Определение № 506 от 13.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600705 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл. 249 ал. 3, във вр. чл. 248 ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. К. Г. – защитник на подсъдимия А.

Л. С., срещу протоколно определение от 17.09.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 119/2025 г. по описа на РС – Е.П. с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП-Е. П..

В частната жалба са изложени доводи досежно подържаното от защитата наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. В тази връзка на първо място в жалбата се твърди, че по отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 216 НК, не били отстранени, констатираните в предходен момент от СОС, процесуални нарушения. Също така предвид, че по отношение на обвиняемия С. нееднократно е повдигано обвинение за извършено престъпление по чл. 216 НК с пострадал Д. К., а в последното постановление за привличане и съответно в обвинителния акт, като пострадало от посоченото престъпление, лице е посочена В. К., то налице било нарушение на правата както на пострадалата Д., така и на тези на подсъдимия. Налице било „висящо 1 обвинение“, което според защитата предоставяло частичното прекратяване на наказателното производство.

На следващо място неясно било формулирано обвинението за престъплението по чл. 131 НК по отношение на квалифициращия признак „в условията на домашно насилие“. Липсвали факти, които да се свързват с понятието „системно“, а единствено било „привнесен“ текстът на чл. 93, т. 31 от НК. Не ставало ясно и според коя редакция на чл. 93, т. 31 от НК е повдигнато обвинението за причинената телесна повреда, което пречило на възможността на обвиняемия да се защити по всички аспекти на обвинението.

С тези аргументи адв. Г. заявява искане за отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд и връщане на делото в предходната му процесуална фаза, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Настоящият въззивен състав след като се запозна с доводите, изложени в частните жалби, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдебното производство по НОХД № 119/2025 г. по описа на РС – Е. П. е образувано въз основа на внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на А. Л. С.о за престъпления по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 216, ал. 1 от НК; по чл. 170,ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;по чл. 270, ал. 1 от НК; по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 296, ал. 1 от НК.

С обжалваното определение, постановено в хода на разпоредително заседание от 17.09.2025 г., съставът на РС – Е. П. се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, като е приел, че делото му е подсъдно, както и че не са налице основания за прекратяване или спиране на производство, поради което е насрочил делото за разглеждане в открито заседание по общия ред. Обсъждайки въпросите по чл. 248, ал. 1 т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че обвинителният акт отговаря на законовите изисквания, като в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да засягат правата на обвиняемия или пострадалия. Обсъдил е и въпроса отстранени ли са от представителя на държавното обвинение, констатираните от СОС нарушения 2 при предходно внесения обвинителен акт, като не е уважил възраженията на защитника К. Г. в тази връзка.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка, намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.

249, ал. 3 от НПК от страна, активно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното протоколно определение за правилно и законосъобразно. Това е така тъй като напълно правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел липсата на посоченото в разпоредбата на чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК процесуално основание за прекратяване на съдебното производство по настоящото дело и връщането му на прокурора. След самостоятелна проверка, въззивният състав приема, че в конкретния случай в обвинителния акт, прокурорът е посочил фактите, които според него обуславят съставомерността на деянията, за които обвиняемият е изправен пред съд, както и участието му в тях.

Не могат да бъдат споделени възраженията изложени в частната жалба, че по отношение на обвинението за престъпление по чл. 216 от НК не били отстранени предходно констатираните от СОС нарушения. Напротив – в повторно внесения обвинителен акт, представителят на държавното обвинение е посочил конкретни фактически твърдения по отношение както на вида и стойността на всяка една от увредените вещи, така и по отношение действията на подсъдимия С., които според прокурора представляват изпълнителното деяние на „увреждането“ по чл. 216 НК. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, с които настоящият въззивен състав се солидаризира напълно.

Не представлява процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, и поддържаното от защитата основание за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на пострадалата Д.. Действително в настоящия случай обвиняемият С. е бил привличан в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 216 от НК не еднократно в хода на досъдебното производство, като единствено в постановление от 10.04.2025 г. като пострадало от престъплението лице е посочена В. К.. В 3 останалите случаи като пострадала е посочена Д. К.. Въпреки това в тази хипотеза не е необходимо изрично постановление на прокурора, с което наказателното производство да бъде частично прекратено по отношение на Д..

Това е така тъй като съгласно чл. 243, ал. 9 от НПК не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние. Безспорно в случая обвиняемият С. е привличан за същото престъпление, което се изразява в унищожаване на чужда движима вещ – съответно без значение за съставомерността на престъплението е чия е собствеността на вещта, като достатъчно е да бъде установено, че тя е чужда за дееца. В този смисъл са и мотивите, изложени в т. 2 на Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002 г., по Н.

Д. № 2/2002 Г., ОСНК на ВКС, в които се посочва, че прекратяване на наказателното производство ще е наложително, само когато от последното повдигнато и предявено на предварителното производство обвинение следва да се изключат определени деяния, намиращи се във връзка с деянието по обвинителния акт, или отделни лица, привлечени като съучастници за същото деяние, какъвто случай настоящият не е.

Неоснователни са и възраженията във връзка с повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131 от НК. В принципен план не всяка неточност и непрецизност на обвинителния акт е съществен порок, а само този, който прави обвинението неясно и неразбираемо за обвиняемото лице. Настоящият състав счита, че по отношение на посоченото престъпление в обстоятелствената част на акта ясно е отразена позицията на прокурора, касателно обективните и субективните признаци на състава. В тази връзка са изложени конкретни факти, изпълващи критериите, заложени в чл. 93, т. 31 от НК и посочени от прокурора в диспозитива на обвинителния акт, а именно посочени са конкретни действията на обвиняемия С., с които се твърди от държавното обвинение да е извършено престъплението в условията на домашно насилие. По този начин обвиняемият С. е в състояние „да научи за какво престъпление е привлечен” (чл. 55, ал. 1 от НПК), което е с основно значение за осигуряване правото му на защита. С оглед на това се налага закономерният извод, че обвинителен акт, в обсъжданата част (а и като цяло) е годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което да очертае предмета на доказване по делото. В тази връзка следва да се посочи, че дали ще бъде установен квалифициращия признак на престъплението да е 4 извършено в „условията на домашно насилие“, както и коя е приложимата редакция на нормата на чл. 93, т. 31 от НК, което от своя страна е свързано с приложението на чл. 2, ал. 2 от НК, са все въпроси по съществото на делото, които не следва да бъдат разрешавани нито в разпоредителното заседание, нито в настоящото производство. Същите следва да бъдат обсъдени с крайния съдебен акт.

След самостоятелна проверка на обвинението в цялост, настоящият въззвиен състав не съзря други пороци на обвинителния акт, които да предпоставят връщането му в предходната фаза на процеса.

В заключение се налага изводът, че проверяваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба подадена срещу него – да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.09.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 119/2025 г. по описа на РС – Е. П..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5