Определение № 1725 от 08.06.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1725 гр. София, 08.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. АЛ. С. като разгледа докладваното от И. АЛ. С. Частно наказателно дело № 20221110206182 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Инициирано е по жалба на Ю. И. Г. срещу постановление на СРП от 23.01.2022 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 108/21 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 98/21 г. по описа на СРП.

В жалбата си Ю. Г. изразява недоволство, че не било извършено пълно, всестранно и обективно разследване по делото. Не бил направен опит да се установи лицето „Т******“, чийто разпит бил от съществено значение за предмета на доказване. Не били обсъдени и представените по делото писмени доказателства, като пострадалото лице било споменато веднъж по грешен начин.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско постановление и материалите по ДП № 108/21 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 98/21 г. по описа на СРП, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, което се явява пострадало от престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК, за което е образувано наказателното производство, подадена е в законоустановения седмодневен срок по чл. 234, ал. 4 от НПК (видно от отбелязването на датата на връчване на атакуваното прокурорско постановление и датата на входиране на жалбата в СРС), поради което е ДОПУСТИМА.

По същество контролната инстанция счита сленото:

Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК – за това, че на 05.06.2020 г. в гр. С****, кв. Д********, с цел да бъде принуден Ю. И.

Г. да се разпореди със свои вещи – парична сума в размер на 3000 лева, е бил заплашен с насилие. По делото няма лице, привлечено като обвиняем.

В атакуваното постановление от 23.01.2022 г. държавното обвинение лаконично, но в достатъчна степен последователно и ясно, е изложило установените до момента факти, свързани със запознанството между пострадалия Г. и св. А.И. през месец май 2020 г., по повод закупуване на лек автомобил „Т************“ в полза на дружеството „В****“, уговорките за завишаване на цената на автомобила до 125 999,99 лева срещу ангажимента на пострадалия Г. да предостави на св. И. сумата от 3000 лева под формата на възнаграждение, както и последвалите скандали по повод отказа на лизинговите фирми да 1 одобрят „В***“ като лизингополучател. Правилно се описват събитията от среща в кв.

Д***** от 05.06.2020 г. между пострадалия Г. и свидетелите И. Д. и И., както и трето неустановено по делото лице, наричано „Т****“ от св. И., при което били предявени претенции към пострадалия за заплащане на договорената сума от 3000 лева, както и последващата среща пред КАТ-СДВР между пострадалия Г. и свидетелите Д. и И..

Държавното обвинение обаче не предава коректно и точно показанията на един от свидетелите (Й. П.), за който пострадалият Г. твърди, че бил свидетел на предаването на сумата от 2500 лева от негова страна на св. И.. По-конкретно прокурорът твърди в постановлението си, че св. Й. П. „е станал свидетел на среща между Ю. Г. и непознати лица, като впоследствие свидетеля Г. му споделил, че им е заплатил комисионна в размер на 2500 лева във връзка със сделка на автомобил“. Държавното обвинение прави извод, че обвинителната теза почивала единствено на показанията на пострадалия Г., които обаче били непоследователни, противоречиви и опровергани от останалите доказателства.

При независимата си преценка съдът констатира, че в показанията си от 17.06.2021 г.

(л. 99-100 от ДП) св. Й. П. е казал доста по-различни неща от интерпретацията в атакуваното постановление, които не само не опровергават, но и подкрепят показанията на пострадалия Г. за даването на сумата от 2500 лева в района на КАТ-СДВР. Св. П. разказва, че видял как пострадалият Г. разговарял с две непознати лица на възраст около 40-45 години, като още докато отивал от неговата кола към пострадалия Г. чул как непознатите говорили на висок глас като си разменяли резки и шумни реплики с Ю.. След като го поздравил, св. П. видял как пострадалият Г. отишъл до своята кола, отворил предната дясна врата, извадил оттам чанта, отворил я и от нея извадил пачка с пари. Изброил част от тях, останалите върнал в чантата. После се върнал при двамата непознати (намиращи се на 2-3 метра от св. П.) и предал на единия от тях изброената сума пари. След като взели парите двамата непознати си тръгнали с автомобил марка „А******“. Пострадалият Г. тогава обяснил на св. П., че бил платил сумата от 2500 лева като комисионна по повод сделка с кола. Г. се сторил на св. П. по-замислен от обикновено.

Тези показания на независимия свидетел П. всъщност опровергават изложеното от св.

И., че не е получавал никакви пари не само пред сградата на КАТ-СДВР, но и въобще, както и опровергават изложеното от св. Д., че не бил видял Г. да дава нещо на И.. Посоченото противоречие е особено съществено и относимо към предмета на доказване, доколкото за предаването на сумата от 2500 лева на св. И. се твърди, че е следствие на предходна заплаха с насилие към Г. и неговото семейство, отправена по-рано на 05.06.2020 г. от св. И. и лицето с име „Т***“. Това съществено противоречие подкопава достоверността в показанията на свидетелите Д. и И. и не е било отстранено и изяснено от разследващия орган. Същият е следвало да назначи очна ставка между всеки един от свидетелите Г. и П., от една страна, и свидетелите Д. и И., от друга, с оглед изясняване на противоречието има ли предадена сума от 2500 лева пред сградата на КАТ-СДВР, както твърдят първите, или не. Не следва да се пренебрегва и особеното необичайно състояние на Г., възприето от св. П..

На следващо място фактите по делото непротиворечиво сочат за присъствието на лицето „Т***“ на срещата от инкриминираната дата, за която пострадалият Г. твърди, че му били отправяни конкретни заплахи от св. И.и най-вече от лицето „Т******“. За присъствието на последния независимо един от друг потвърждават Г., И. и Д..

Разследващият орган е бил длъжен да положи усилия по установяване на това лице и същият да бъде разпитан, но в случая не са предприети дори елементарни оперативноиздирвателни мероприятия (ОИМ).

С оглед гореизложеното, контролната съдебна инстанция счита, че изводът на СРП за липса на престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК и наличие на неуредени гражданско-правни отношения е прибързан и некореспондиращ с фактите по делото.

2

Налице са множество неизяснени обстоятелства и противоречия от значение за разкриване на обективната истина по делото. В тази връзка делото следва да се върне на СРП с указания за провеждане на ОИМ с оглед установяване и разпит на лицето „Т*****“, както и провеждане на горепосочените очни ставки, необходими за отстраняване на констатираните съществени противоречия между показанията на свидетелите.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на СРП от 23.01.2022 г., с което, на основание чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 108/21 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 98/21 г. по описа на СРП.

Връща делото на СРП за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

За определението да се съобщи на жалбоподателя и СРП.

Определението подлежи на обжалване и протест от горните лица в седмодневен срок от съобщаването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3