Решение № 8542 от 26.07.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39752/2021
- Вид
- Решение № 8542
- Подписан
- 26.07.2022
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 8542 гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110139752 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от град СОФИЯ г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
Като разгледа гражданско дело № 39752 от 2021-та година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, 1 взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 23857/07.07.2021г. на СРС, подадена на основание чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с производството по ч.гр.д. № 23532/2021г. на СРС, по което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Ищецът "***********" АД чрез адв. Х.И. - АК-София, е предявил срещу ответника ХР. Ц. Ц. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва:
19837,79 лева - главница по Договор за потребителски кредит № FL950272/08.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.04.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
2336,91 лева
- възнаградителна лихва за периода 08.01.2019г.14.01.2020г.;
1292,53 лева
- лихва за забава за периода 08.01.2019г.-12.03.2020г.;
45,91 лева
- такси, от които 15,91 лева за обслужване на разкритата във връзка с отпуснатия кредит разплащателна сметка и 30,00 лева за такси за ограничаване на негативните последици от просрочието за периода 08.09.2019г.-13.04.2021г.;
129,60 лева
- обезщетение за разноски по уведомяване за периода 27.11.2019г.-13.04.2021г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № FL950272/08.11.2018г., по силата на който отпуснал на Ц. в заем сумата от 20000,00 лева. Същата била усвоена от него по разкрита в банката разплащателна сметка. Възнаградителната лихва била уговорена като сбор от определян от банката референтен лихвен процент, който към момента на сключване на договора бил 1,15%, и надбавка от 9,35%. Съобразно договора за кредит заемополучателят следвало да заплаща такси за обслужване на разплащателната сметка, по която се усвоявал кредита, а при неизпълнение лихва за забава, такси за ограничаване на негативните последици от просрочие и разноски за уведомяване при предсрочна изискуемост.
Отпуснатата в заем сума, ведно с лихвите и другите плащания, следвало да се върне на 84 анюитетни вноски до 08.11.2025г. Тъй като длъжникът изпаднал в неизпълнение, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, поради, като начислила и свързаните с това лихви и такси. Изпратена била и нотариална покана до ответника, за което също му били начислени съответни суми като обезщетение за уведомяване. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не изпраща представител (депозират се становища в писмен вид) или се представлява от адв. Младенова, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ХР. Ц. Ц. не се е възползвал от възможността да подаде отговор на исковата молба. За насрочените по делото публични съдебни заседания не се явява и не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова 2 молба и предявените с нея искове и поведението на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съдът е отказал да реши делото с неприсъствено решение, доколкото дължимостта на част от сумите се основава на нищожни/неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, предоставянето на съответната сума по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне, както и възникване на задължения за извършване на свързани с това плащания от страна на заемополучателя, в това число и възникването на задължения за заплащане на лихви, такси и обезщетения. В тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни, както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, между „***********“ АД и ХР. Ц. Ц. е сключен Договор за потребителски кредит № FL950272/08.11.2018г., по силата на който ищецът като заемодател е отпуснал на ответника като заемател потребителски кредит в размер и при условия, описани в исковата молба.
От изслушаното по делото заключение на вещо лице по съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, се установява, че отпуснатата в заем сума от 20000,00 лева е усвоена чрез превод по разплащателна сметка на Ц.. Налице е внесена една вноска за погасяване на кредита в размер на 365,00 лева. Със същата са покрити главница от 162,21 лева, възнаградителна лихва от 175,06 лева, лихва за забава 1,75 лева и 94,09 лева за такси. Ответникът, в чиято тежест бе това, не доказа заплащане на други суми. Вещото лице е установило, че неплатените суми за главница възлизат на 19837,79 лева, за възнаградителна лихва – на 2336,91 лева, за лихва за забава – на 1292,53 лева.
Съдът намира, че начисляването на такси за ограничаване на 3 негативните последици, както и възлагането в тежест на потребителя на разноските за връчване на нотариални покани, е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, поради което тези суми не се дължат, тъй като вземанията за тях се основават на нищожна/неравноправна клауза.
Същото важи и за сумата за „банково вземане за отписан кредит – група такси“. Така, вземайки предвид заключението на вещото лице, за такси ответникът дължи само 42,00 лева (234,09 лева /начислени такси/ – 94,09 лева /недължими такси, считани от банката за погасени – за ограничаване на негативните последици и за банково вземане за отписан кредит/ – 98,00 лева /такси за ограничаване на негативните последици/ = 42,00 лева).
Ответникът е заплатил по кредита една вноска в размер на 365,00 лева на 21.12.2018г. Доколкото вноската е платена преди начисляването на всички останали такси и лихви, то съдът намира, че от нея действително следва да бъдат прихванати, както е посочено в експертизата, че е сторено, суми за главница и лихви – 162,21 лева за главница, 175,06 лева за възнаградителна лихва и 1,75 лева за лихва за забава. От остатъка от 25,98 лева, с оглед нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, следва да се покрие сума за такси (42,00 лева – 25,98 лева = 16,02 лева). Така дължимата сума за такси възлиза на 16,02 лева, като за горницата искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед горното предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като единствено искът за такси следва да се отхвърли за горницата над 16,02 лева, както и искът за обезщетения за уведомяване.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът нито е заявил такава претенция, нито е доказал да е сторил разноски. Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 2337,11 лева за разноски в исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ХР. Ц. Ц., ЕГН **********, от град София, ж.к. „Банишора“, бл. 40, вх. А, ет. 3, ап. 6, да заплати на „***********“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в град София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, както следва:
19837,79 лева - главница по Договор за потребителски кредит № FL950272/08.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.04.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
2336,91 лева
- възнаградителна лихва за периода 08.01.2019г.14.01.2020г.;
1292,53 лева
- лихва за забава за периода 08.01.2019г.-12.03.2020г.;
16,02 лева
- банкови такси, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
4 горницата над 16,02 лева до пълния му предявен размер от 45,91 лева, както и иска за заплащане на сумата от 129,60 лева за обезщетение за разноски по уведомяване.
ОСЪЖДА ХР. Ц. Ц. , ЕГН **********, да заплати на „***********“ АД, ЕИК 000694749, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2337,11 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 39752/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5