Решение № 6 от 11.01.2023, Районен съд - Раднево
- Съд
- Районен съд - Раднево
- Дело
- Гражданско дело 677/2022
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 11.01.2023
- В сила
- 04.02.2023
- Състав
- Асен Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
- чл. 59 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Раднево, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100677 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Юлиан Е. Е., действащ чрез адв. Д., срещу Минка А. А., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с ответницата са живели на съпружески начала, от което съжителство имат родено дете - Т. Ю.ова Е.а, родена на 20.10.2017 г., което в момента посещавало детска градина и е било припознато от ищеца.
Твърди, че на 25.12.2021 г. ответницата напуснала дома им без да съобщи на никой и оставила детето при него, като последният разбрал от общи познати, че тя избягала от дома им заедно със свой приятел и се намирала на неустановено място в България. Твърди, че от този момент за детето се грижи той и неговата майка и съответно баба на детето по бащина линия. Твърди, че през месец януари 2022 г. разбрал, че ответницата заедно с приятеля си заминала за Германия, а от свои познати научил, че е родила дете в Германия, за което била публикувала снимки в социалните мрежи относно раждането.
Твърди, че от момента на напускане на семейството ответницата не е поддържала никакви връзки с детето, не се обажда, не се интересува от него и не дава средства за издръжка на детето. Твърди, че не са постигнали споразумение по отношение на въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, поради което иска да се присъдят родителските права над детето на него и да се определи местоживеенето на детето при него на адрес гр. Раднево, кв. **********, като на ответницата се определи посочен в исковата молба режим на лични отношения с детето и да бъде осъдена ответницата да заплаща на детето 1 месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 01.11.2022 г. Претендира разноски.
В постъпилия отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответницата, чрез адв.
Ч., същата счита иска за процесуално допустим, но неоснователен. Не оспорва твърдението, че са родители на детето Т. Ю.ова Е.а и че са живели заедно, както и че детето посещава детска градина. Твърди, че за детето са се грижили освен ищеца и неговата майка, така също и нейната майка до момента, в който детето било взето от ищеца, като към момента както тя, така и майка й, са лишени от възможността да виждат детето, като не може да каже кой и какви грижи полага за детето към момента. Оспорва обстоятелството, че ищеца и майка му да нямат доходи. Твърди, че е изпращала средства за отглеждането на детето когато е имала възможност за това. Твърди, че е заминала да работи в чужбина, за да устрои себе си и след това да вземе детето. Твърди, че е вярно, че е напуснала ищеца и е започнала друга връзка, както и че има още едно дете. Оспорва твърдението в исковата молба, че не иска да поддържа връзка с детето Т., като постоянно се опитва да я види и чуе, но по неясни за нея причини не й се дава тази възможност.
Излага и други съображения по същество на делото. Претендира на нея да бъдат предоставени родителските права и местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на майката, като бащата бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 200 лв. и да му се определи режим на лични отношения. Излага съображения, че не се дължат разноски в производство по спорна съдебна администрация.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:
В протокола от проведено на 22.12.2022 г. открито съдебно заседание е изложен доклад по делото, като са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са живели на семейни начала, от което съжителство е родено детето Т. Ю.ова Е.а, родена на 20.10.2017 г., което дете в момента посещава детска градина и се отглежда в семейна среди в семейството на ищеца, както и че ответницата е започнала нова връзка с друг мъж и има последващо родено дете, като в момента се намира в Германия.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е указал на ищеца, че следва да докаже своя родителски капацитет, своите възможности да полага грижи за детето и възможностите на ответницата да дава исканата издръжка за детето, съответно ответницата следва да докаже същите обстоятелства в обратна насока – нейните възможности да се грижи за детето, родителския си капацитет и възможностите на ищеца да дава исканата издръжка за детето.
2
По делото е приета декларация от ответницата /л.11/, от която е видно, че второто й родено дете се казва К.И.Е..
