Определение № 5559 от 02.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5559 гр. София, 02.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20258002100420 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 662 от 16.07.2024 г. по в. гр. д. № 397/2024 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 2066 от 12.10.2023 г. по гр. д. № 2433/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Д. П. против М. Д. Т., Л. Д. Д., К. Д. Ф., И. С. Ф., Г. И. Ф., И. И. Ф., И. Р. Г., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Р. И. Р. и В. И. Р., Л. В. Р., К. В. Р., Д. К. Р., А. Х. А., И. Д. А. и [община] иск за делба на 10 бр. самостоятелни обекти в сграда в [населено място], съответно с идентификатори [№] - [№], ведно със съответните идеални части от земята, върху която е построена сградата, представляваща ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], целият с площ 347 кв. м.

Предмет на делото е иск за делба на 10 бр. самостоятелни обекти в сграда, построена в съсобствен по регулация бивш парцел V-[№], [№] в кв. 17 по плана на [населено място], а понастоящем УПИ [№], 2266 в кв. 28. Сградата с процесните апартаменти заема цялата площ на имот № 6708 от общия парцел.

Ищцата Г. Д. П., заедно с ответниците М. Д. Т. и Л. Д. Д., са наследници на П. Г. Д., който е един от съсобствениците на бившия имот № 2266, сега имот № 6708, а ответниците К. Д. Ф., И. С. Ф., Г. И. Ф., И. И. Ф. са правоприемници на другия съсобственик на същия имот Д. Г.

Д.. Ответниците К. В. Р., Д. К. Р., Р. И. Р., В. И. Р. и Л. В. Р. черпят права върху отделни обекти в спорната сграда по силата на извършени в тяхна полза прехвърлителни сделки.

Ответниците А. Х. А. и И. Д. А. са правоприемници на бившия собственик на имот [№], сега имот [№] от общия УПИ.

[община] е конституирана като страна в процеса по искане на ответниците А. А. и И. А. и предявява претенция за собствени права върху идеална част от общия УПИ, а оттам и върху 1 идеални части от процесната сграда.

Преди застрояване на сградата във всеки един от съставните имоти в общия парцел е имало отделна жилищна сграда, т.е. била е налице хоризонтална етажна собственост и мястото е имало характер на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС.

Искът за делба е породен от виждането на ищцата Г. Д. П., че нейното право на собственост по наследство от П. Г. Д. върху идеална част от имот № 2266 не е било зачетено при строителството и снабдяването с документи за собственост върху сградата с процесните апартаменти, построена през 1994 г. върху този имот.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за делба е отхвърлен, въззивният съд е приел следното:

На първо място съдът е описал изключително подробно твърденията на четирите групи съделители, както и фактическата обстановка по делото.

Прието е, че първоначален собственик на сегашния имот [№], включен в общия УПИ [№], [№] и на построената в него стара сграда е била К. Д. Й., а след смъртта й през 1945 г. собствеността е преминала по наследство върху нейните синове П. Г. Д. и Д. Г. Д..

Наследниците извършили съдебна делба, по силата на която в дял на П. Д. е поставен първият етаж от сградата, заедно със 171,05 кв. м. от дворното място, а в дял на Д. Д. – вторият етаж от сградата, заедно със 171.05 кв. м. от мястото.

След смъртта на Д. Д. неговите наследници извършили през 1975 г. съдебна делба, при която в дял на К. Д. Ф., по време на брака й с И. С. Ф., е поставен вторият етаж от къщата, заедно с 57,50/325,20 кв. м. от дворното място, бивш парцел V-[№], [№]. С нотариален акт от 1989 г.

К. Ф. и И. Ф. прехвърлишли с дарение на сина си Г. Ф. ½ ид. част от имота, придобит чрез делбата от 1975 г.

След смъртта на П. Д. негови наследници са преживялата му съпруга М. Д. и сина му Д. Д..

