Решение № 1373 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1373 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000501451 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1516 от 14.03.2025 год., постановено по гр.д.№ 6180/2023 год. по описа на СГС, I-12 състав, ЗАД „Армеец“ е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на А. Д. В. сумата от 41 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 6 987.14 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 05.10.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.05.2023 год. до окончателното изплащане, като иска за неимуществените вреди е отхвърлен до пълния размер от 43 000 лева, като с решението са разпределени и разноските по делото между страните.

Решението е обжалвано от третото лице помагач на страната на ответника И. Б. Б., чрез процесуален представител, като се излагат доводи за неправилност, доколкото не е установен правилно механизма на настъпване на произшествието и виновното поведение на водача, причинил увреждането. Твърди се, че автомобилът е бил снабден с всички системи за сигурност и след като спирачната система не е сработила, то не е било налице съприкосновение с тялото на пострадалата, вследствие на което същата да е паднала и да са й били причинени телесните увреди. Отделно от това оспорва изводите на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените вреди е завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания.

Оспорва и размерът на имуществени вреди. Молят съда да отмени решението и постанови 1 ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемият ищец А. Д. В., чрез процесуален представител оспорва жалбата като неснователна. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли за потвърждаване. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник ЗАД „Армеец“ счита жалбата за основателна по изложените в нея аргументи и пледира за уважаването й.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Установени са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия, причинната връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до установяване механизма на произшествието, съответно вината на делинквента, даваща основание за ангажиране отговорността на застрахователя по гражданска отговорност и размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен конкретния механизъм на произшествието, настъпило на 05.10.2022 г. в гр.София, при което ищцата като пешеходец е пострадала, вследствие действия на водача на лек автомобил „Ауди“ с ДК № ******** – И.

Б. Б.. Така от приетото заключение на автотехническа експертиза, изготвено и въз основа на Констативния протокол на КАТ, приложен по делото се установява, че лекия автомобил „Ауди“ се е движил по ул. „Борис Пожаров“ с посока на движение от бул. Арсеналски към бул. Димитър Хаджикоцев и в района на кръстовището образувано с бул. Димитър Хаджикоцев, при извършване на маневра заден ход участва в пътно-транспортно произшествие с намиращия се на платното за движение пешеходец А. В.. При движението назад автомобилът е предприел завиване надясно, за да навлезе в ул. Димитър Хаджикоцев в правилната посока на еднопосочното й движение и да продължи напред по нея. Въпреки че водачът е имал възможност да намали скоростта до минималната, осигуряваща му възможност да спре, ако от дясно от тротоара се появи пешеходец, той не бил достатъчно внимателен. При движение назад е ударил със задния десен ъгъл на задната си броня, вероятно левия крак на вече навлязлата в платното за движение на ул. Борис Пожаров пешеходка, движеща се в посока от дясно на ляво спрямо автомобила. От удара пешеходката е отблъсната в посока на движение на автомобила надясно от него и е паднала вероятно на платното за движение до контейнера за смет. На кръстовището е имало пътни знаци само да показват, че движението и по двете улици е еднопосочно. Установява се, че дори 2 пешеходката да е пресичала платното за движение на ул. Димитър Хаджикоцев към сградата № 51, където е фирми Спиди, то резултатът ще е същият. Според експерта е имало контакт между пешеходката и автомобила, тъй като е имало забърсване на десния ъгъл на дясната броня /което забърсване е открито при огледа на автомобила/. Най-вероятното място на удара на пешеходката по дължина на пътя е на 0.5-1 м. след линията на ориентира, а по широчина е на 0.8-1 м. в дясно от платното за движение върху продължението на десния тротоар. Най-вероятната скорост на автомобила е 5 км/ч. Този автомобил освен огледала за задно виждане е имал и камера за наблюдение на пространството зад него при заден ход върху дисплей. Освен предна и задна камера и парктроник, то процесният автомобил е оборудван и с асистиращи системи, които могат да задействат спирачната система на автомобила. Появата на пешеходец от платното за движение е предвидима опасност за водача и той е трябвало да прецени правилно условията на видимост на пространството назад и настрани на автомобила си. Водачът е имал техническата възможност да предотврати удара при движение на ниска скорост, съизмерима със скоростта на пешеходците, особено когато има и ограничена видимост от обективно препятствие /висока растителност, която е ограничавала видимостта му/. Опасна зона не се изчислява при заден ход, тъй като безопасността на движението на заден ход се осигурява единствено от водача, чрез правилен избор на скоростта му на движение. Според вещото лице автомобилът ще контактува с най-изпъкналата част на задната си броня с тялото на пострадалата, в областта на краката над коляното, като къде точно –зависи от ръста на пострадалата.

При тези данни съдът приема за неоснователни твърденията на делинквента за липса на причинно-следствена връзка между неговите действия и настъпилия вредоносен резултат.

Това е така, тъй като съгласно чл.40, ал.1 от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а според ал. 2 – по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. От това следва, че при движение на заден ход водачът трябва сам да си осигури безопасността, чрез постоянно наблюдаване на пространството с наличните на автомобила технически средства. Появата на пешеходец е предвидима опасност за водача, който е имал техническата възможност да предотврати удара, ако се е движил с безопасна скорост.

В настоящия случай по спорния въпрос дали между автомобила и ищцата е настъпило съприкосновение/удар, съдът приема въз основа на обсъдените доказателства, че пешеходката е ударена със страничната задна дясна част на задната броня на автомобила.

