Присъда № 24 от 21.04.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 597/2023
- Вид
- Присъда № 24
- Подписан
- 21.04.2026
- Състав
- МАРИАНА МОМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 130 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131 ал. 1 т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 144 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 144 ал. 3 предложение първо · Наказателен кодекс
- чл. 216 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 325 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал. 1 т. 2 б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 189 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 ал. 1 т. 2 предложение последно · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 24/21.04.2026г. по н.о.х.д. № 597 по описа на Д.кия районен съд за 2023г.
Производството по н.о.х.д. № 597 по описа на Районен съд - Д. за 2023г. е образувано, след като с Определение № 213/19.05.2023г. по н.ч.д. № 402/2023г. по описа на Върховния касационен съд, н.о.х.д. № 35/2023г. по описа на Районен съд - Г. Т. е изпратено на Районен съд - Д. за разглеждане.
Преди това, с Решение № 38/28.02.2023г. по в.н.о.х.д. № 18/2023г. по описа на Окръжен съд - Д. е отменена изцяло присъда № 13/29.11.2022г. по н.о.х.д. № 132/2022г. по описа на Районен съд - Г. Т. и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от нов състав от стадия на разпоредително заседание.
Районна прокуратура - Д., Териториално отделение - Г. Т. е повдигнала обвинение на Б. Р. Б. ЕГН ********** за това, че: на 28.09.2021г. в гр. Г. Т., област Д. причинил на Й. И. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в травма на шията и болки при преглъщане, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянията са извършени по хулигански подбуди престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК; на 28.09.2021г. в гр. Г. Т., област Д. се заканил на другиго - на Й. И. Н. с убийство, осъществено с думи: „***, този! Кажи му ***! *** бе, момче! Ти не ме знаеш ***…“ и с действия - блъскане с ръце, хващане за врата и душене, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 предложение първо във вр. с чл. 144 ал. 1 от НК; на 28.09.2021г. в гр. Г. Т., област Д. повредил противозаконно чужда движима вещ - л.а. „***“, с рег. № ***, собственост на Й. И. Н., като повреждането възлиза на стойност 122.10 евро - престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК; на 28.09.2021г. в гр. Г. Т., област Д. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на обществено място - в градски парк гр. Г. Т., крещял, отправял закани за саморазправа и за убийство спрямо Й. И. Н., блъскал и удрял с ръце предната лява врата на л.а. „***“, с рег. № ***, собственост на Й.
1
И. Н. - престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК.
По постъпила молба, съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявените от Й. И. Н. срещу подсъдимия Б. Р. Б. граждански искове, както следва: в размер на 1 500 лева, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, резултат от престъплението по чл. 131 т. 12 във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 28.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата; в размер на 1 500 лева, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, резултат от престъплението по чл. 144 ал. 3, предложение първо във връзка с чл. 144 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 28.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата; в размер на 1 500 лева, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, резултат от престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 28.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата; в размер на 238,80 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 28.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, конституира Й. И. Н., в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание представителят на ДРП поддържа повдигнатите обвинения и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вменените му престъпления.
Представителят на ДРП предлага на подсъдимия Б. да бъдат наложени наказания и за четирите престъпления по реда на чл. 55 от НК ал. 1 т. 2 б. „б“ от НК като наказанието лишаване от свобода бъде заменено с по-леко по вид „пробация“, респ. за всяко едно от престъпленията размерът на наложеното наказание „пробация“ да бъде минималния такъв шест месеца пробация с двете задължителни пробационни мерки. Прави се искане за присъждане на подсъдимия на направените разноски. Предявените искове се претендира да бъдат уважени като доказани по основания и размер.
Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител настоява подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на четирите престъпления; предявените гражданските искове да бъдат уважени.
2
Претендират се разноски.
Процесуалният представител на подсъдимия прави искане за постановяване на оправдателна присъда, респ. за отхвърляне на предявените граждански искове.
Подсъдимият дава обяснения, като не се признава за виновен.
На дадената последна дума, подсъдимият заявява, че е невинен.
След преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:
На 28.09.2021г. около 17.00 часа подсъдимият Б. Б., заедно със своето малолетното дете, отишъл с лекия си автомобил „***, с рег. № *** в градския парк в гр. Г. Т., като спрял в тревните площи.
Подсъдимият преобличал своето дете на задната седалка на автомобила, когато на около десет метра от него, по алея в градския парк, встрани от обособения паркинг, спрял пострадалият - свидетелят Й. Н., с лек автомобил „***“, с рег. № ***. С Н. бил и свидетелят Г. С.. Последният живеел в гр.
Варна, но на този ден имал рожден ден и бил в гр. Г. Т.. Двамата слизайки от автомобила, видели подсъдимия. Свидетелят С. твърди, че познава подсъдимия от фитнеса, а свидетелят Н., че го е виждал, но никога не е имал взаимоотношения с него.
Подсъдимият казал на свидетеля Н. „Махни колата оттам! Там не се спира!“ Свидетелят Н., виждайки, че и подсъдимият е спрял на нерегламентирано за това място, му отговорил „И ти си спрял неправилно!“ Подсъдимият се ядосал, веднага съблякъл връхната си дреха, оставил я в автомобила си, извикал към един мъж, който бил наблизо - свидетелят Д. К.
„Ела, дръж детето! *** този!“ и тръгнал бързо към свидетелите Н. и С. като казал „Ти на мене ли ще ми се обясняваш?“
В този момент, свидетелят Н. се намирал на около метър от шофьорската врата на своя автомобил. Подсъдимият хванал свидетеля Н. за врата и го избутал със сила към предната дясна врата на л.а. „***“, натискал го към нея и го стискал в областта на шията така, че свидетелят изпитал силна болка и започнал да не може да диша нормално. Според свидетеля Н., подсъдимият все едно се е опитвал да го удуши. Тъй като подсъдимият превъзхождал по физика пострадалия, а и действията му били неочаквани и внезапни, свидетелят Н. не успял да реагира, да се отбрани или да отблъсне подсъдимия.
