Решение № 391 от 23.11.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Б.С., 23.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100437 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Б. №49, бл.53Е, вх.В, общ. С., обл. С. (столица), представлявано от пълномощника юрисконсулт Е. К., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника С. А. Х., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б.С., ул.Л. №29, общ. Б.С., обл. В., за сумата в размер на 1 831,13 лева (хиляда осемстотин тридесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40014313418 от 21.12.2022г., ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК - 30.01.2025г., до изплащане на вземането, сумата в размер 526,18 лева (петстотин двадесет и шест лева и осемнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за период от 25.10.2023 г. до 05.11.2024 г., сумата в размер на сумата 636,26 лева (шестстотин тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 26.04.2023 г. до 05.11.2024г., сумата в размер на 125,11 лева (сто двадесет и пет лева и единадесет стотинки), представляваща лихва за период от 05.11.2024г. до 29.01.2025г, сумата в размер на 695,74лв. (шестстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, сумата в размер на 869,69лв. (осемстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Ф.“, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№173/2025г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото 1 дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40014313418 от 21.12.2022г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 2200,00лв. Задължението по процесния договор било разсрочено на 18 месечни погасителни вноски, при ГЛП 41,00% и ГПР 48,98%, с падеж на последната вноска 25.12.2024г. Твърди, че с отпусната главница е рефинансирано предишно задължение по кредит, като останалата сума е преведена по банкова сметка на ответницата.

Сочи, че към договора били закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Ф.“, като дължимото възнаграждение по тях било в размер на 880,00лв. за услугата „Фаст“ и 1100,00лв. за услугата „Ф.“. Твърди, че възнаграждението по допълнителните услуги е разсрочено на вноски, които са добавени към месечните вноски за погасяване на договора за кредит.

Сочи, че Х. преустановила плащанията си, предвид което за ищеца се породил правен интерес от депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№173/2025г. по описа на РС-Б.С.. Издадена е заповед за изпълнение, ответникът е депозирал възражение, като в законоустновения срок ищецът е предявил настоящите искове. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът С. А. Х. е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, в който посочила, че не разполага с парични средства. Сочи, че е извършвала плащания по процесния договор.

С молба с вх. № 4289/23.06.2025г. от ответницата С. Х. е поискала да й бъде назначен служебен защитник. С влязло в сила протоколно определение от 09.09.2025г. съдът е оставил без уважение направеното искане от страна на ответницата подари неизпълнение на указанията за представяне на декларация за имущественото състояние.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 40014313418 от 21.12.2022г. Въз основа на цитирания договор, дружеството-ищец е предоставило на ответника сумата в размер на 2200,00лв. С отпусната главница е рефинансирано предишно задължение по кредит в размер на 1747,69лв., като останалата сума в размер на 452,31лв. е преведена по банкова сметка на ответницата.

Задължението по процесния договор е разсрочено на 18 месечни погасителни вноски, при ГЛП 41,00% и ГПР 48,98%, с падеж на последната вноска 25.12.2024г. В производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така сключения между страните договор, представляващ частен диспозитивен документ, поради което следва да се приеме, че обективираните в последния изявления изхождат от страните, сочени като техни автори.

2

Страните са уговорили предоставяне на допълнителен пакет услуги съгласно т.15 от Общите условия към договора, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Уговорено е заплащането на възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 880 лв. за услуга „Фаст“ и 1100 лв. за услуга „Ф.“, които също следва да се заплатят на равни месечни вноски в размер на 110.00 лв. всяка, съгласно погасителния план. Общият размер на задължението по договора е 4961,64 лв., а на погасителна вноска – 275,65 лв. Първото дължимо месечно плащане е уговорено, че е с падеж 25.01.2023г., а последното - на 25.06.2024г. В т. 12.1 от Общите условия към договора е предвидено в случай на просрочие на всяка месечна вноска да се начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10%, а в т. 12.2 възможността кредиторът да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане с писмено уведомление до кредитополучателя.

В приложена по делото декларация към договора от 21.12.2022г. е отбелязано в раздел „А“, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр, разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, разяснения на допълнителни услуги и др.; в раздел „Б“, че договорът е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва; в раздел „Г“, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ и погасителен план и споразумение.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с предоставения кредит са постъпили плащания от страна на ответника в общ размер на 1 038,96лв.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 173/2025г. по описа на РС-Б.С. срещу ответника С. А.

Х. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 102/31.01.2025г. в полза на „Профи кредит Б.“ ЕООД. На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414 от ГПК, и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящото производство. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, предвид което предявените искове са допустими.

Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в 3 рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ответника възражения, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, написан е ясно, четливо и на разбираем език, като не е доказано да е изготвен със шрифт, по-малък от изискуемия от закона, поради което за кредитополучателя съществува обективна възможност да възприеме текста на договора и да се запознае със съдържанието му. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК към договора за потребителски кредит следва да бъде приложен погасителен план, като в конкретния случай това законово изискване е спазено – приложен е в табличен вид погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Представени са общи условия към договора.

Съгласно чл. 15.1 от ОУ услугата „Фаст“ е допълнителна и незадължителна услуга, която предоставя възможност за разглеждане на искането за отпускане на кредит приоритетно и в рамките на 1 час от постъпването му. Посочената допълнителна услуга е на стойност 880 лв., или 40 % от стойността на заетата сума.

Съгласно чл. 15.2 от ОУ услугата „Ф.“ е допълнителна и незадължителна услуга, която предоставя възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските, но при определени условия и след съгласието на кредитодателя. Посочената допълнителна услуга е на стойност 1100 лв. или 50 % от стойността на заетата сума.

От гореизложеното е видно, че за допълнителните услуги, включени в процесния договор, се дължи сума в общ размер на 1980 лв., което е равно на 90 % от стойността на отпуснатия кредит. Възнаграждението, което се е задължил ответникът да заплати за предоставения пакет от допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на 4 изискванията на закона. Тези разпоредби от договора противоречат на чл. 10а от ЗПК, тъй като облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение.

Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал. 2 ЗПК, което обосновава неравноправността на услугата „Фаст“, предполагаща заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита. Услугата „Ф.“, от своя страна, не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не представлява гарантирано право на кредитополучателя, а единствено при наличието на множество допълнителни условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност евентуално да ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от одобрението на кредитора.