" при ОД МВР В. Търново- РУ В. Търново, устно, съзнателно потвърдил неистина, а именно че бил издърпан до вратата на склад на ЕТ „Е.." гр. В. Т., намиращ се на адрес: гр. В. Т., ул. „Н. Г." № .., блъснат и изхвърлен от склада от И. И. и друг служител, установен като П. С., вследствие на което паднал на циментовата настилка и ударил лявата си ръка в областта над китката, левия си крак в областта на бедрото и лявата страна на главата над ухото, имал рана от охлузване с кръвотечение на ръката, а вследствие удара на главата в земята е получил световъртеж и частична загуба на съзнание за определен момент, а в действителност, противопоставяйки се на извеждането му през вратата на 5 склада, В. протегнал напред лявата си ръка, притиснал я сам в областта на гривнената става към вратата и я търкал в нея, след което залитнал вляво, стъпил на двата си крака и приклекнал, след това сам паднал на лявата си страна и се подпрял на лявата си ръка, легнал на земята по гръб и разкопчал копчето на ризата на лявата си ръка и запретнал ръкав, поради което и на основание чл. 290, ал.1 от НК, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. Мярката за неотклонение Подписка е отменена. На 1.06.2021 г. е подадена въззивна жалба срещу присъдата, която е администрирана от първостепенния съд и на 15.07.2021 г. е образувано ВНОХД № 357/2021 г. по описа на ВТОС. На 20.07.2021 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание за 7.10.2021 г. Заседанието е пренасрочено за 18.11.2021 г. поради заболяване на съдията-докладчик. На 18.11.2021 г. делото е отложено за събиране на доказателства. На 2.12.2021 г. е проведено съдебно заседание и е произнесена Присъда № 22/ 2.12.2021 г., с която е отменена Присъда № 260008/21.05.2021 г. по НОХД № 689/2020 г. на ВТРС , с което подсъдимия е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 290,ал.1 от НК и той е признат за невинен по повдигнатото обвинение. По касационен протест от 13.12.2021 г. на ВТОП е образувано НД № 179/2022 г. на ВКС на 2.03.2022 г. Насрочено е съдебно заседание за 23.03.2022 г.С Решение № 58/20.09.2022 г. по НД № 179/2022 г. по описа на ВКС въззивната присъда № 22/ 2.12.2021 г. на ВТОС, постановена по ВНОХД № 357/2021 г. е оставена в сила. По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Я.. е колега на ищеца.