Самия деленквент установява по образуваното ДП, че „чул кухо тропане“ и че имало „забърсване на прахта на задната броня в дясно“. Тези сведения, представляват извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, което представлява доказателствено средство. Признанието на неблагоприятния факт е указание за неговата истинност. Ако в ДП се съдържат признати неблагоприятни обстоятелства от делинквента, 3 то съдът може да ги цени като извънсъдебно признание за неблагоприятно обстоятелство по реда на чл.175 ГПК. Поради това и настоящия състав приема за установен по несъмнен начин твърдяния механизъм на настъпване на ПТП, а именно, че при движението си на заден ход водачът на лекия автомобил е ударил ищцата, като е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 и 2 от ЗДвП. Несъмнено в случая е имало удар/съприкосновение между автомобила и тялото /левия крак/ на пострадалата.

Дори да бъде приета липса на съприкосновение, то това не означава непременно, че между действията на водача и настъпилите увреждания за ищцата липсва причинно-следствена връзка. Такава връзка следва да се преценява в по-широк контекст и не може формално да се ограничава само до хипотезите на пряк физически контакт между пешеходеца и превозното средство. Такава връзка е налице и когато заплахата от удар между различни участници в движението е реална и възприемането й е довело до вредоносния резултат. Когато пешеходецът, поради реалната заплаха от удар /каквато несъмнено имаме в случая поради поведението на водача, за който в констативния протокол е констатирана употреба на наркотични вещества, и нарушението на ЗДвП при движението му на заден ход/, падне със собствен ръст на пътното платно, то това не прекъсва причинно-следствената връзка.

Изложеното мотивира съда да приеме, че презупцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена и водача на автомобила – И. Б. е виновен за настъпване на вредоносния резултат.

Изслушаното пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира, като обективно дадена и неоспорена от страните, установява че вследствие на произшествието ищцата е получила счупване на трохантерния масив в горния край на лява бедрена кост – закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок от 5-6 месеца, суспектни данни за фрактура на тялото на Л2 /втори поясен прешлен на фона на остеопороза и вертебропластика на Л3, Л4, Л5/. Установява се, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и настъпилите увреди. Разходите за метал /Фи нейл пирон с 2 прокс. и 2 дистални застопоряващи винта/ и за лечение и рехабилитация в МБПЛР Сердика, непокрито от НЗОК, са били необходими и свързани с лечението на счупването, възникнало при ПТП. Пострадалата е имала придружаващи заболявания – НИЗЗД, кифосколиоза и увреждане на междупрешленните дискове, остеопороза, болест на Хашимото, първична АХ, хронична исхемична болест на сърцето, сънна апнея.

Придружаващите заболявания могат да окажат влияние и удължаване на възстановителния процес, но при адекватно лечение не могат да бъдат решаващи. При извършения личен преглед на ищцата, същата се движи със затруднена походка и с едно помощно средство – бастун. Представила е епикриза за отстраняване от костта на имплантираните уреди в периода 21.03.2024 г. – 25.03.2024 г. След операцията била хоспитализирана за рехабилитация. Вижда се оперативен белег. При изследване на функцията, сгъва в ЛТБС до 90 гр., ограничена ротация/въртеливо движение. Оплаква се от болки при натоварване и промяна във времето. Установява се също така, че възстановителният период е бил 7-8 месеца, след което е предприела ставане от леглото с проходилка, с помощни средства.

4

Пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели – М. Д. и М. П., роднини на ищцата, чиито показания съдът цени съгласно чл.172 от ГПК. От показанията на свидетеля Д. се установява, че след произшествието пострадалата изкарала около месец във ВМА, след това месец и нещо в рехабилитационна клиника в Овча Купел. Тя не била мобилна, но я преместили вкъщи, поради високите разходи в рехабилитационния център. Наели жена, която да я обслужва. Първите около шест месеца имала проблем със ставането, нужда от помощ да се изкъпе. И до момента изпитвала затруднения, когато следвало да излиза от дома си без придружител. За нея се грижили дъщеря му, зет му и жената, която наели. Преди ПТП постоянно се движила, имал къща в с. Петърч и вила на апартамент в Царево. Гледачката я наемали в различни периоди съобразно нейното състояние, когато лятото я изпратили на морето, то имало при нея жена през цялото време. Нямало фиксирана сума за плащане, понякога била 50 лева на седмица, друг път 200 лева. Разходите за домашен помощник били спорадични, тъй като за нея се грижили дъщерята и зетът на свидетеля. Когато те ходили някъде, тогава взимали човек. За това разходите били различни. Когато била в София, не наемали жена. След рехабилитацията наели човек до пролетта, който бил при нея всеки ден по 8-10 часа и плащали по 400 лева на седмица. Това било някъде за 5-6 месеца от октомври до края на м.април или до края на м. май. Наели човек, защото клиниката по рехабилитация била много скъпа, така ищцата живеела вкъщи, като единствено я транспортирали до клиниката за прегледи. Ищцата имала остеопороза от много години, като имала циментирани шийни прешлени. Остеопорозата засягала гръбнака, но счупвания по крака нямала. Никога преди това нямали нужда от помощница. След ПТП тя била настанена в нейно жилище и за нея се грижили дъщеря му и зет му. Свидетеля П. пък установява, че често посещавала и помагала баба си, най-вече с пазаруването. Цялото семейство взели мерки за нейното възстановяване и рехабилитация след инцидента, наели й жена да се грижи за нея. Животът на ищцата се променил, имала нужда от проходилка, плачела, имала количка, сложили парапети, дръжки, тоалетната й се повдигала. В момента продължавала да се движи с проходилка, самостоятелно можела да прави само къси разстояние.