Решение № 20 от 17.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Даниела Д. Събчева

Иван М. Минчев при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601792 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 161 от 07.09.2022 г. по НОХД № 2743/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив – І н. с., Съдът е признал подсъдимия С. Г. Б. с ЕГН ********** за виновен за престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр. ал.1 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК за това, че на 13.05.2021 г. в гр. Пловдив, причинил другиму: - на полицейски орган *** З.К.Т., ЕГН **********, **** *** в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор Криминална полиция към 5 РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания по горен ляв крайник, довело до болка, без разстройство на здравето, и - на полицейски орган – ******** И.Х.Ш., ЕГН **********, *** **** в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор Криминална полиция към 5 РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по главата 1 и охлузвания по горни крайници и гръден кош, довело до болка, без разстройство на здравето, като леките телесни повреди са причинени на повече от едно лице, а именно на две лица, като му е определил и наложил наказание при условията на чл.54 от НК лишаване от свобода в размер на три месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. От така определеното и наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца е било приспаднато на основание чл.59 ал.1 т.1 вр. ал.2 от НК времето на предварително задържане по ЗМВР, а именно на 13.05.2021 г., като единият ден задържане да се зачете за един ден лишаване от свобода. С присъдата съдът се е произнесъл по веществено доказателство по делото – диск да остане по делото до неговото унищожаване по реда на ПАС, както и е осъдил на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Б. да заплати направените по делото разноски – за сумата в размер на 234 лв. – по сметка на ОД на МВР Пловдив, и за сумата в размер на 30 лв. – по сметка на Районен съд Пловдив в полза в бюджета на съдебната власт.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия С. Б. адв. В. Х. от АК Пловдив с искане за отмяна на първоинстанционната присъда като незаконосъобразна, неправилна, постановена при непълен анализ на доказателствената съвкупност, и постановяване на нова такава, с която се иска подсъдимото лице да бъде оправдано по повдигнатото му обвинение. Твърди се с жалбата, че са налични съществени противоречия сред доказателствата по делото, както и че виновността на подсъдимото лице не е била доказана по категоричен и несъмнен начин, заявява се, че подсъдимият не е нанасял удари и не е причинил телесна повреда на пострадалите лица.

Сторените с жалбата искания и развитите в нея доводи се поддържат в съдебно заседание пред въззивната инстанция от упълномощения защитник на подсъдимия Б. адв. К. Н. от АК Пловдив, като отново се акцентира на твърдението за недоказаност на обвинението. Оспорва се наличието на умисъл за извършване на противоправно поведение спрямо полицейски органи. Заявява се в съдебното производство искане за постановяване на изцяло оправдателна присъда с аргумент за евентуално действие от страна на подсъдимия при условията на извинителна фактическа грешка по чл.14 от НК, също при условията на алтернативност евентуално за приложение на чл.9 2 ал.2 от НК, както и евентуално пък преквалифициране на инкриминираното деяние като такова по см. на чл.270 от НК и съответно с налагане на полекото по вид наказание глоба.

Подсъдимият С. Г. Б. поддържа заявеното от защитника му, иска да бъде оправдан. Заявява в последната си дума, че нямал на представа, че пред него стои полицейски служител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, а подадената жалба за неоснователна. Заявява се искане за потвърждаване изцяло на първоинстанционната присъда.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата го жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, прие следното:

Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – от страна по делото – от адвокат, действащ като упълномощен защитник на подсъдимото лице, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Г. Б. е роден на ****** г. в гр. П., с адрес за призоваване **********, б., български гражданин, средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Същият бил прилежен в работата си, изпълнявал безупречно възложените му служебни задачи. Принципно не бил конфликтен и избухлив.

Винаги намирал общ език с колегите и познатите си.

Към дата 13.05.2022 свидетелите З.К.Т. и И.Х.Ш. работели като полицейски служители в 5 РУ Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив. Считано от 15.01.2021 г. свидетелят З.К.Т. бил назначен на длъжност **** *** в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ към 5 РУ Пловдив. Считано от 26.02.2018 г. свидетелят И.Х.Ш. бил 3 назначен на длъжност *** **** в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към 5 РУ Пловдив. Съгласно връчените срещу подпис длъжностни характеристики в служебните правомощия на двамата свидетели освен специфичните за заеманата длъжност задължения, свързани с предотвратяването и разкриването на престъпления, се включвало и общото задължение „да изпълнява и други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на предоставените правомощия“.

На 13.05.2021 г. на територията на 5 РУ Пловдив при ОД на МВР гр.

Пловдив бил утвърден план за провеждане на специализирана полицейска операция /СПО/ с peг. № 444р-6773/2021 г. за времето от 10.00 часа на 13.05.2021 г. до 10.00 часа на 14.05.2021 г. Сред основните задачи на СПО били: -обезпечаване на обществения ред; - проверки в районите на уязвими места и сборища на оперативно интересни лица (включително и в района на магазин Кауфланд № 4); - установяване на издирвани лица; - задържане на лица извършили нарушения на обществения ред и престъпления. Във връзка с постигане на поставените задачи, служителите включени в СПО следвало при засичане на съмнителни лица не само да установят тяхната самоличност, но и да събират подробни данни за техните месторабота, ползвано МПС, мобилен телефон, посещавани места, приятелски кръг. Участващите в СПО полицейски служители разполагали с изричното правомощие, съгласно утвърдения план да извършват задържане на лица, при спазване на законовите предпоставки за това.

