Решение № 363 от 02.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Пазарджик, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500979 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд, рег.№1271 от 22.10.2025г. постановено по гр.д.№20255220101910 по описа на същия съд за 2025г. Е ОТХВЪРЛЕН ИСКА на Т. П. Г., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. **** против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, за обявяване нищожността на сключените между страните: договор за потребителски кредит №***** от 26.10.2023г.; договор за потребителски кредит №***** от 30.01.2024г. и договор за потребителски кредит №**** от 19.11.2024 г.;

ОТХВЪРЛЕН Е И иска на Т. П. Г., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. **** за осъждане на ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54 да заплати на ищеца, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 68.40 лв. ОСЪДЕН Е ищеца Т. П. Г., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. **** да заплати на ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, съдебни разноски в размер на 350 лв.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№39096 от 05.11.2025г1 подадена от ищеца в производството пред първата инстанция Т. П. Г., ЕГН********** от гр.Пазарджик чрез процесуалния си представител адвокат А. А.

А. от АК-Пазарджик с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при постановяване на съдебния си акт първоинстанционният съд не е взел фактите, според които трите договора са подписани с електронен подпис (видно от самия подпис на договорите) чрез въвеждане на СМС код, като подписите във всеки от договорите е в един и същи час, минута и секунда, от което се заключава, че ищецът потребител нищо не е попълвал, избирал и още по-малко да е разбрал. че е сключил застраховка, както и че по време на сключване на договора — ищецът е бил в „банковия“ клон. Като втори довод се сочи, че застрахователната премия е част от основните реквизити на договора за кредит — същата е визирана в чл.

7.1 от договора и е включена в общия размер на кредита от което заключава, че застрахователната премия е основен елемент от договора и последният е сключен при тези условия с тази застраховка. Смята, че представлявайки, че е част от договора и част от главницата по кредита, което е очевидно, че това е задължителен разход за потребителя и че този разход се предвижда в общо дължимата сума и се третира като разход, който ще настъпи със сигурност за потребителя, следва да се включи в дефиницията като разход по кредита.

Заключава, че възможността да се прекрати застраховката не променя задължителния характер в договора за кредит и че инкорпорирането на застрахователната премия в общия размер на кредита обуславя фактът, че това е задължителен елемент от договора, защото в противен случай договорът не трябва да съдържа в себе си отпускане на средства за застрахователна премия т.е. при договор без застраховка ще има друг договор при други условия. Позовава се на чл.7.1. от договорите където е предвидено, че „размера на кредита” е в определен размер — 3000лв, 7000лв и 7000лв, като към този размер на кредита се добавят общи размери на застрахователните премии и след това се предвижда „общ размер на кредита”, който е с добавената сума от застрахователните премии, като се възразява, че тази сума никога не е усвоявана от потребителя. Акцентира, че това е . основанието, на което ищецът претендира (съгласно практиката на СЕС), че банката провежда заблуждаваща практика за реалния размер на ГПР, тъй като начислява допълнителни лихви върху един задължителен разход (премията).

Допълва, че задължителността на премията е именно така устроените клаузи в договора, които предвиждат заплащане на тази застраховка и че ако същата не е била задължителна — не е трябвало да бъде включена като условие в договора, а да е като нещо допълнително, което се заплаща лично от потребителя. Смята, че ако застраховката не е задължителна се поставя въпроса защо в СЕФ, предхождащ и трите договора, размера на премията е включена в общия размер на кредита и защо е посочена обща дължима сума, в 2 която се включва именно тази застрахователна премия. Поддържа, че конструкцията, че застраховката не е задължителна чрез разпоредбата на чл.

1 9 от Договора и част III. „Разходи по кредита” т. З от СЕФ противоречи с условията по договора — предвидена е в общия размер по кредита и единствената възможност потребителят да не е обвързан от тази застраховка е да се откаже от нея, ако знае за тази възможност. Заключава, че изначално е включена застрахователната премия в договора, но ако потребителя реши да се откаже има 30 дни, според чл.10 от общите условия за застрахователни програми.. .“. Поддържа ,че при договаряне с кредитора —повече от 50 страници се подписват чрез СМС код — и потребителят не знае, че му е включена застраховка в договора преди да подпише, като поддържа, че такава е технологията при договаряне чрез СМС код и доверие на служителя, че договорът е изгоден. Жалбоподателят се позовава и на електронния договор №7053517854 от 26.10.2023г.-в който подписът е положен 17: 13:37 ч., като на всичките страници, където фигурира е със същия час — като на договора има компютърно избрани опции — за застраховка, лични данни и други и че това е дейност на служителя на банката, защото единственият допир на потребителя до клаузите по договора е чрез своя телефон, на който единствено получава един СМС, който дава на служителя. Смята, че този факт не е изследван от състава, за да се докаже по какъв начин е договаряна въпросната „незадължителна” застраховка. Въззивникът се позовава и на ЗПК и значението на Общия разход по кредита на потребителя по смисъла на §1т.1 от Допълнителните разпоредби , като се поддържа ,че включването на застрахователната премия в обшия размер на кредита към договора спада в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски условия. Смята, че в основния елемент от договора за кредит се предвижда разход, който се финансира допълнително (затова и се предвижда „общ размер на кредита“) с допълнителна главница, специално отредена за застрахователните премии. На следващо място се сочи, че съдът не е провел изследване дали всички приложения към договора отговарят на шрифт 12, съгласно изискването на чл. 10. ал.1 от ЗПК. В практиката било установено, че при договаряне на застрахователна премия към договора за кредит се предвижда шрифта и на застрахователната полица да бъде поне с шрифт 12 пункта, както и не е съобразил практиката на ВКС по идентични случаи:

Определение 2161 от 09.07.2025 г. по т.д. №129/ 2025г., II т.о.: Определение №1991 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. №510/2024г., I т. о., ТК: Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. 578/2022г., III г. 0., ГК,; Определение 531 от 10.06.2022 г. на ВКС по гр. д. 2589/2021г., IIIг. ; Решения на ОС Пазарджик и на РС-Пазарджик по гр. д. № 754/2024г. Като последен довод се изтъква, че дори и застрахователната премия да не е задължителен разход по кредита, ГПР отново не е посочен коректно, защото съгласно т.91 от мотивите 3 към Решение на СЕС по дело C-377/2014 г. в общия размер на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми.

