Решение № 17 от 08.03.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Нови пазар, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Галина Ал. И.а като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Административно наказателно дело № 20253620200576 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на С. Х. М. против Наказателно постановление № 25 – 0280 – 000627 от 26.11.2025 г. на Началника на РУ - К. при ОД на МВР - Шумен, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, ал.1, т.1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента), за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се излагат твърдения, че НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.

Оспорва се изцяло фактическата обстановка, изложена в НП. Твърдят се силни болки в гръдната област, поради контузия, резултат от инцидент на строителен обект в село Сини вир, което не позволявало на жалбоподателя да носи обезопасителен колан. Намира, че е налице хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. За второто нарушение липсва умисъл или небрежност, тъй жалбоподателят мислел, че срокът на валидност на ГТП не е изтекъл.

Адресира се до съда искане НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище от юрк. В. Д. с подробно изложение на аргументи по същество. Излага се становище, че издаденото НП е обосновано 1 и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На *** г., в 13:30 часа в град К., на бул. „***“, до дом №*, в посока към изхода на града, водачът С. Х. М. управлявал собствения си лек автомобил ***, с рег. № ***. Бил спрян за проверка от полицейски служители, които установили, че водачът не използва обезопасителен колан с какъвто МПС е оборудвано, а входа на проверката било установено, че автомобилът не е представен на годишен периодичен технически преглед. С оглед на направените констатации, свид. Д. Г. И. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA 4299662/*** г. за извършени нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което за описаните в АУАН нарушения на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро и на основание чл. 181, т.1, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро.

В хода на съдебното производство да разпитани актосъставителят Д. И. и свидетелят Е. О. по акта и са приобщени към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 25 – 0280 – 000627 от 26.11.2025 г. е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са 2 индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи, от правна страна следното:

В частта, с която на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника за извършено нарушение на чл. 137а ал. 1 от НК:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство, от събраните гласни и писмени доказателства, които кореспондират помежду си, безспорно се установи, че на посочената в НП дата и място въззивникът е осъществил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал автомобил без обезопасителен колан, което не се оспорва от самия жалбоподател.

Посочените обстоятелства се установяват безспорно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства оборващи констатациите в процесния АУАН и обжалваното НП. Не беше установено нараняване, което да обоснови възможността да се управлява МПС без обезопасителен колан. Самите свидетели в хода на разпита, потвърдиха, че не са възприели С. да има здравословни проблеми, нито самият той да им е съобщил за такъв, нито пък самото му състояние да сочи на подобен извод. Още повече, че след приключване на проверката С. М. не се насочил към медицинския център на град К., който се намирал наблизо, а продължил с колата в друга посока, т.е. твърденията за контузия в гърдите се явяват недоказани.

Поради изложените съображения, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Като взе предвид, че посочената санкционна норма предвижда наказание в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено в посочената част.

В частта, с която е ангажирана отговорността на въззивника за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП

Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътре. По делото е установено по несъмнен начин, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било представено на задължителен периодичен преглед за проверка на 3 техническата му изправност /технически преглед/. Не се сочи, като не са представени и доказателства, че е налице представяне на МПС за годишен технически преглед. Видно от приетото удостоверение от областен отдел „Автомобилна администрация“ – Шумен през 2024 год. преглед за изправност на лекия автомобил е извършен на 01.08.2024 г., а за 2025 г. прегледът за техническа изправност на процесното МПС е извършен на 25.11.2025 г., т.е. след датата на извършената проверка на *** г. Извършването на нарушението не е отречено като факт и от жалбоподателя и той правилно е санкциониран на основание чл. 181, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като наложеното наказание глоба съответства на предвидения с нормата фиксиран размер.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, в процесуалният представител на въззивника не е взел участие, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на юрисконсулта следва да бъде определено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 130 лева или 66,47 евро.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 0280 – 000627 от 26.11.2025 г. на Началника на РУ - К. при ОД на МВР - Шумен, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

181, ал.1, т.1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента), за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Х. М., ЕГН: **********, с адрес в село Д., ул. „***“ № 4 4

ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР - Шумен сумата от 66,47 евро за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Шумен.

Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________ 5