Решение № 61 от 24.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. С., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261800600030 по описа за 2026 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с протест срещу Присъда № 23/02.12.2025 г. на Районен съд - С., постановена по НОХД № 513/2023 г. по описа на същия съд.

С посочената Присъда № 23/02.12.2025 г., постановена по НОХД № 513/2023 г. състав на този съд е признал подсъдимия М. В. К., ЕГН **********, роден на ......... г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, лична карта № ......., издадена на ............ г. от МВР – С., работи на длъжност организатор дейност и финансов контрол във фирма „И. У. П.“ ООД, живущ в гр. С., ж.к. „М.“ № ..., вх..., ет...., ап.. за НЕВИНОВЕН в това, че на 03.08.2022 г., около 20:30 часа в землището на с. П., общ. Д., обл. С., с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно е подпомогнал, като е превозвал 4 на брой лица чужди граждани 1. М. Ал.Н. /M.A.N./, роден на .......... г. в С., гражданин на С.; 2. Ф.

А.М. /F. A.M./, роден на ........ г. в С., гражданин на С.; 3. М.М. /M. M./, роден на ............. г. в С., гражданин на С. и 4. Б. Х. /B. K./, роден на .......... г. в С., гражданин на С. да преминават в страната в нарушение на закона чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в България - чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. и чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закон за чужденците в България - чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на 1 пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима, като деянието е извършено чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № .........., собственост на Н. Г. В. и по отношение на повече от едно лице, поради което и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАВАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 281, ал.

2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурорът, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е депозирал протест, с искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК. Прокурорът счита, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд относно липсата на субективна страна на деянието и съответно последвалата несъставомерност на същото. Намира, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства, които подробно посочва, обосновават както обективната, така и субективната страна на деянието.

Намира, че в действителност по силата на законовата разпоредба на чл. 281, ал. 8 НПК е установена забрана осъдителната присъда да почива единствено на показания, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, но счита, че настоящият случай не е такъв. В тази връзка счита, че показанията на всички разпитани по делото свидетели, изготвените анализи на телефонните разговори, справките от АИС Пътна карта, направените от останалите обвиняеми самопризнания при сключване на споразумение в досъдебната фаза на производството, както и прочетените показания на полицейските служители, са в логическа връзка помежду си и водят до обоснован и несъмнен извод, че именно К. е автор на деянието, за което е бил привлечен към наказателна отговорност. С тези аргументи се иска въззивният съд да осъществи правомощието си по чл. 336, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 НПК и да постанови нова присъда, като осъди подсъдимия М. В. К. по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК, като му наложи наказание към долната граница, предвидена от законодателя за съответното престъпление, с оглед чистото му съдебно минало.

В срока по чл. 322 НПК до даване ход на делото пред въззивната инстанция е постъпило възражение от подсъдимия М. В. К., чрез адв. Е. Г., в което се оспорва депозирания протест и допълнение към него. Във възражението са изложени подробни аргументи, от които според подсъдимия, може да се направи обоснования извод, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на подсъдимия да е извършено, вмененото му с обвинителния акт деяние, нито от обективна, нито от субективна страна.

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица, като не е допуснал провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция 2 представителят на С. окръжна прокуратура поддържа депозирания протест и допълнение към него и прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда поради нейната неправилност и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено справедливо наказание. Представителят на държавното обвинение счита, че от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие по един безспорен и категоричен начин се доказва авторството на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и постановена в пълно съответствие със събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. Посочва единствено, че деянието не е съставомерно от обективна и субективна страна.

Подсъдимият К. /в лична защита/ се придържа към становището на защитника си.

В последната си дума моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.

Софийски окръжен съд, като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.

314 НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:

Протестът е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

По същество същият е неоснователен по следните съображения.

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият М. В. К., ЕГН **********, роден на ......... г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, лична карта № ......., издадена на ............ г. от МВР – С., работи на длъжност организатор дейност и финансов контрол във фирма „И. У. П.“ – ООД, живущ в гр. С., ж.к. „М.“ № ..., вх..., ет...., ап...

