Решение № 3475 от 10.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3475 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330110996 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, представлявана от адвокат М. Л., адвокат към Адвокатска колегия - П., с личен номер на адвокат *** и служебен адрес: **** срещу Исторически музей град Перущица, с Булстат 115186113, със седалище и адрес на управление: град Перущица, ул. „Петър Бонев“ № 1, представляван от **** В. К. В. [1, 1].

С исковата молба са предявени обективно кумулативни съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда (КТ) .

Ищцата претендира признаване на прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и отмяна на Заповед № **** г. на **** на Исторически музей град Перущица. Тя също така иска възстановяването си на заеманата преди уволнението длъжност „***“. Освен това, Н. Д. претендира присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, в размер на 6 381,90 лева за период от 6 месеца, обхващащ от 01.06.2023 г. до 01.12.2023 г. . Допълнително обезщетение в размер на 1 063,50 лева се претендира по чл. 222, ал. 1 КТ във вр. с чл. 30, ал. 5 от Колективния трудов договор (КТД), тъй като на ищцата 1 вече е изплатен размерът за един месец. Ищцата също така иска неизплатена част от трудово възнаграждение за положен труд от 3 часа и 45 минути на **** г., възлизаща на 26,60 лева. Накрая, тя претендира присъждане на всички направени по делото разноски, надлежно документирани и описани съобразно представения Списък.

Между страните по делото е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № **** г., като ищцата Н. Г. Д. е заемала длъжността „*** ***“ с код по НКП ***. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № **** г. на **** на Исторически музей - Перущица, В. В., считано от **** г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ – „съкращаване на щата“. Заповед № **** г. е връчена на ищцата при отказ на *** г., като впоследствие ищцата допълнително се е уведомила за нейното съдържание на *** г..

Ищцата поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, аргументирайки се, че съкращаването на щата е фиктивно и че не е извършен законосъобразен подбор. Тя изтъква нарушения на разпоредбите на Колективния трудов договор (чл. 11, 12, 13, 14 КТД) относно предварителното съгласуване със синдикалната организация [1, 1], както и нарушение на т. 3 от Заповед № РД **** г. на **** на културата, която установява минимален брой експертен персонал в музеи с щатен състав под 10 бройки . Ищцата също така посочва, че работодателят е злоупотребил с правата си, като е подготвил антидатирани и вътрешно противоречиви документи. Подчертава се, че въпреки членството в синдикалната секция в Музея, тя не е била поканена или уведомена за събранията, на които е обсъждано нейното уволнение. В допълнение към отмяната на уволнението и възстановяването на работа, ищцата претендира обезщетения по чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ във връзка с КТД, както и неизплатено възнаграждение за положен труд .

Ответникът, Исторически музей град Перущица, е подал отговор на исковата молба, в който поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно и че е проведена надлежна процедура по съкращаване на щата. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е постановил, че в тежест на ответника е да установи законосъобразността на извършеното уволнение.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети множество писмени доказателства, сред които Трудов договор № **** г., допълнителни споразумения, Колективен трудов договор от *** г., Заповед № РД **** г. на **** на културата, Заповед № **** г. за прекратяване на трудовото правоотношение, Заповед № *** г. за утвърждаване на ново длъжностно разписание, Заповед № **** г. за извършване на подбор, Протокол от *** г. на Комисията по подбор, Писмо от Министерство на културата изх. № **** г., Писмо изх. № *** г. до Синдикалната секция, Отговор от Синдикалната организация, Протокол № **** г. и Протокол № *** г. от Синдикалната секция, дипломи и уверения на ищцата за висше образование, фиш за заплата за м. **** г. и трудова книжка.

От приетите по делото доказателства се установява, че при прекратяването на трудовото правоотношение, от страна на работодателя е връчена на служителя ЕДИНСТВЕНО Заповед № ****/*** г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Не е оспорено и се доказа, че Заповед № **** г. (за извършване на подбор), както и Протокол *** г. (на Комисията по подбор) и Заповед № *** г. (за утвърждаване на ново длъжностно разписание), не са връчвани на ищцата и същите не са били известни до представянето им от ответната страна в рамките на настоящото производство.

Този факт е от съществено значение, тъй като лишаването на ищцата от достъп до тези ключови документи до момента на съдебното производство показва целенасочено усилие от страна на работодателя да скрие съществена информация, свързана с процеса на уволнение. Това възпрепятства възможността за адекватна защита и поставя под въпрос добросъвестността на работодателя в хода на процедурата.

Анализът на хронологията на събитията разкрива съществени несъответствия и повдига сериозни въпроси относно законосъобразността на действията на работодателя. Например, Заповед № ** за утвърждаване на ново длъжностно разписание и Заповед № ** за нареждане на подбор са датирани на *** г.. Въпреки това, тези заповеди, както и Протоколът на Комисията по подбор от *** г., не са били връчвани на ищцата и са станали известни едва в хода на настоящото производство. Най-фрапиращо е, че 3

Заповед № **** за прекратяване на трудовото правоотношение е антидатирана на *** г., но е връчена на *** г., като прекратяването на трудовото правоотношение влиза в сила едва от *** г. [1, 1]. Това означава, че заповедта за уволнение предхожда фактическото съкращаване на щата.

