Решение № 1147 от 01.08.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1147

Варна, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XVIII състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ А. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 68 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от Д.А.С., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София /ГДИН – София/, за присъждане на обезщетение в размер на 4 000 лв. за претърпени неимуществени вреди през периода от 12.03.2018г. до датата на предявяване на иска - 11.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и в съдебно заседание ищецът по подробно изложени съображения твърди, че претърпените вреди се изразяват в безсъние, липса на апетит, апатия, чувство за безсилие, гняв, безпокойство, безпомощност, накърняване на човешкото достойнство и др., и са причинени от незаконосъобразно бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, да му осигурят перилни и миещи препарати, както и други консумативи за лична хигиена, а с това и нормален начин на живот в Затвора Варна, от момента на постъпването му - 12.03.2018г., до датата на завеждане на исковата молба, в нарушение изискванията на чл.2, т.3 и чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ. На изложените основания моли ответникът да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение от 4 000 лв., ведно със законната лихва.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. В последното проведено такова не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответната страна – ГДИН – София, в депозирани чрез процесуален представител - ст. юриск.

Св.С. писмен отговор /л.40/ и становище /л.209/, твърд неоснователност на исковата претенция. Като доводи за неоснователност на исковете, ответникът сочи липса на установено неизпълнение на вменено от закона задължение, което да ангажира отговорността. Обръща се внимание, че правното и фактическото положение на лишените от свобода, вкл. и на ищеца С. е свързано с ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление, като на всички лишени от свобода се осигуряват оптимални условия при изтърпяване на наложеното наказание при пълно съобразяване с режимни и личностни особености. Позовавайки се на представените по делото доказателства, от ответна страна се поддържа, че на ищеца по време на процесния период са били осигурени полагащите се перилни и миещи препарати. Същият не е доказал конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в Затвора Варна. Твърди се липса на установени действия или бездействия от страна на служителите на ответника, които да са довели до унизително отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, поради което липсва основание за реализиране отговорността на държавата по реда на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. На изложените основания се моли отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на предявената искова молба. Сочи, че в хода на съдебното производство са представени протоколи, съгласно които ищецът е получавал полагащите му се консумативи. Макар и същият да е оспорил подписите в тези протоколи, пасивното му поведение е довело до заличаване на допусната СГрЕ, респ. до недоказаност на исковата претенция. На изложените основания пледира за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните липсва спор и се установява от представената от ответника по делото Справка рег.№ 79/18 от 17.02.2023г., че ищецът Д.А.С. *** на 12.03.2018г. за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ от 5 години, при първоначален режим „строг“, „рецидивист“. Първоначално е бил разпределен в 5 група /обвиняеми или подсъдими/, като от 09.12.2019г. е преразпределен в 9 гр. От 19.02.2020г. е приведен в Затворническо общежитие от закрит тип – Разделна, като на 21.03.2022г. отново е преместен в Затвора Варна и е настанен в 9 група, спално помещение № 326 и 323, където се намирал към момента на подаване на исковата молба. Сочи се, че настаняването му в спалните помещения е било при стриктно спазване изискванията за минимална жилищна площ по чл.43 ал.4 от ЗИНЗС.

В справката се твърди, че всички цитирани помещения са с подходящи условия, след подмяна на врати, прозорци, ВиК и ел.инсталаиции, подови настилки и самостоятелни санитарни възли, с необходимия просвет, осветление и аерация.

Съгласно сключени договори, по етажите, коридорите и спалните помещения, се извършват дезинсекции и дератизации по график. Перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и консумативи за лишените от свобода се осигуряват съгласно Заповед № Л-1811/21.04.2020г. и утвърдена Таблица № 6.

С оглед установяване твърденията относно хигиенните и санитарно-битовите условия в затвора през посочения период, към писмото са представени 19 бр. протоколи за извършени ДДД обработки в Затвора Варна и в ЗО-Разделна от ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ /л.48-66/ и заверени копия на писма от ВОП и МП /л.45, 46/. Видно от последните, във връзка с постъпили сигнали от л.с. М. Ж. С., /за който в справката е посочено, че през процесния период е бил в една и съща група с ищеца и в съседни спални помещения/ са извършени проверки, които са завършили със заключение, че не са констатирани незаконосъобразни действия.

Представена е и цитираната в писмото, утвърдена със Заповед № Л-1811/21.04.2020г. Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 календарен месец. Съгласно същата на един лишен от свобода мъж за един месец следва да се предоставят 200 гр. тоалетен сапун за къпане и миене, 250 гр. сапун за пране и 400 гр. перилен препарат за пране.

По делото са представени 80 бр. протоколи /л.67-146/ за предоставени на лишени от свобода срещу подпис по 2 бр. сапуни и по 400 гр. прах за пране, през процесния период м.04.2018г. – м.01.2023г., включително. В цитираните протоколи срещу името на ищеца Д. Савов, също има положени подписи за получаване на горепосочените средства за лична хигиена.

След запознаване с представените от ответника писмени доказателства, с молби от 13.03.2023г. и от 24.03.2023г. ищецът е заявил, че на 72 от общо представените 80 бр. протоколи, положените срещу името му подписи не са негови. В тази връзка е направил искане за допускане на СГрЕ.

След изявление на ответника, че ще се ползва от оспорените доказателства, по делото е открито производство по оспорване на доказателства, изискани са оригиналите на протоколите и е допусната СГрЕ. Същата в последствие е заличена, поради невнасяне на определения от съда депозит за изготвяне на експертно заключение, след двукратно продължаван срок за това.

Съгласно подадена от ищеца молба /л.187/, същият е освободен от Затвора Варна на 05.05.2023г.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази действащите и приложими разпоредби, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

На основание чл.128 ал.1 т.5 от АПК и по аргумент от чл.285 ал.2 от ЗИНЗС и чл.132 ал.5 от АПК предявените искове са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл.285 ал.2 от ЗИНЗС пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Цитираните разпоредби съотнесени към обстоятелствата, на които се основава предявения иск, водят до извода, че същия е предявен пред родово и местно компетентен да се произнесе по тях съд.

По аргумент от чл.205 от АПК, /според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите/, във връзка със чл.285 ал.2 и чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. По аргумент на чл.12 ал.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС, пасивно легитимирана страна по настоящия иск е ГД „ИН“.

От изложеното следва, че искът е редовно предявен и допустим, поради което се дължи разглеждането му по същество.

По основателността на иска:

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.284 ал.1 от ЗИНЗС са: 1.нарушения на чл.3 от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2.вреди, причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията, които вреди са в резултат на нарушенията на чл.3.

Според разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизитено отношение. В ал.2 на същия член е посочено, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

От горецитираната, приложима нормативна уредба следва, че за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или “задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Съгласно чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В настоящия случай ищецът, в условията на диспозитивно начало, при определяне предмет на иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото му достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни условия се сочи, че са в следствие противоправното бездействие на затворническата администрация да му осигури перилни и миещи препарати, както и други консумативи, служещи за задоволяване на хигиенни потребности.