Решение № 130 от 20.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Бургас, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* М. Андонова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120200109 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д. Ф. С. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С. П. – АК-Пловдив, с посочен съдебен адрес: *, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 5500274 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Посочва се, че при издаването му не са спазени материалният закон и процесуалните правила. Счита се, че не правилно в случая е било използвано мобилно техническо средство, за което дори липсват данни за изправност, както и че ЕФ не е придружен с надлежен снимков материал.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от адв. П. – АК-Пловдив, се развиват доводи за липса на декларация от собственика на автомобила, както и за нарушение на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а ЗАНН. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.

С отделна молба процесуалният представител на жалбоподателката оспорва верността на документ, изпратен от Община Бургас по негово искане, като иска сезиране на РП-Бургас за евентуално извършено престъпление.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда са 1 развити съображения за правилност и законосъобразност на ЕФ, поради което и се иска неговото потвърждаване изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, доколкото АНО, който носи доказателствената тежест за установяване на този факт, не е ангажирал конкретни доказателства за датата на връчване на ЕФ. От разпечатката на автоматизираната система на КАТ (л. 17 гръб) е видно, че като дата на връчване е отбелязана 07.01.2023 г. Предвид липсата на доказателства в обратна посока, съдът приема, че именно това е датата на връчване, при което подадената на 10.01.2023 г. жалба се явява в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 15.12.2021 г. в 09:41 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+910 от кв. „Пети километър“ в посока кв. Ветрен, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M” с № 644, поставена в служебен автомобил с рег. №*, засякла и заснела, движещ със скорост от 65 км/ч. автомобил „Опел Астра“ с рег. № *. Мястото на контролирания пътен участък попадало в урбанизираната територия на гр. Бургас и там важало общото ограничение на скоростта до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 49167”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Опел Астра“ с рег. № * е собственост на „*“ ЕАД, но като ползвател още при регистрирането на автомобила е вписана жалбоподателката С., както и че скоростта следва да се счита на 62 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 %. в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5500274 на ОДМВРгр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.

182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на ползвателя С. било наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „TFR1-M” с № 644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 19) и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 18).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 20), съдържащ всички законоустановени реквизити, включително и снимка на разположението на техническото средство в служебния автомобил (л. 20 гръб).

По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.

2

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че този участък попада в границите на населеното място и важи ограничението на скоростта от 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 12 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

След служебно изисканата от съда справка от Община Бургас (л. 22) категорично се установява, че мястото попада в урбанизираната територия на гр. Бургас и е важало общото правило за максимално разрешена скорост до 50 км/ч.

Тук е мястото да се посочи, че съдът не намира причина да изключи цитираното писменото доказателство от доказателствената съвкупност. Касае се за официален свидетелстващ документ, изхождащ от собственика на пътя, който се подкрепя напълно от друг официален документ - протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 20), поради което и съдът не намира причина да не му се довери.

Горните изводи не мога да се оборят от приложеното на л. 30 писмо от Община Бургас по повод друго дело (НАХД № 57/2023 г. на РС-Бургас), където е посочено, че на това място има монтиран знак В26 (който между другото предписва максимална скорост отново от 50 км/ч.). Следва да се има предвид, че писмото по настоящето дело касае точно определена дата – 15.12.2021 г. и информацията в него е валидна към тази дата. В писмото, касаещо НАХД № 57/2023 г. на РС-Бургас не е упомената дата, към която се отнася предоставената информация. Това означава, че е напълно възможно към 15.12.2021 г. знак 3 да не е имало, а в последствие такъв да е монтиран. Именно поради това съдът счита, че двата документа не си противоречат и не се изключват взаимно. С оглед на това съдът счита, че няма причина да изключва писмото от Община Бургас, както и няма причина да сезира РП-Бургас. Разбира се, всеки гражданин е свободен да сезира прокуратурата и ако жалбоподателката въпреки всичко счита, че има извършено престъпление – то тя е свободна да сезира директно прокуратурата и без посредничеството на съда.

Противно на становището на жалбоподателката съдът счита, че в ЕФ по достатъчно описателен начин е посочено мястото на извършване на нарушението (чрез неговото описание и посочване на координати в придружаващата снимка), обстоятелствата по неговото извършване и всички останали факти, относими към отговорността на нарушителя.

Видно от приложените снимки в зоната на заснемане на техническото средство няма други автомобили, които евентуално да са повлияли на уреда.

По същество следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.

Действително не е посочено пред кой съд може да се обжалва ЕФ, но повече от очевидно е, че това нарушение не е възпрепятствало жалбоподателката в срок да сезира компетентния съд, поради което и няма как да се приеме, че порокът е съществен, доколкото 4 реално не е довел до ограничаване на правата на санкционирания.

Във връзка с направените възражения, следва да се има предвид и, че настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП или ЕФ. В §6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Видно от представеното Удостоверение (л.18) използваното техническо средство е одобрен тип съгласно Закона за измерванията, поради което и използването му е било законосъобразно.