Решение № 3374 от 29.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3374 гр. Варна, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110116251 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

РС Варна е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване специални положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С искова молба с рег. № 103807/20.12.2024 г., депозирана в срока по чл.415 ГПК (във вр.с указанията на заповедния съд по гр.д. № 8107/2024 г. по описа на РС Варна, 42-ри състав), приведена в съответствие с изискванията за редовност в срок, ищцовото дружество „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор З. Б., чрез пълномощника: Б. Д., юрисконсулт на „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: *** е предявило в съда специални обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове против ответника Н.

К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** (***), ***.

В титулната част на исковата молба е посочено правно основание на иска: чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, в условията на евентуалност чл. 124, ал. 2 от ГПК, цена на иска:

4278.47 лв. (четири хиляди двеста седемдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки), както и че исковата молба е предявена във връзка с ч.гр.д. № 8107/2024 г., Районен съд Варна.

Ищцовото дружество „***“ ЕАД основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

На 08.08.2022 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „***, ***“ и „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-19044037 от дата 31.12.2021 г. и Приложение № CARD-19076783 били прехвърлено в полза на „А. З. С. Н. В.“ АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за кредит съдържал изрична 1 клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „***“, *** с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARD19076783 от дата 15.08.2022 г. изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна на „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към исковата си молба ищецът „***“ ЕАД представя и моли съда да приеме Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С- БНП/CARD-19076783 от 28.11.2024 г., което да връчи на ответника. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пap. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо, пояснява ищецът в исковата молба, че в извлечението на приложение № 1 бил включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били заличени, т.к. обратното би довело превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи.В приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай. С оглед горното ищецът моли, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да бъде уведомен за това с нарочен акт на съда. Към исковата си молба ищецът представя и моли съда да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от страна на „***“ ЕАД. (Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК : Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д.

№ 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.) В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, ищецът моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал.

4 ЗЗД твърди ищеца, че било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане ,според ищеца , не бил от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока ищеца се позовава на част от съдебната практика: Определение М 987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело 867/2011г., IVг. о. и Решение № 73/15.04.2004г. на ВКС по гр. дело 788/2013г., ТК.

Твърди се в исковата молба, че на 31.12.2021 г. Н. К. Н., в качеството на Кредитополучател, сключил Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-19044037 от 31.12.2021 г. и Приложение № CARD-19076783 към Договора. Договарянето между страните се осъществило чрез 2 средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключвал във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит било инициирано от страна на Кредитополучателя, който попълвал Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където предоставял пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочвал, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия било необходимо условие за изпращане на заявката. Съгласно т.12 от Условия към договора, представляващи неразделна част от Договора за кредит, освен предоставеният размер на потребителски кредит, Кредиторът можел да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит и ползването на кредитна карта с максимален кредитен лимит 10000 лева, която карта Кредиторът щял да издаде и достави на Кредитополучателя. На основание т. 21 от Условията към Договора, заедно с кредитната карта, на Кредитополучателя се предоставял и документ „Приложение“, представляващо неразделна част от Договора за кредит и съдържащо всички конкретни условия по револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитната карта, като задълженията на Кредитополучателя по тази карта възниквали към момента на активиране на картата. Кредитополучателят можел да извършва транзакции (операции) с кредитната карта до размера на кредитния лимит в рамките на дневните транзакционни лимити, като всяка транзакция с кредитната карта представлявала усвояване на договора за револвиращ кредит.

Съгласно документа Приложение № CARD-19076783, представляващо неразделна част от Договора за кредит № PLUS-19044037, твърди ищецът, че „***“, *** предоставили на Кредитополучателя револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер 3000 лв.

/три хиляди лева/, за усвояването на който Кредиторът издал на името на Кредитополучателя международна кредитна карта „Mastercard“ с персонален идентификационен номер. Преди използването на картата Кредиполучателят бил длъжен да я активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта посочена в Приложението като задълженията на Кредитополучателя по тази карта възниквали към момента на активиране на картата. Съгласно Приложението Кредитополучателят имал право да усвоява предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, като ползването на тази услуга се отразявало като транзакция в месечното извлечение. Кредитополучателят можел да използва и услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се подписвало приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията. Възползвайки се от предоставения му кредитен лимит, Кредитополучателят, твърди ищецът, че извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства P O S и тегления в брой от банкомат АТМ.

Към момента на подаване на заявлението длъжникът не бил заплатил изцяло усвоените суми, като непогасена е останала сума в размер на 3164.72 лева. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца и го изпращал на електронната поща на Кредитополучателя. Месечните погасителни вноски се извършвали до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението, като Кредитополучателят бил длъжен да заплати поне минималният размер на вноската съгласно Тарифата поместена в Приложението. Месечната погасителна вноска покривала задължението в последователност: разноски, лихва и главница. Лихвата се начислявала върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено.

Тази лихва се обявявала като дължима в следващото месечно извлечение. На посоченото основание на Картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 342.6 лв., за периода от 31.12.2021 г. до 07.08.2022 г. Подписвайки договора, страните договорили, че при условие че Кредитополучателят не извърши плащане по дължимите 3 суми в рамките на два месеца от последното плащане, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска.

На посоченото основание на Картодържателя бил начислено обезщетение за забава в размер на 771.15 лв. за периода от 08.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Изрично в исковата си молба ищецът сочи „ А. З. С. Н. В.“ ЕАД, е регистриран в Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“ и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014). В тази връзка, моли връчването на съдебни книжа, по смисъла на чл. 50, ал. 5, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ГПК, да се осъществява на следния електронен адрес: *****