След смъртта на Д. Д. негови наследници са: съпруга Е. Д., починала в хода на процеса, и три деца: Г. П., М. Т. и Л. Д.. Със саморъчно завещание от 02.03.1979 г. М. Д. Д., починала през 1979 г., преживяла съпруга на П. Д., завещала на внучката си М. Д. Д. имущество, в което се включват и притежаваните от нея права върху процесния имот. Вещото лице по допуснатата графическа експертиза е изяснило, че подписът в завещанието е автентичен. С нот. акт от 1981 г. Д. Д. дарил на дъщеря си М. Д. притежаваните от него по наследство от майка му права в процесния имот. С нот. акт от 1986 г., поправен с нот. акт от 2010 г., М. Д.

Т. дарила на брат си Л. Д. Д. половината от 171,05 кв. м. ид. части, равняващи се на 85,525 кв. м. от имота, придобити по дарение, наследство и завещание.

С договор за групов строеж от 02.04.1990 г. с нотариална заверка на подписите Л. Д. и съпругата му С. Д., Г. Ф. и съпрузите К. Д. и И. Ф., са се съгласили да застроят със собствени средства притежаваните от тях общо 171,05 кв. м. от парцел [№], [№], като С. и Л.

Д. застроят източната обособена част от избения етаж, приземния етаж, представляващ целият партерен етаж, както и първия жилищен етаж с площ от 120 кв. м., а К. и И. Ф. – втория жилищен етаж от 120 кв. м.; Г. Ф. – мансардния жилищен етаж с площ от 120 кв. м.

Построената сграда е в по-голям обем, като незаконното строителство е узаконено с влязъл в законна сила на 04.04.2013 г. акт от 04.02.1011 г. С договор за доброволна делба от 2

16.12.1994 г. участниците в груповия строеж са разпределили изградените имоти, като в дял на С. и Л. Д. са поставени приземният, сутеренният етаж и първият жилищен етаж; в общ дял на И. и К. Ф. – вторият жилищен етаж – апартамент от 128,50 кв. м., както и две избени помещения; в дял на Г. Ф. – третият жилищен етаж и едно избено помещение. С нотариални актове от 2003 г. К. и И. Ф. са признати за собственици на целия втори етаж, а Г. Ф. – на целия трети етаж от сградата. С нот. акт от 2008 г. К. и И. Ф. са признати за собственици по обстоятелстевна проверка на четвъртия етаж от същата сграда, който през 2009 г. дарили на дъщеря си И. И. Ф.. През 2013 г. двамата дарили на дъщеря си И. Ф. и апартамент от 72 кв. м. на втория етаж от сградата.

Проследени са и прехвърлителните сделки, с които ответниците К. В. Р. и Д. К. Р.; първоначалният ответник И. Р. Г. и Л. В. Р., са придобили право на собственост върху отделни обекти в сградата.

Проследени са прехвърлителните сделки, засягащи жилищната сграда в имот № 6707, сега имот № 2265 от общия парцел, заедно с идеалните части от парцела. Посочен е и нотариалният акт № 21 от 07.12.2005 г., с който ответниците А. Х. А. и И. Д. А. са признати за собственици по документи на 154/325 ид. части от дворното място, съставляващо бивш парцел V-[№], [№] в кв. 17 по плана на [населено място], с площ към този момент 325,20 кв. м.

Прието е, че съгласно влязло в сила решение от 08.02.2016 г. по гр. д. № 2380/2015 г. на БРС е признато за установено по отношение на ответниците М. Т. и Л. Д., че ищцата Г. П. е собственик на 1/8 ид. част от 171,05 кв. м. от ПИ с кадастрален [№] по КККР на [населено място].

От правна страна въззивният съд е приел следното:

Участници в груповия строеж са били само лицата, които към този момент са били собственици на бившия имот № 6708, в който е построена процесната сграда. Само тези лица и техните правоприемници са станали собственици на конкретни самостоятелни обекти от сградата. Ищцата Г. Д. П. не притежава право на собственост в тези обекти, тъй като не е била собственик на идеална част от земята. Съдебно признатите след изграждане на сградата права на собственост на ищцата върху 1/8 ид. ч. от земята, върху която тя вече е била изградена /съгласно влязло в сила на 14.06.2017 г. съдебно решение по гр. д. № 2380/2015 г. на БРС/, са били установени само по отношение на ответниците Л. Д. и М. Т.

