Определение № 2051 от 24.04.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2051 гр. Бургас, 24.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120106248 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от Т. К. Я. против „РЕЙЛС-БГ“ ООД, с която са предявени два иска по чл.439 от ГПК.

В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание представител на дружеството ответник не се явява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. съдия при Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***/2009 г. по описа на БРС, тъй като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по същото дело, която подлежи на незабавно изпълнение. Изпълнителният лист е издаден в полза на „РЕЙЛС-БГ“ ООД (ответник по настоящото дело) срещу солидарните длъжници „КРОП“ ЕООД, издател, и Т.

К. Я. (авалист и ищец по настоящото дело), за сумата от 20 689,59 лева, представляваща цялостно задължение по запис на заповед от *** г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението на *** г. до окончателното изплащане на задължението и 1413,80 лева, разноски по делото.

Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20097050***23 по описа на ЧСИ И. Б., което е прекратено на *** г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемция. Делото е унищожено, като по него е запазен само изпълнителен лист.

Служебно известен факт на съда е, че заповедното производство по описа на БРС е унищожено и по него не е запазен съдебен акт, респективно по същото дело няма доказателства кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжниците.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Според чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

1

Ищецът длъжник твърди, че вземанията на кредитора ответник са погасени по давност.

Няма спор, че към настоящия момент няма образувано изпълнително производство, по което ищецът да е длъжник, а ответникът взискател. Според Решение № *** от *** г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о. длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал не може да се направи извод за наличие на изпълнително основание – влязла в сила заповед за изпълнение, като мотивите за това са следните:

Видно е, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Според разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК (редакция ДВ бр. 59/2007 г.) заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва на длъжника от съдебния изпълнител. Следователно в хода на изпълнително дело № 20097050***23 по описа на ЧСИ И. Б. на ищеца следва да бъде връчен препис от издадената заповед за изпълнение. По делото са налице доказателства, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, т.е. поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка – в случая не се касае за вземане за издръжка. По делото няма нито твърдение от ищеца, нито доказателства заповедта за изпълнение да му е била връчена в хода на изпълнителното дело по надлежния ред. Според Определение № *** от *** г. на ВКС по ч. т. д. № ***/2015 г., I т. о. срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата. Следователно за длъжника по заповедното производство, ищец по настоящото дело, срок за възражение срещу заповедта за изпълнение не е започнал да тече.

Когато изпълняемото право е установено с издадена заповед за изпълнение (процесният случай е точно такъв), обосноваващите иск по чл. 439 от ГПК факти могат да са такива, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение, т. е. след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая няма доказателства, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Следователно, ищецът има на разположение възможността да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение, независимо че заповедното производство е унищожено.

Тук се налага следното уточнение:

Според Определение № 318 от 9.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2108/2019 г., IV г. о. отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. В случая обаче ищецът не е предявил отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК, като мотивите за това са следните:

От обстоятелствената част и от петитума на исковата молба не следва, че на съда е предоставена свобода да преценява, че е налице отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. В обстоятелствената част се твърди, че е изтекла погасителна давност. Никъде в исковата молба не се твърди, че за вземане срещу авалиста по запис на заповед (каквото качество има ищецът според изпълнителния лист) се прилага специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ и тя е изтекла към датата на подаване на исковата молба. Такова „позоваване“ не би било и възможно за вземането за разноски, тъй като то не 2 произтича от ценната книга, а от заповедта за изпълнение и ще стане изискуемо едва след влизането й в сила. Извън горното, от доказателствата по делото не може да се изведе какъвто и да е извод за падеж на задължението по записа на заповед.

С петитума на исковата молба ищецът иска да бъде установено, че „правото на принудително изпълнение на вземанията на дружеството по изпълнителен лист от *** г…е погасено по давност“, т.е. не може отново да се образува изпълнително дело срещу длъжника, защото след издаване на заповедта за изпълнение, респективно на изпълнителния лист е настъпила погасителна давност.

Ето защо съдът квалифицира исковете по чл.439, ал.1 от ГПК, като докладът по делото не бе оспорен от страните. Няма доказателства обаче за влизане на заповедта за изпълнение в сила, поради което исковете се явяват преждевременно предявени и като такива са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено.

По разноските:

При този изход на делото ищецът няма право на разноски, а ответникът не е поискал присъждане на такива.

Мотивиран от горното и на основание чл.130 от ГПК Бургаският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6248/2025 г. по описа на БРС, образувано по искова молба на Т. К. Я., ЕГН – **********, против „РЕЙЛС-БГ“ ООД, ЕИК – 147045672, поради недопустимост на предявените два иска по чл.439, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че правото на принудително изпълнение на вземанията на дружеството по изпълнителен лист от *** г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № ***/*** г. по ч. гр. дело № ***/2009 г. по описа на БРС в размер на 10 578,42 евро (20 689,59 лева), представляваща цялостно задължение по запис на заповед от *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на задължението, както и вземане в размер на 722,86 евро (1413,80 лева) – разноски по делото, е погасено по давност по отношение на ищеца.

Определението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3