3
Докато стискал свидетеля Н. за врата, подсъдимият крещял в лицето му „*** бе, момче! Ти не ме знаеш ***!“ Виждайки какво се случва, свидетелят С. изплашен се обърнал към подсъдимия „Спри, Б.! Какво правиш?!“ и се опитал да отмести подсъдимия от тялото на пострадалия. В отговор подсъдимият отвърнал на свидетеля С. „Кажи му бе, Ж.! Кажи му, ***!“ След това пуснал пострадалия, блъснал го с две ръце в гърдите и тръгнал към автомобила си.
Пострадалият, изплашен и изненадан от случилото се, отворил шофьорската врата и качвайки се в автомобила казал на подсъдимия „Добре де, разбрах! Виждаш, че се качвам и ще я преместя“. Тази негова реплика обаче, провокирала подсъдимия и той отново с бърз ход тръгнал да се връща.
Казал „Абе, ей… Аз казах ли ти да не ми се обясняваш…“ свидетелят Н. се качил бързо в автомобила си и се заключил. Подсъдимият отишъл при шофьорската врата, дръпнал няколко пъти силно дръжката, като не успял да я отвори, тъй като е заключена, с дланите на двете си ръце започнал да блъска по прозореца, в опит да го счупи, след това започнал да блъска по ламарината на вратата, пак с ръце. После се отдалечил. Тогава свидетелят Н. отключил и при него в автомобила влязъл и свидетелят С.. Последният казал на Н., че от ударите на подсъдимия, вратата на автомобила му е огъната.
Свидетелят Н. се придвижил с автомобила по алеята до края на градския парк и спрял, за да огледа щетите. Видял, че вратата е огъната, на около 10 см под стъклото. Самата вдлъбнатина била с размери около 10 - 15 см, на нивото на дръжката. След като се поуспокоил, свидетелят Н., по съвет на С., отишъл до РУ - Г. Т., за да подаде сигнал за случилото се.
Полицейските служители - Г. А., В. М. и Г. С. били пред сградата на полицията, подготвяйки се за обход, по план. Свидетелят Н. им разказал за случилото се, търсейки съдействие. Органите на реда констатирали повредата по автомобила в областта на шофьорската врата, сН. писмени обяснения.
Свидетелят Н., неколкократно заявил притеснението си, че ако подсъдимият разбере, че се е оплакал в полицията, може да му направи нещо още по - лошо.
Свидетелят Г. С. го успокоил и го посъветвал при възникване на нова ситуация, веднага да сигнализира чрез ЕЕН 112.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза /л. 79 от ДП/, при извършения оглед на л.а. „*** Д“, с рег. № *** е констатирано нарушаване на контура /линията/ на външната повърхност /вдлъбнатина/ по предна лява врата в близост /на 90 мм/ до дръжката за отваряне на вратата, и на 80 мм под уплътнителя на стъклото на вратата. За отстраняване на щетата според вещото лице са необходими 238.80 лева.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни по отношение на Й. И. Н. /л. 95 от 4
ДП/, при възникналия инцидент на 28.09.2021г., същият е получил следните травматични увреждания: тъпа травма на шията; болки при преглъщане в областта на шията. Установените увреждания са резултат на действие на твърди, тъпи предмети при осъществен значителен натиск по предната повърхност на шията и биха могли да се получат, както сочат данните по досъдебното производство - при душене. Според експерта, обичайно подобни увреждания водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и преминават за около седмица, без остатъчни явления.
Съобразно заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза по отношение на Й. И. Н.
/л. 58 от ДП/, към момента на изготвяне на експертизата не са установени признаци на умствена изостаналост или актуално психично заболяване у освидетелстваното лице. Н. е психично здрав. Няма данни за предхождащи събитието оплаквания от страна на психичната сфера по отношение на Н..
Вследствие на деянието е изпаднал в състояние на Остра реакция на стрес.
Отправените закани и извършените действия от подсъдимия Б. са причинили силен субективен стрес у освидетелствания с преживяване на реален страх за сигурността и живота му - интензивен страх, съпроводен с преживявания на тревожност, несигурност, застрашеност за живота му, както и масивна вегетативна симптоматика - зашеметеност, стеснение на вниманието, тремор на ръцете, тахикардия, както и физическа болка. В дните, след инцидента освидетелстваният е изпитвал вътрешен дискомфорт, повишена тревожност и напрежение, мисловна фиксираност към преживяното, страхове за настоящото и бъдещето /да не бъде увредено имуществото му/, нарушения на съня, променливо настроение, афективна неустойчивост. Според експертите, Острата стресова реакция не е разстройство, водещо до органична мозъчна увреда и в този смисъл не може да предизвика интелектуална инсуфициентност. Отново според вещите лица, анализът на данните от изследването, установени в хода на експертизата, не покриват критериите за диагностициране на личностово разстройство, както и личностова промяна в нозоспецифичен стил. Отправяната закана и извършените действия спрямо освидетелствания са предизвикали психологични преживявания и процеси в рамките на страхово - тревожния регистър, с декларирана повишена тревожност и уплаха за сигурността му. Освидетелстваният е изпитал страх и уплаха от преживяното. Интелектуално - паметовите функции са интактни, незасегнати от болестен процес, т.е. освидетелстваният може да възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава достоверни обяснения по тях.