/брат и сестра на ищцата/. Доколкото съдебното решение е влязло в сила след като сградата е била построена, то същото правилно не е зачетено от районния съд като основание за придобиване на собственост в сградата, тъй като с оглед действието си занапред то не може с обратна сила да направи ищцата собственик по силата на приращението на идеални части от вече построената сграда, съответстващи на признатото й право на собственост на терена.

Това означава, че в случая по отношение на ищцата не може да намери приложение разпоредбата на чл.92 ЗС, защото към датата на построяване на сградата собственици съгласно представените документи са били само участниците в груповия строеж. Както правилно е счел и районния съд, дори и да се приеме обратното, по делото са налице категорични доказателства, които не са опровергани от останалия доказателствен материал, 3 че ответниците Ф., Д. и Р. са установили фактическата си власт, която е била необезпокоявана, несмущавана и непрекъсвана от когото и да е, включително и от страните, върху отделните обекти в сградата и са ги придобили по давност. Неоснователни са оплакванията в жалбата, свързани с акта за узаконяване и възраженията за неговата нищожност, доколкото обстоятелството дали сградата е законна или не няма никакво право значение нито във връзка с възможността за придобиване на отделните обекти в нея, нито във връзка с течение на давностния срок.

Неоснователни са доводите, че давностният срок не е изтекъл по отношение на [община].

Доколкото със заповед от 21.04.1994 г. на кмета на [община] е постановено на основание чл.88, ал.4 НДИ /сега отм. / да бъде деактуван имотът, собственост на наследниците на Д., представляващ 171. 05/457. 50 кв. м. ид. ч., съставляващ бивш парцел 5 в кв. 17 по действащия план на [населено място], актуван с акт № 2804/02.01.1964 г., то се налага извод, че теренът, върху който е извършено строителството, не е общински. След деактуване на имота същият е престанал да има общински характер и за него е отпаднала забраната на чл.86 ЗС, вр. с § 1 ЗД ЗС, т. е. общината не би могла да придобие права върху сградата и обектите в нея по силата на приращението.

На последно място, независимо от това какви права притежават отделните собственици върху терена, поради построяване на сградата само от лицата, които са били носители на право на собственост върху терена, който е бил застроен, респ. и дори и да се приеме, че не всички собственици на терена са участвали в договора за групов строеж, то с оглед осъществената фактическа власт, продължаваща и понастоящем върху построените обекти, довели до придобиването им по давност в индивидуална собственост само от някои от страните, се налага извод, че между съделителите липсва съсобственост по отношение делбените имоти, поради което правилно искът за делба е отхвърлен като неоснователен.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби.

I. [община] счита, че е съсобственик на дворното място, а оттам по силата на приращението е съсобственик и в сградата, където се намират процесните обекти, поради което искът за делбата им неправилно е отхвърлен. Съсобствеността извежда от обстоятелството, че урегулираният поземлен имот, в който е построена процесната сграда, в резултат на регулационни промени в момента е с увеличена площ спрямо площта на същия парцел към 1939 г., като разликата е 98 кв. м. Счита, че е собственик на 98/423 кв. м. от УПИ [№], [№] или на 22/347 кв. м. от имот [№] по КККР.

В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК.

Поставят се следните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК:

1. Налице ли са предпоставките за приложение на законовата презумпция на чл.92 ЗС, когато сграда е била построена в съсобствен поземлен имот преди съсобствеността по отношение на този имот да бъде прекратена;

2. Възниква ли съсобственост в сграда, изградена в съсобствен имот, само за онази част от собствениците, когато останалите не са учредили право на строеж;

3. Как и с какви процесуални средства се установява степен на завършеност на сграда в груб 4 строеж и допустимо ли е установяване на „груб строеж“ със свидетелски показания.

Допустимо ли е доказването на грубия строеж да се основава на предположение, а не на удостоверяване с нормативно установените образци, издадени от компетентните органи;