Жалбоподателя пресмята ГПР върху общия размер на кредита с включени застрахователни премии. като реално предоставените средства са по-малко, поради което е следвало да се изчисли ГПР върху реално предоставените средства. И че въпреки това ГПР е изчислен при включените застраховки, което неминуемо ги включва и в разходите по договора? Според изчисленията на жалбоподателя Договор №7053517854 — общ размер на кредита с премии 3446,46 лв, 14 месечни вноски. общо дължимо 4392,00 лева, ГПР 46.82 % е сметнат върху 3446.46лв — автоматично удържани от 3446.46 лева са 446.46лева — реално предоставени — 3000 лева., ГПР е 91.08%; Договор № ***** -общ размер на кредита с премии 8466.16лв; 24 месечни вноски. общо дължимо 12548.24 лева, ГПР 48.74 % е сметнат върху 12548.24лв автоматично удържани от 8466. 16 лева са 1466.16 лева — реално предоставени — 7000 лева. ГПР е 86.11%; Договор №**** — общ размер на кредита с премии 7427.63лв, 7 месечни вноски. общо дължимо 8746.46 лева; ГПР 61.40 % е сметнат върху 8746.46 лв — автоматично удържани от 7427.63 лева са 427.63 лева — реално предоставени 7000лева, ГПР е 98.96 % Поставя въпроса, ако застрахователната премия не е разход по кредита, който влиза в изчислението на ГПР, как е възможно ГПР да се изчислява върху сумите, които включват този разход? И дали не следва щом не е задължителен разход и не следва да се включва в ГПР изчислението да е върху реално предоставените суми?

Заключава, че процесните договори са недействителни именно поради неточно посоченото в тях ГПР и за потребителя би било изключително трудно да разбере какви са икономическите последици в настоящата хипотеза — за потребителя е очевидно — това е задължителен разход. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение на РС-Пазарджик № 1271/22.10.2025 г. по гр. д.

№19 10/2025г. и се постанови ново решение, с което да се установи, че процесните три договора за потребителски кредит са недействителни договори поради неточно посоченото в тях ГПР и да се осъди ТИ БИ АЙ Банк ЕАД да заплати на Т. П. Г., с ЕГН: ********** сумата от 68.40 лева, държана от дружество при липса на основание и неоснователно се обогатява за сметка на ищеца. Претендира присъждане на справедливо адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38 от ЗА.

Няма направени доказателствени искани от въззивния жалбоподател.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна-„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК131134023, с вх.

№33844 от 04.12.2025г. , в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е стигнал до заключението, че процесните договори съдържат всички необходими 4 реквизити и че по делото правилно е установено, че действията по сключването им са законосъобразни и отговарят на разпоредбите на българското законодателство. Като неоснователни се квалифицират твърденията, че процесните договори нарушават изискванията, въведени с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съответно че са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, позовавайки се на твърдението, че сумите по застрахователната премия е следвало да бъдат включени като разход при изчислението на ГПР В тази връзка се поддържа, че правилно съдебният състав е направил извод, че процесните договори отговарят на всички разпоредби на ЗПК, кредитирайки изложените в отговора на исковата молба твърдения, че сключването на договорите за застраховка е осъществено вследствие на информираното съгласие на кредитополучателя, доколкото подписването им не е задължително условие за отпускането на процесните договори за кредит и не влияе по никакъв начин на клаузите и параметрите на последните. Като е достигнал до правилния извод, че сумите по застрахователната премия не следва да бъдат елемент от общите разходите по съответните кредити за потребителя, съобразно разпоредбата на Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В същия смисъл бил текста на чл. З, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО.

Акцентира, че от разпоредбите на процесните договори за кредит се установява, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на съответния кредит, че кредитополучателят сам е пожелал ползването на допълнителна услуга — застраховка, че отказът от застраховката, след сключването на договора за кредит, няма да промени условията на договора за кредит (лихва, размер на вноска или друг параметър). Посочва, че Съгласно цитирания и от съда § 1, т. 1 от ДР на ЗПК разход по кредита е застрахователната премия само когато сключването на договора за услуга (застраховка) е задължително условие за получаването на кредита. Като следващ довод относно действителната цел на застрахователната програма, се сочи, че правилно първоинстанционният съд е направил извода си въз основа на тълкуването на изрично изявената договорна воля, вместо да се подаде на внушенията направени в исковата молба. Смята за правилно и дадената със Заявление — декларация за установяване на договорни отношения възможност на кредитополучателя сам да избере или не сключването на застраховка, като според т. 13 от нея (приета като доказателство по делото) ищецът е декларирал изрично съгласието си за сключване на застраховка. Като следващ довод се изтъква обоснованост на извода на съдебния състав, че сключването на Договорите за потребителски кредит не е обусловено от задължителното сключване на договори за застраховка и поради клаузите, инкорпорирани в съответните застрахователни сертификати, че при отказ от застраховката застрахователната премия ще бъде възстановена на потребителя ищец, доколкото Банката е финансирала 5 застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка.