Решение № 136 от 22.10.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Балчик, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20253210100670 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „***, представлявано от Р. И.

М.-Т. и Т. И. В.,в качеството им на управители, чрез пълномощника гл.юрк.к.М. М., срещу С. И. Ч. с ЕГН********** от ***, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 44 от ЗЗД и във вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да постанови нищожност на направения о т С. И. Ч. с ЕГН********** от ***, отказ от наследството, оставено след смъртта на нейния баща И. С. Ч. с ЕГН**********, който отказ е вписан в особената книга на съда под №25/26.03.2024г., съгл. удостоверение по ЧГД №193/2024г., издадено на 28.03.2024г. от ***.

Ищеца твърди, че на 13.10.2008 г. между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и И. С. Ч. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който е предоставен кредит в размер на 15 000,00 лева.

Поради неплащане от страна на длъжника, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД е подала заявление за издаване заповед за изпълнение и е образувано ЧГД 482/2013 г. по описа на ***, което е приключило с издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и ИЛ от 18.07.2013 г. за сумите 13065.60лв.

,представляваща главница по договора, договорна лихва в размер на 1015,24лв., от 11.04.2013г. до 15.07.2013г., лихва/наказателна/ в размер на 83.96лв., считано от 11.04.2013г. до 15.07.2013г., неплатена заемна такса в размер на 60.00лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.07.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата 819,00 лв. разноски по 1 делото.

Във връзка с издадения ИЛ било образувано ИД №83/2018г. по описа на ЧСИ Д. Г. И. - К., рег. *** при КЧСИ.

С договор за продажба на вземания (цесия), сключен на 28.09.2018г. между *** ЕАД /в качеството на цедент/ и *** /в качеството на цесионер, цедентът е прехвърлил на ищцовото дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и И. С. Ч., като кредитополучател, Договор за кредит от 13.10.2008 г.

С оглед на настъпилото частно правоприемство, по ИД №83/2018 г. по описа на ЧСИ Д. Г. И. - К. била подадена молба за конституиране, като били приложени необходимите документи за извършената цесия, а наследниците, уведомени с покани, изпратени на 28.08.2019 г.

След справки по делото се установило, че на 26.10.2014 г. длъжникът Ч. е починал и съгласно удостоверение за наследници, издадено от Община Балчик и приложено по изпълнителното дело, са конституирани неговите наследници Б. А. Ч., Д. И. Ч. и С. И. Ч., всеки за 1/3 ид.ч. от наследственото задължение.

На същите били изпратени покани за доброволно изпълнение на дата 28.08.2019г. ,като на ответника С. И. Ч. била изпратена покана за доброволно изпълнение с Изх.№ 5979 / 28.08.2019г. по описа на ЧСИ Д. И - К., в която на основание чл. 428, ал.3, от ГПК и във връзка с Глава втора от Закона за наследството, съдебният изпълнител е поканил наследника да изплати доброволно наследственото задължение.

Призовкарят посещавал многократно адреса за призоваване, като Поканата била връчена по делото по реда на чл. 46, ал.1 и ал.2 от ГПК, на дата 10.06.2020г. на майката на ответника - Б. А. Ч., със задължение да предаде на дъщеря си С. И. Ч..

Твърди се, че от дата 16.07.2020г„ ответникът С. Ч. започнала да прави доброволни плащания по сметка на съдебния изпълнител за погасяване на наследственото задължение по образуваното изпълнително дело № 83/2018г. по описа на ЧСИ Д. Г. И. - К..

Така, в периода от 16.07.2020г. до 14.03.2024г., ответникът е направила доброволни плащания за погасяване на наследственото си задължение.

В последствие съдебният изпълнител прекратил производството по делото спрямо С. И. Ч., поради представена от нея молба по изпълнителното дело, с приложено удостоверение за отказ от наследство, с който същата се отказва от наследството останало й след смъртта на И. С. Ч., който отказ бил вписан в особената книга но съда под № 25/26.03.2024г., съгласно удостоверение по ЧГД 193/2024г., издадено на 28.03.2024г.от Районен съд – 2

Балчик.

С оглед на описаното по-горе и предвид извършените доброволни плащания за погасяване на задължението от наследника, които недвусмислено представляват волеизявление за приемане на наследството, като същите са извършени преди направения отказ от наследство, ищеца, твърди последния да е нищожен.

Твърди, че е налице конклудентно действие по приемане на наследството, предвид извършените доброволни плащания по изпълнително дело № 83/2018г. по описа на ЧСИ Д. Г. И. - К., които плащания били извършени от страна на С. И. Ч. в периода 16.07.2020г. - 14.03.2024г. Твърди се, че преди да се извърши отказа от наследство по изп. дело е била представена Молба с вх.№ 02831 /14.02.2024г. от С. Ч., с която изрично е заявила, че ще погасява задължението по делото.

Това е породило правния интерес вписания в особената книга на съда отказ от наследство от страна на Ч. да бъде обявен за нищожен по отношение на Еос Маткрикс ЕООД.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът по иска С. И. Ч., чрез адв. Ф. Ш. е депозирала писмен отговор, с който се оспорва основателността и допустимостта на предявеният иск.

Твърди се ,че предявеният иск с пр.осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД е установителен ,но е недопустим.

Твърди се, че в практиката на ВКС е застъпено разбирането, че кредитор на едно лице не може да предяви иск за нищожност на извършения от него отказ от наследство ,а се приема се, че законът предоставя на кредитора правото да иска унищожаването на отказа от наследство в своя полза - и то дотолкова, доколкото е в невъзможност да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник. Това право се упражнява чрез специален иск по чл. 56, ал. 1 от ЗН, с който кредиторът претендира правна промяна (унищожението на отказа) единствено и само в своя полза, докато с иска по чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД за недействителност на отказ от наследство се засягат права на повече лица останалите наследници на наследодателя, а интервенирането в чужда правна сфера е недопустимо.

Исковете за нищожност на отказа от наследство и за унищожаването на този отказ са различни.

Направено е твърдение, че ищецът “ *** не разполага с избрания от него процесуален ред за защита на права, тоест иск за нищожност на извършения от наследник отказ от наследство.

Твърди се ,че искът е процесуално недопустим и на друго основание, защото по гр. дело №707 по описа за 2025г. на ***, ищецът *** бил подал инцидентен установителен иск със същото пр. осн. по чл. 124. ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. вр. с чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 537, ал. 2 от 3

ГПК,по което е последвало прекратяване на производството. В тази връзка съдът е изискал от *** становище, от което се установява, че Определението на *** е било отменено от ОС-Добрич.

От същото се установява и друго, че делото не е със същият предмет, като настоящото производство, поради което и в тази връзка с оглед направеното искане от ответника за прекратяване на настоящото производство, образувано по недопустим иск е неоснователно.

На последно следващо място е оспорена подсъдността на производството пред ***, като е направено твърдение, че предвид на това, че С. Ч. живее в с. *** то искът следвало да бъде заведен пред Районен съд – Добрич доколкото търсената от ищеца защита се отнасяла до общата искова подсъдност, а именно такива са исковете на осн. чл. 124 от ГПК.

Нищожност на сделки поради противоречие със закона и добрите нрави - чл. 26. ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и отговорност за вреди по чл. 44 от ЗЗД, като чл.

537, ал. 2 от ГПК - свързан с изпълнителното производство.

Направено е искане, в случай, че не са налице условията за прекратяване на настоящото производство поради недопустимост на исковете, съдът да отхвърли молбата на ищеца, като неоснователна, като мотив е посочено, че ответника е узнал за задължение на своя праводател през 2020 година след като баща й е починал и като наследница на същия, е била привлечена като длъжник по образувано изпълнително дело, след телефонно позвъняване от страна на кредитора.

Същата твърди да е била в *** заедно със семейството си и след последвали многократни позвънявания по телефона от страна служители на ***, за периода от 2020г. до март 2024г. ищцата твърди да е внесла по сметката на ЧСИ Д. К. сума в размер на 10 298, 94 лв. за погасяване на задължението по изпълнителното дело.

След извършена справка по изпълнителното дело, ищцата е направила отказ от наследство, макар че наследодателят й да не е притежавал имущество. Отказът твърди е бил направен само за да се прекрати изпълнителното дело и да се вдигне наложената възбрана върху недвижимия имот - лична собственост на майка й. По отношение на ищцата изпълнителното дело било прекратено и възбраната заличена.

На следващо място, ответника твърди, че поканата за доброволно изпълнение не е получена лично. Не й бил даден срок за приемане или отказ от наследство, макар наследодателят не бил оставил имущество, защото същия не притежава такова. Твърди се, че ответницата е изплатила част от задължението в размер на 10 298, 94 лв.

На това основание оспорва твърдението на ищеца, че наследството е прието с конклудентни действия, като несъстоятелно.

Твърди, към момента когато е узнала за образуваното срещу починалия 4 и баща - длъжник, ответницата не е била запозната с неблагоприятната последица на чл. 429, ал. 2 от ГПК, нито и е определен срок по чл. 51 от Закона за наследството.

На това основание моли съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

Съдът е определил правна квалификация на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 44 от ЗЗД и във вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Приел е за безспорно, че е настъпилата смърт на наследодателя Ч. и направеният въз основа на това събитие отказ от наследство, от страна на Ч..

На чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че ищцовата страна следва да докаже по надлежния ред своите твърдения, вкл. и следва да докаже момента на узнаването на направения отказ от наследство, както и твърденията си за приемане на наследството и че отказа не е произвел правни действия, както и относно твърдението, че е налице конклудентно действие от страна на Ч. по приемането на наследството, оставено й от баща й, заплащала ли е ответницата, по сметка на ЧСИ, твърдяното задължение, оставено й от праводателя й и ако да какъв е размера на погасеното задължение, както и какъв е бил размера, който се е дължал по изпълнителното дело, досежно квотата й от наследството-1/3-та, а ответната страна-следвало да докаже наличието на имущество за удовлетворяване на ищеца.

Редовно призовани за участие, страните-ищецът не се явява не се представлява. Депозирано е становище, с което моли съдът да уважи исковата претенция.

Ш..

Ответника редовно призована за участие в с.з. се представлява от адв.

Последната пледира за отхвърляне на молбата като недопустима, а при условия, че съдът прецени, че е допустима да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Посочва, че търсената защита от ищеца с иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е неоснователна и неправилна, доколкото последната следва да бъде реализирана по реда на чл. 56, ал. 1 от ЗН, т.к. с иска за обявяване на направеният отказ от наследство за нищожен ще ползва всички наследници, което съгласно практика на ВКС било неправилно, а с иска по чл. 56, ал. 2 от ЗН за унищожаване на направеният отказ ще рефлектира в правната сфера единство на отреклият се от наследството наследник.

На следващо място е направила възражение, че наследникът Ч. не е извършвала конклудентни действия, от които да се направи извод че е приела наследството, доколкото последната заплащала по сметка на ЧСИ вноски, поради това че ЧСИ бил насочил вземанията/задълженията на нейната майка върху единственото жилище което последната притежавала, което било несеквестируемо, единствено поради възможността то да не бъде продадено.