Определение № 44 от 06.07.2023, Военен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. Величка З. Влашева като разгледа докладваното от полк. Величка З. Влашева Частно наказателно дело № 20236200200193 по описа за 2023 година след като се запозна с докладваното от съдията ЧНД № 193/2023 г. по описа на Военен съд – Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

Постъпила е жалба от А. К., пострадал по ДП № 62-Сл/2021 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, чрез адв. В. Т. от АК – *** срещу постановление за спиране на наказателно производство от 23.06.2023 г. по ДП № 62-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив по преписка с вх. № 677/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив за престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК.

Депозираната жалба е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК , като в нея се излагат доводи, че атакуваното постановление за спиране на наказателното производство е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в хода на разследването по цитираното по-горе ДП № 62-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив по безспорен начин било установено, че обв. *** А. Т. К. е причинил на гр.л. А. К. средна телесна повреда, като според повереника на пострадалия е осъществил състава на престъплението по реда на чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, поради което на *** К. му е било повдигнато обвинение по този текст.

Сочи се също така в жалбата, че обвиняемият, в хода на досъдебното производство, е предприел защитна позиция, като първоначално е оспорил механизма на причиняване на телесното увреждане, навеждайки твърдения, че пострадалият К. се е самонаранил. Впоследствие е оспорен характерът на телесното увреждане, под предлог, сочи повереникът, че е налице *** Повереникът сочи също така, че по време на деянието за обвиняемия се е установило, че е бил в състояние на физиологичен ефект, като в хода на разследването факти и доказателства в тази насока не бяха установени.

Повереникът излага в жалбата си доводи, че механизма на причиняване на 1 телесното увреждане е бил потвърден по безспорен начин от двете съдебномедицински експертизи, изготвени в хода на ДП № 46-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив.

Повереникът излага довод и в насока, че по искане на защитата на обв.

*** К. е била назначена психиатрично-психологична експертиза, според която е било установено, че обв. К. по време на деянието на 14.11.2021 г. и малко след това е бил в състояние на физиологичен афект. Това заключение, според повереникът, се базира на обясненията на обв. *** К. и на показанията на св.

А., които твърдят, че между обв. К. и пострадалия е имало размяна на обидни думи и псувни само. Повереникът оспорва това заключение, като счита, че не следва да се кредитират при изготвянето му показанията, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като те не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. По делото има данни, че ударите са в резултат от бухалка, които са могли да причинят на пострадалия телесни увреждания, несъвместими с живота на човек.

Повереникът оспорва преквалификацията на деянието по реда на чл.

132, ал. 1, във вр. чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК като сочи, че за да е налице тази правна норма следва телесната повреда причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с някакво действие, като от същото трябва да са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Сочи се и доводът от страна на повереника, че доказателства в тази насока в хода на досъдебното производство не са събрани. Установено е, че обв. *** К. слиза от автомобила си с бухалка в ръце, с ясното съзнание да се саморазправя с пострадалия, без дори да е имало словесен или визуален контакт с пострадалия, като незабавно пристъпва към повреждане на автомобила на пострадалия, а когато самият пострадал слиза от автомобила, обв. *** К. му нанася ударите довели до причиняване на средната телесна повреда, според доводите на повереника – адв.Т., изложени в жалбата.

Ето защо моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 62-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като повереникът сочи, че не е налице предпоставката по чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, защото се касае за престъпление от общия характер.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на преценка в това производство, пред съда е законосъобразността на постановлението на ВОП – Пловдив, съобразно разпоредбите на чл. 244, ал. 5 от НПК.

Досъдебното производство № 62-Сл/2021 г. по описа на ВОП – Пловдив е образувано на 14.11.2021 г., по реда на чл. 212, ал. 2 НПК.

2

В хода на разследването била установена следната фактическа обстановка:

Обв. *** *** А. Т. К. постъпил на служба в БА на 26.08.2019 г., в *** „***“ – гр. ***. По време на службата си се проявил като изпълнителен и дисциплиниран военнослужещ, видно от приложената служебна характеристика на л. 41 от том трети от досъдебното производство. Показвал добри резултати в учебния процес и се справял добре с изпълнението на служебните си задължения. Не бил осъждан, видно от приложената справка за съдимост на л. 47,от том трети от досъдебното производство.

Той познавал гр.л. С. И. К. от гр. ***. Двамата били съученици и интимни приятели. В продължение на четири години до месец ноември 2021 г. били в интимна връзка. *** К. познавал и гр.л. А. Ю. К. от гр. ***. Двамата били няколко пъти в обща компания, но не поддържали връзка помежду си.

На 13.11.2021 г., около 02,00 ч. през нощта гр.л. С. К. се прибрала от гр. *** в общежитието си на адрес гр. ***, бул. „*** ***. Около 20,00 ч. на 13.11.2021 г., гр.л. С. К. писала съобщения на А. К. от гр. ***, с когото се била запознала наскоро. Същият бил в гр. *** и се уговорили, той да дойде до гр. ***, за да вечерят заедно. Затова, че ще излиза с К., тя не казала на обв. *** К.. Няколко дни преди това С. казала на К., че не желае да се виждат повече и по този начин приела, че отношенията между тях били приключили.

Обв. *** К. се намирал в гр. *** в отпуск, заради КОВИД-19. На 13.11.2021 г. около 20,00 ч. той се обадил на своите приятели Г. А. и Н. А..

Предложил им да отидат да вечерят в гр. ***, тъй като в гр. *** заведенията не работили. Преди това през деня разговарял с гр.л. К. и тя му казала, че ще ляга да спи в 18,30 ч., но тъй като след този час тя била активна в социалните мрежи и това му се видяло странно.