Свидетелите З.К.Т. и И.Х.Ш. също били включени за участие в провежданата СПО за времето от 14.00 часа до 22.00 часа на 13.05.2021 г.

Около 19.30 часа двамата извършвали обход със служебен автомобил марка Опел, модел Астра, с регистрационен номер ***** на локалното платно на бул. Цариградско шосе в гр. Пловдив, пред паркинга на магазин Кауфланд № 4. Служебният автомобил не бил брандиран като полицейски.

Там полицейските органи забелязали подсъдимия С. Г. Б., който им се сторил подозрителен, заради забързаната си походка и начина, по който непрекъснато се оглеждал. Предвид факта, че районът бил познат като сборище на лица от криминалния контингент, занимаващи се с държане и разпространение на наркотични вещества, както и проституиращи лица, 4 свидетелите З.К.Т. и И.Х.Ш. решили да настигнат подсъдимия и да проверят самоличността му. И двамата свидетели не носели служебни униформи, като били облечени с цивилни дрехи.

Пръв към подсъдимия подходил св. Т., а след като завършил безопасното паркиране на служебния автомобил към него се присъединил и св. Ш., с цел установяване самоличността на подсъдимия.

Преди да започне словесен контакт с подсъдимия, всеки от двамата полицейски служители се легитимирал с име и заемана длъжност, като показал служебна карта и полицейски знак. Служебната карта съдържала надпис „Полиция“, както и заеманата длъжност и стикер, удостоверяващ, че конкретния полицейски служител може да изпълнява правомощията си през текущата година.

След като вече се бил легитимирал, св. Т. разпоредил на подсъдимия да представи лична карта за проверка на самоличността. Подсъдимият категорично отказал да представи лична карта, като заявил на двамата полицейски служители, че не са никакви полицаи и направил опит да си тръгне. Посоченото мотивирало св. Ш. повторно да се легитимира със служебна карта и на свой ред да му разпореди да представи документ за самоличност, но подсъдимият отказал да изпълни устното разпореждане и на св. Ш..

По този повод двамата полицейски служители се легитимирали за трети път и издали поредно разпореждане до подсъдимия да представи лична карта, като Б. не само не го изпълнил, но отново направил опит и да си тръгне.

В този момент св. Т. и св. Ш. информирали подсъдимия, че с поведението си осуетява полицейска проверка и го предупредили, че ако не окаже съдействие ще бъде задържан и отведен в сградата на 5 РУ за установяване на самоличността, включително и чрез употреба на сила и помощни средства (белезници), във връзка с което му разпоредили да се насочи към полицейски автомобил с оглед отвеждането му в 5 РУ за изясняване на самоличността му.

След като подсъдимият за пореден път отказал да съдейства и направил опит да си тръгне, полицейските служители пристъпили към неговото задържане, като първи физически контакт с подсъдимия осъществил св. Т..

Подсъдимият оказал съпротива, което наложило във физическото 5 съприкосновение да се включи и св. Ш.. Действията на полицейските служители били насочени към това да хванат ръцете на подсъдимия, да ги извият назад и да му поставят белезници.

Опитите да му бъдат поставени белезници ядосали подсъдимия, който продължил да оказва яростна съпротива, изразяваща се в бутане, блъскане и удряне на полицейските служители и опит да се отскубне от тях и да избяга.

Въпреки че полицейските служители били двама, а подсъдимият един, те първоначално не могли да надделеят над него и да му поставят белезници, което удължило периода на физическото съприкосновение между тях до няколко минути.

През цялото време на физическия контакт между полицейските служители и подсъдимия, те продължавали да му разпореждат да не оказва съпротива и да не осуетява проверката, а той въпреки това продължавал яростно да се съпротивлява, като по конкретно: -двукратно изблъскал св. Ш. в гърдите и го бутнал на земята; -хванал св. Ш. през якето и се опитал да го задуши с качулката; -двукратно бутнал св. Т. на земята; -удрял и двамата полицейски служители в областта на тялото с ръце и крака и се опитвал с крака да ги избута от себе си.

През цялото време на физическото съприкосновение служебната карта на св. Т. била на видимо място.

В даден момент от свадата, както подсъдимият, така и свидетелите Ш. и Т. били на земята /асфалта/, където физическото съприкосновение между тях продължавало, като през цялото време подсъдимият продължавал да удря полицейските служители яростно с ръце и да се опитва да ги избута с крака, за да се освободи от захвата им.

В резултат от нанесените от подсъдимия удари по св. Ш. и съприкосновението на същия с асфалта в следствие на двукратното му избутване от Б. на земята, св. Ш. получил кръвонасядане по главата и охлузвания по горни крайници и гръден кош.