Акт от 29.07.2020, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 271 гр. Перник, 29.07.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 237 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.**5 и сл. от

АПК, във връзка с чл.166, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.27, ал.3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление: с. ***, общ.

Брезник, обл. Перник; адрес за кореспонденция: гр. София, общ. Столична, обл.

София, ж.к. „***“, ул. „***“, бл.*, ап.3, представлявано от управителя К.И.Д., против Акт за установяване на публично държавно вземане № **/312/02963/3/01/04/01 от 18.02.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на жалбоподателя е определено окончателно задължение за възстановяване на публично държавно вземане на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от

Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. в размер на 11 990,60 лв. /единадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева и шестдесет стотинки/ за неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 2 пълни финансови години, представляващо нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точка 4.18 от Договор № **/312/02963 от 07.11.20** г.

В жалбата са изложени съображения, че административният акт е нищожен, а при условията на евентуалност – незаконосъобразен, тъй като са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с конкретни материалноправни разпоредби и с целта на закона. Твърди се, че административният орган е направил погрешна правна квалификация на установените факти, подвеждайки ги под нормата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, вместо по чл.27, ал.6 от същия закон. Вследствие на това, същият неправилно приел, че са налице предпоставките за издаване на АУПДВ, вместо решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.27, ал.6 от ЗПЗП. Счита, че при нарушаване на административния договор, определяно като „нередност“ по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ и чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. се налага финансова корекция на предоставената финансова подкрепа. Прави се оспорване и относно прилагането на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., като се сочи, че те са влезли в сила след извършените проверки на място през 2018 г. и в периода 28.05.2019 г. – 12.06.2019 г. Т.е. проверките предхождат приемането на правилата и в тази връзка налагането на финансови корекции съобразно тях за минали периоди изисква те, като подзаконов нормативен акт, да имат обратно /ретроактивно действие/. Твърди се също, че обжалваният административен акт е издаден в хода на недопустимо административно производство, тъй като в конкретния случай има влязъл в сила административен акт със същите предмет и страни – Заповед № 01-6500/5510/5 от 20.02.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, която е издадена във връзка с открито от ДФЗ производство по издаване на решение за определяне на финансови корекции във връзка с Договор № **/312/02963 от 07.11.20** г. и неговото изпълнение, като предметът на проверката в тогава образуваното административно производство е идентичен с този на производството, по което е издаден процесният акт. Отделно се твърди, че констатираните с процесния АУПДВ обстоятелства не представляват „нередност“ и поради това не представляват нарушение на т.4.18 от сключения договор, нито се явяват неизпълнение на същия по смисъла на чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. А.П., който поддържа жалбата и доразвива доводите в нея. Подробни съображения излага и в представени по делото писмени бележки. Прави искане за присъждане на направените разноски и представя списък на същите.

Ответникът изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалният си представител адв. Пачаманов от Адвокатско дружество „***“, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. По съществото на делото и в подробни писмени бележки, сочи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на Държавен Фонд „Земеделие“, при спазване на процесуалните правила и разпоредбите на материалния закон. Сочи, че конкретните нарушения, обосноваващи издаването на АУПДВ са нарушението на бизнес плана, което представлява неизпълнение на сключения между страните договор, неизпълнение на заложените в самия бизнес план показатели и нарушение на изискването за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години. Излага съображения относно правилно определяне на размера на вземането от страна на административния орган. Моли съда да отхвърли като неоснователна подадената жалба. Претендира сторените по делото разноски и представя списък на същите, ведно с доказателства за изплащането им.

Административен съд

- Перник, като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят ЕТ „***“ - с. ***, общ. Брезник, представляван от управителя К.И.Д., подал заявление за подпомагане по Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 година. Към него приложил Бизнес план като в Раздел ІV „Финансово-икономически статус – приходи и разходи“, таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ предвидил за всяка от годините на ангажимента да има по 2 заети лица – управленски и административен персонал.

С жалбоподателя бил сключен Договор № **/312/02963 от 07.11.20** г., по който първоначално била одобрена безвъзмездна финансова помощ в размер на *1 278,21 лв. /съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи – Приложение 1/. По силата на този договор ползвателят – ЕТ „***“, се задължавал да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.

С Анекс І от 09.09.2015 г. към Договор № **/312/02963 от 07.11.20** г. бил определен друг размер на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ – сумата от *1 250,21 лв., съгласно Таблицата за одобрените инвестиционни разходи.

С Писмо изх. № 01-6500/9133 от 05.12.2019 г.

ДФ „Земеделие“ открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ на основание чл.*, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от АПК. Това било направено във връзка с констатации по направени от жалбоподателя заявки за плащане № **/312/02963/2/01 от 04.06.20** г. и № **/312/02963/3/01 от 09.10.2015 г. След плащане, при извършена проверка на място в периода:

28.05.2019 г. – 12.06.2019 г., било установено, че:

- за календарната и финансова 2016 година ползвателят на помощта е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 1,25 средногодишно заети лица от заложени по бизнес план 2 работни места /това било възприето след отчитане на максималния брой места за периода от юни до септември включително, поради възникнал форсмажор, за което по делото са представени надлежни доказателства/;

- за календарната и финансова 2017 година ползвателят на помощта е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 1,33 средногодишно заети лица от заложени по бизнес план 2 работни места /възприето след отчитане на максималния брой места за периода от юни до септември включително, поради възникнал форсмажор/;

- за календарната и финансова 2017 година ползвателят на помощта е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 2,33 средногодишно заети лица от заложени по бизнес план 2 работни места.

Впредвид установените данни, за трите пълни финансови години – 2016, 2017 и 2018 г., била определена заетост в размер на 83,33 % спрямо заложената в бизнес плана.

Това било оценено като неспазване на договорни и нормативни задължения съгласно одобрения бизнес план по Договор № **/312/02963 от 07.11.20** г., респ. нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точка 4.18 от договора, във връзка с дадените определения в раздел ІХ „Други условия“, т.9.1, б.“г“ от същия договор и §1, т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Освен това административният орган счел, че по този начин е нарушена нормативната разпоредба на чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., според която:

„Бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2“, а това е довело до неизпълнение на основната цел на мярката по чл.2, т.1: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони.

С оглед на констатациите за неспазен ангажимент и задължения от страна на ЕТ „***“, на основание чл.27, ал.7 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал срещу него процесният АУПДВ, с който определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 11 990,60 лв. Сумата е определена на основание чл.46, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и т.18 от Приложение към раздел І „Общи положения“ на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. /обн. ДВ, бр.69/30.08.2019 г./ и представлява 5 % от предоставената финансова помощ по договора.

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.**6 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл.**6, т.1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК /в приложимата редакция/, публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В нормата на § 1, т.13 от

ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.