Решение № 5283 от 19.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5283 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20231100507273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от С. П. жалба по изп.дело № 20238490400347 на ЧСИ А. П. срещу постановление от 25.06.2023 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното производство и за неначисляване на разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят сочи, че изпълнителното производство e недопустимо поради липса на изпълняемо право, тъй като наказателното постановление не е било влязло в сила. Излага доводи, че доколкото към момента на образуване на изпълнителното производство не е съществувало изпълняемо право, изпълнителният процес е образуван незаконосъобразно и не дължи разноски по него. Сочи, че в срока, посочен в поканата за доброволно изпълнение, е заплатил дължимата сума по наказателното постановление. Счита, че всички разноски по изпълнението следва да бъдат възложени върху взискателя на основание чл. 79, ал.1, т.1 ГПК. Претендира разноски в производството по частна жалба.

В мотиви си, ЧСИ А. П. сочи, че се е съобразил със заверката за влязло в сила, поставено от служителите на Столична община, като преценката за спазването на уведомителната процедура и влизането в сила на наказателното постановление са извън контрола на органа по изпълнение. Счита, че по същество следва да се разгледа единствено оплакванията на жалбоподателя във връзка с разноските по изпълнението, тъй като хипотезите на прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно изброени и основанието, на което жалбоподателят е направил искането си за прекратяване не е сред тях.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

1

Жалбата е подадена в срок. В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител, с което отказва прекратяване на принудителното изпълнение, а по т. 7 – разноските по изпълнението.

Изпълнително дело № 20238490400347 на ЧСИ А. П. е образувано по молба от 26.05.2023 г. на Столична община за принудително изпълнение на сума по наказателно постановление № 380722/12.02.2021 г. На постановлението е посочено, че е влязло в сила на 22.08.2021 г. На 01.06.2023 г. длъжникът в изпълнителното производство е получил покана за доброволно изпълнение, като от представеното с молба от 09.06.2023 г. платежно нареждане е видно, че сумата по наказателното постановление е платена в срока за доброволно изпълнение, като ЧСИ не е извършил никакви действия във връзка с възлагането по чл. 18 ЗЧСИ.

Жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство съдът намира за допустима, като обстоятелството, че посоченото основание за прекратяване не е сред изброените по чл. 433, ал.1 ГПК е довод по основателността на жалбата.

Влязлото в сила наказателно постановление е извънсъдебно изпълнително основание, като удостоверяването върху него на факта за влизането му в сила не подлежи на проверка от ЧСИ в производството по принудително изпълнение, като ЧСИ е обвързан от официално удостовереното върху него обстоятелство. Поради тази причина и доводите на частния жалбоподател за невлизане в сила на наказателното постановление са ирелевантни и доколкото това не е предвидено като предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство в разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК жалбата се явява неоснователна. При невярно удостоверяване на това обстоятелство и настъпили вреди за длъжника в резултат на това той има правна възможност да ангажира отговорността на държавата за вредите от такова противоправно действие.

По жалбата срещу постановлението за разноски.

В срока за доброволно изпълнение е постъпила молба от длъжника С. П. срещу постановлението по разноските в изпълнителното производство с оплакване, че не е станал причина за образуване на изпълнителното производство с оплакване, че наказателното постановление не е влязло в сила, поради невръчването му, поради което и не е станал причина за образуване на делото.

С обжалваното постановление от 25.06.2023 г. молбата е оставена без уважение.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна и намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство. В този смисъл за сметка на длъжника са както разноските сторени от взискателя, в това число и за авансово внесени такси, 2 така и допълнителните разноски и такси, които ЧСИ начислява – арг. чл. 31 ТТРЗЧСИ, които не са свързани пряко с реализиране на изпълнителен способ.

В настоящия случай длъжникът не твърди и доказва да е извършил плащане преди образуване на изпълнителното производство, както и не са налице другите две основания за освобождаването му от отговорност за разноски в изпълнителния процес.

Ето защо той следва да понесе отговорността за разноски за образуване на изпълнителното производство в размер на 48,00 лева – за образуване 24,00 лева с ДДС и да връчване на покана за доброволно изпълнение – 24 лева с ДДС, както и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лева. ЧСИ не е направил разбивка на дължимите му се авансови такси в общ размер на 143,00 лева, като съдът не намира основание в Тарифата и разноските по ЗЧСИ за дължимост на разликата над сумата от 48,00 лева авансови такси.

Предвид изложеното обжалваното постановление по разноските следва да бъде отменено, като разноските за авансови такси бъдат изменени на 48,00 лв.

По искането за присъждане на разноски в настоящето производство.

Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговия изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. /в този смисъл е определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о.;определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., определение № 552 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о./. Настоящият състав счита за изоставено разбирането, изразено в определение № 769/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2696/2017 г. на ВКС, II т.о. и в определение № 78/27.04.2018 г. по ч.гр. д. № 1521/2018 г. на ВКС, I г.о..

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. И. П. срещу постановление от 25.06.2023 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 20238490400347 на ЧСИ А. П..

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от С. И. П., ЕГН:**********, постановление от 25.06.2023 г. на ЧСИ А. П. по изп.д. № 20238490400347, с което е отхвърлено искането на молителя С. И. П. за отмяна на постановените разноски за авансови такси над размер от 48,00 лева , обективирани в покана за доброволно изпълнение, изпратена на 29.05.2023 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

И З М Е Н Я разноските в изпълнително производство по и.д. № 20238490400347 на съдебен изпълнител ЧСИ А. П. за авансови такси в размер на 48,00 лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част - за отмяна на постановлението за разноски за авансови такси до размер от 48,00 лева, както и за такса по т. 12 ТТРЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4