Гр.л. А. К. пристигнал пред общежитието на ***ския университет – *** на С. К. около 21,30 ч. на 13.11.2021 г., с личния си автомобил „***“, с рег.

***. Оттам той и К. отишли да вечерят дюнери в кв. „***“ на бул. „***“, дюнер „***“. Там К. видяла на улицата, непосредствено пред закусвалнята да минава автомобила на обв. ст.*** К., марка „***“ с рег. № ***, и че той управлявал същия. Тъй като той я ревнувал, К. предположила, че може да има скандали и предложила на К. да идат да си изядат храната другаде.

Двамата отишли на ***, вечеряли и след това отишли до ж.к. „***“, за да се разходят. После тръгнали към студентските общежития. На ул.

“Пазарджишко шосе“ в гр. *** в близост до общежитията А. К. спрял автомобила, тъй като *** К. му бил препречил пътя с неговия автомобил, така че да не може да мине. С. К. позвънила на К. по мобилния телефон, но той не отговорил. Целта й била да предотврати евентуален конфликт между двамата.

От автомобила на К. излезли Н. А. и Г. А..

Обв. *** К. също излязъл от автомобила и се приближил до шофьорската врата на К.. К. видял, че К. държи в ръцете си бухалка, дълга около метър и тъмна на цвят. К. се опитал да отвори шофьорската врата на К., 3 но той я бил заключил. Тогава отишъл до предната дясна врата на автомобила и гр.л. К. сама излязла от автомобила. Опитала се да успокои К., но той я бутнал с ръцете си. Попитал С. какво прави с К.. Тя му отговорила, че имала интимни отношения с него. С. му казала, че той е никой. В следващия момент К. излязъл от автомобила, минал зад него, за да защити К.. К. казал на обв.

*** К., че ще си прави каквото иска и го напсувал на майка. Обв.*** К. се изчервил, раздразнил се силно и се опитал да нанесе удар с бухалката по К..

За да се защити К. вдигнал дясната си ръка и ударът от бухалката попаднал в нея. Обв. *** К. замахнал отново с бухалката като се опитал за втори път да удари гр. л. К. в главата, но той се защитил, като вдигнал лявата си ръка и ударът от бухалката попаднал в нея. След това К. се обърнал на една страна, като бил с лявото рамо напред към К.. Обърнал се, за да се предпази, но получил трети удар с бухалката в гърба, в областта на ребрата, под лявата плешка. Последвал четвърти удар от К., отново с бухалката в лявата част на лицето на К., от който бил ***. От последния удар потекла к***. Той паднал на земята. В това време К. се обадила на тел. 112, като Г. А. се опитал да възпрепятства обаждането й, но въпреки това тя успяла да се обади. През това време *** К. счупил с бухалката задния десен стоп от автомобила на К. и изкривил, дърпайки с ръце, предната лява врата на същия автомобил.

Разбирайки, че К. се е обадила на тел. 112, обв. *** К., заедно Г. А. и Н. А., се качили в автомобила на първия и напуснали местопроизшествието.

Малко по-късно на място дошъл автопатрул на 03 РУ гр. *** и екип на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), като А. К. бил откаран и настанен за лечение в *** „*** Г.“ – гр. ***.

От последния удар с бухалката потекла к***. С този удар обв. *** К. причинил средна телесна повреда на А. К., изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно намалена зрителна острата и промени в периферното зрение на лявото око, в резултат на увреждане на левия зрителен нерв.

Увреждането се установява от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, видно от което, на А. К. били причинени: *** към изготвяне на съдебномедицинската експертиза (СМЕ) е преценено като ПОСТОЯННО Р. НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА

ЖИВОТА. Останалите травми, сами по себе си в съвкупност са причинили на пострадалия В. Р. НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА

ЖИВОТА.

По делото била назначена и допълнителна СМЕ, от която се установява, че А. К. не е имал друго очно заболяване с намалена зрителна острота и промени в периферното зрение. Поради което вещите лица приемат, че уврежданията на левия зрителен нерв е в пряка причинноследствена връзка с претърпения инцидент по време, място и начин, както съобщава А. К., а именно от удар с бухалка в областта на лявата лицева половина, включително лява очна ябълка.

4

Последвало и още една допълнителна СМЕ, от която се установява нормална зрителна острота на двете очи на А. К. *** (1.0, т.е 100 % ), *** Прекараната травма *** което отхвърля възможността А. К. ***. Поради което вещите лица приемат, ***

Представителят на ВОП – Пловдив е приел, че не е налице състава на престъплението по реда на чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като престъпното деяние е било насочено към телесната неприкосновеност и личността на А. К., същото не е извършено на публично място, налице е личен мотив, целта на обвиняемия е била не да нарушава обществения ред, а да причини телесна повреда на пострадалия и не се установяват други граждани – свидетели, които да са останали възмутени от поведението на *** К..

За причиненото увреждане по лекия автомобил са отделени материали обособени в самостоятелна преписка № 789/2022 г. по описа на ВОП – Пловдив, която с оглед ниската стойност на увреденото частно имущество – 263,72 лв. и вземайки предвид добрите характеристични данни на *** К., разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 216, ал. 4 от НК, като с постановление от 20.01.2023 г. е изготвен отказ да се образува досъдебно производство.

Гореописаното деяние съставлява престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, за което на 27.10.2022 г. обв. *** А. Т. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем по чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК. При предявяване на делото от обвиняемия и неговия защитник е направено искане за назначаване на съдебна психолого-психиатрична експертиза, която да се произнесе за психичното състояние на обв. ст.*** К. по време на инцидента, което е уважено.