По неустановено време група мигранти-чужди граждани, общо 23 на брой нелегално преминали държавната граница и влезли на територията на Република България. Чуждите граждани пътували от Р. Т, към Западна Е.. За целта трябвало да минат и през територията на Република България.

На 03.08.2022 г. свидетелите В.Б. П., К.И. И. и Г.С. С. - полицейски служители в ГПУ-К. били дневна смяна за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. и изпълнявали служебните си задължения по охрана на държавната граница.

3

След приключване на работния ден тримата си тръгнали от сградата на ГПУК. с управлявания от свидетеля К. И. личен лек автомобил марка “БМВ“, модел „Х3“, с рег. № ............ По време на пътуването свидетелите забелязали по пътя за гр. Г., в близост до разклона за с. Т. колона от пет броя автомобили, които според свидетелите се движили в група. Автомобилите пътували в посока към гр. Д.. Свидетелите П., И. и С. се усъмнили, че има вероятност в автомобилите да се превозват мигранти-чужди граждани и по тази причина свидетелят И. обърнал управлявания от него автомобил и ги последвал.

След около 5-10 минути в 20:30 ч. автомобилите отбили и спрели на около 600 м. от табелата за с. П.. На това място бил спрял друг лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ........., управляван от свидетеля К.

Д. Ф., който бил на мястото по поръчение на неустановено по делото лице за да остави храна и вода. Като забелязали, че автомобилите спират, свидетелите В.Б. П., К.И. И. и Г.С. С. също спрели на мястото, слезли от автомобила, представили се като полицейски служители и разпоредили на лицата от автомобилите да останат на място с цел извършване на полицейска проверка.

В хода на проверката полицейските служители установили, че в автомобила на свидетеля Ф. нямало други лица. На мястото бил установен и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № .........., собственост на свидетелката Н. В. и управляван от подсъдимия К.. В този автомобил се намирали и четири лица чужди граждани. Лицата не разполагали с документи, а самоличността им била установена по техни данни. Подсъдимият и чуждите граждани, както и лицата от останалите автомобили били задържани за изясняване на случая и били отведени в ГПУ-К..

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следните обективно съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Г.С. С. /л. 65 от делото и л. 130-131, том 1 от ДП– прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК/, Н. Г. В. /л. 67 от делото/, В.Б. П. /л. 68 от делото и л. 126-127, том 1 от ДП – прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК/, К.И. И. /л. 70 от делото и л. 128-129, том 1 от ДП – прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.

1, т. 2 от НПК/, М. Т. Х. /л. 73 от делото/, К. Д. Ф. /л. 136 от делото и л. 131, т. 2 от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК/; писмени доказателства: протоколи за доброволно предаване /л. 144-150 от ДП/, протоколи за оглед на веществени доказателства и албуми /л. 156-184 от ДП/, свидетелство за регистрация част 2 /л. 39, том 1 от ДП/, справка за съдимост, евродак дактилоскопни карти / л. 68 -113 от ДП/.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствата не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствата без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или превратно тълкуване.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда 4 отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012 г., постановено по н. д. № 1158/2012 г. по описа на ВКС, НК, III НО). Ето защо въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на държавното обвинение.

Първоинстанционният съд правилно не е приобщил към доказателствената съвкупност показанията на всички свидетели – чуждестранни граждани / О.М. Ю., М. Х. И., Ф. Н., Х. Х. А., С. Г., М. Ал Н., Б.

Х. А., М. А. С., Х. Х. Х. Х., А. Х. А.Х. и М. Я. Н./от досъдебното производство поради изрично заявената от подсъдимия и неговия защитник липса на съгласие за тяхното прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК. Първостепенният съд законосъобразно е приел, че е в невъзможност да приложи директно разпоредбата на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК, тъй като посочените лица не са разпитани пред съдия в производство по чл. 223 НПК. Предвид честите случаи на трафик на бежанци в практиката е наложително да бъдат провеждани разпити пред съдия по реда на чл. 223 НПК, което в процесния случай не е сторено.