Допълнително, Протокол № ** от Синдикалната секция, датиран *** г., гласува прекратяване на трудовото правоотношение с Н. Д., което е абсурдно, тъй като е преди датата на Протокола за подбор от *** г. и преди влизането в сила на съкращаването на щата. Официално писмо от Министерство на културата от *** г. също потвърждава нарушение на изискването за експертен персонал.

Проведен е разпит на свидетелката П. А. Б.-И., ***на Комисията, осъществила подбора. Свидетелката потвърждава, че представеният Протокол за извършен подбор от *** г. е подписаният от нея документ. Нейните показания разкриват, че "Когато аз получих назначението си за работа в тази комисия, ми бяха сведени конкретните критерии с протокола... Работодателят беше лицето, който издаде този протокол. Протоколът ни е назначен от **** на музея. Коментирахме протокола, който получихме.". Тя също така заявява, че "Нямало е случаи да контролирам изпълнението на ****, нито на ищцата.".

Тези показания установяват, че назначаването на комисия по подбор е било само формално, а де факто протоколът е бил даден на членовете на комисията в готов вид и те единствено са го подписали. Това означава, че реален подбор не е извършван, а е попълнена формално преписката по уволнението на ищцата.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието изцяло от съда като компетентно и обосновано, без възражения от страните, установява, че последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата, е в размер на *** лева. Експертизата също така изчислява дължимите суми за обезщетения и неизплатено възнаграждение.

Съдът намира, че предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № **** г. е основателен и доказан. На първо място, налице е липса на реално съкращаване на щата към датата на издаване и връчване на заповедта за уволнение. Установява се, че Заповед № **** г., връчена на *** г., предхожда влизането в сила на съкращаването на щата, което е определено за **** г.. Прекратяването на трудово правоотношение на 4 основание, което предстои да възникне, е юридически невъзможно, което прави уволнението недействително от самото му начало. Действието на работодателя показва пълно пренебрегване на принципа на законност при прекратяване на трудови правоотношения, което предполага, че основанието за уволнение трябва да съществува към момента на извършването му.

На второ място, съществуват съществени нарушения в процедурата по подбор съгласно чл. 329 КТ. По делото е установено, че Заповед № **** г., с която е наредено извършването на подбора, не установява конкретни критерии за подбор, нито начин на оценяване. Подобно е положението и с Протокола от *** г. за извършения подбор, където също липсват заложени критерии, свързани с оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа от включените в подбора служители, заемащи длъжността, която се съкращава. Комисията по подбор не е отчела обективни факти относно образованието и квалификацията на ищцата. Тя притежава завършено висше образование "***" по *** "***", както и Магистърска програма "***" с *** успех (**) и оценка от защита на дипломна работа *** **. За длъжността "***" се изисква минимум бакалавър, което ищцата безспорно притежава, а професионалното направление е изцяло в съответствие с тематичния обхват на музея. Въпреки това, липсват конкретно заложени от работодателя критерии и скали за оценяване, по които Комисията да оцени с повече или помалко точки участващите в подбора лица. Оценката за "качество на работата" и "професионален опит" също не се основава на обективни и документирани критерии или сравнение на свършена работа. Протоколът съдържа единствено общи фрази като "изпълнява/не изпълнява възложените задачи в срок", без конкретика или документация за извършени оценки. Не е извършено сравнение относно свършената от двамата служители работа в даден период, например участие в научни форуми, работа по проекти, наличие на допълнителни квалификации, които за ищцата са удостоверени с надлежни документи. Всичко това води до извода, че подборът не е бил истински процес на оценка, а по-скоро формалност с предварително определен резултат.

Свидетелските показания на член на комисията, че протоколът е бил даден в готов вид и само подписан, потвърждават, че не е извършвана реална преценка. Тази липса на обективни критерии и действителна оценка представлява злоупотреба с правото на подбор на работодателя и прави уволнението незаконосъобразно. По този въпрос е налице задължителна 5 съдебна практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно това решение, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре – подлежи на съдебен контрол.

Съдът проверява дали приетите от работодателя оценки се основават на законовите критерии и действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

Подборът обхваща всички конкретни действия, които се свеждат до оценка на работата на всеки участник и съпоставяне на показатели, а не само формално прилагане на критерии.

На трето място, работодателят е допуснал съществено нарушение на процедурата, като не е съгласувал предварително със синдикалната организация, както е вменено задължение по чл. 11 от КТД . Работодателят е бил задължен да представи писмено аргументи за необходимостта от съкращаване, принципи, критерии и механизми за подбор, както и възможности за пренасочване и преквалификация, съобразени със Заповедта на **** на културата. Синдикатът от своя страна е трябвало да предостави писмено становище в 7-дневен срок. Представените от ответника документи, свързани със синдикалното съгласие, са антидатирани и във вътрешно противоречие. Например, Писмо изх. № *** г. е отправено до **** на Синдикалната секция (в музея), а не до Синдикалната организация, както изисква чл. 11 от КТД, и не е мотивирано. Отговорът от Синдикалната организация е оформен на същия вид лист като документи, издадени от Музея, без данни за изходящ номер от Синдикалната секция, но с вписан входящ номер за Музея. Най-фрапиращо е, че Протокол № *** г., в който Синдикалната секция гласува прекратяване на трудовото правоотношение с Н.