По делото е приет социален доклад от ДСП-Раднево /л.23-24/, от който е видно, че ищеца и ответницата са живели около 6 години заедно.
Ответницата споделила на социалните работници, че връзката й с ищеца била съпроводена със скандали и проблеми от самото начало, като ищецът упражнявал спрямо нея физически тормоз. Такива доказателства обаче по делото не са събрани, няма никакви доказателства, сочещи ищецът да е упражнявал спрямо ответницата каквото и да било насилие. Поради което така споделеното от ответницата представлява изявление пред социалните работници, което няма доказателствена сила.
От социалния доклад и събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е бил в чужбина през 2021 г. да работи и да изкара прехрана и подобри доходи за семейството, а ответницата е била в България с детето и е живяла заедно с нейната майка А. А., като не са позволявали на майката на ищеца да се грижи за детето. Към края на декември 2021 г. ответницата вече била установила връзка с друг мъж и напуснала дома им на 25.12.2021 г., като е оставила детето на грижите на ищеца, преместила се е при другия мъж, с който е установила нова връзка, а по-късно е родила и дете от него. За детето започнали да се грижат ищецът, неговата майка, както и майката на ответницата, която живяла в близост до ищеца. Малко по-късно с оглед разрива в отношенията между страните ищецът е изгонил майката на ответницата от дома си и е продължил той да се грижи за детето, заедно със съдействието на неговата майка.
От социалния доклад е видно, че детето Т. е във видимо добро здравословно състояние, има личен лекар с практика в гр. Раднево, поставени са на детето всички задължителни ваксини. Към момента детето живее в жилище, което било на майката на ищеца, представлява незаконна постройка, намираща се в гр. Раднево, кв. ........... Жилището се състои от три стаи и коридор, а за детето Т. имало обособена стая и легло. Стаите били обзаведени според предназначението си, не липсват вещи от първа необходимост, електрифицирано е и е водоснабдено, а хигиенно-битовите условия били на добро ниво. Детето посещава редовно ДГ № 3 в гр. Раднево.
С оглед възраженията на ответницата, че жилището било незаконна постройка и всеки един момент можела да бъде съборена и ищецът изгонен, следва да се посочи, че всички жилища в отдавна устроения квартал .......... в гр. Раднево са незаконни постройки, но от много дълги години е установена търпимост към това състояние от страна на местните власти и строителния контрол в района. Според практиката на ЕСПЧ в Страсбург в тези хипотези на установена търпимост властите нямат право да прекратят търпимостта и да 3 изгонят лицата от жилищата им. Така например по делото Hamer v. Belgium (№ 21861/03). Според установената съдебна практика на Съда в Страсбург вторият параграф на чл. 1 от Протокол № 1 трябва да се тълкува в светлината на принципа, посочен в първото изречение на първия параграф: че намесата трябва да постигне справедлив баланс между общия интерес на обществото и индивидуалните права. Това означава, че една мярка трябва да бъде както подходяща за постигане на своята цел, така и да не е непропорционална на тази цел (вж., наред с други решения, James and Others v. the United Kingdom, 21 февруари 1986 г., също Depalle v. France [ГО], № 34044/02). Но като се вземе предвид, че правото на неприкосновеност на жилището по чл. 8 от Конвенцията засяга въпроси от съществено значение за физическия и морален интегритет на лицето, поддържането на взаимоотношения с другите и постоянното и сигурно място в общността, осигуряването на баланс по тази разпоредба в случаите, когато намесата се състои в отнемане на единственото жилище на лицето, е от различен порядък, като се придава особено значение на степента на навлизане в личната сфера на засегнатите (вж. Connors v. the United Kingdom, № 66746/01, 27 май 2004 г.). При така създадената от дълги години търпимост в района на квартал .......... би било изключително трудно да се приеме отсега, че постройката като незаконна, но и единствено жилище на ищеца и семейството му, би могла да бъде бутната.
От социалния доклад е видно, че ищецът е ограничил контактите на детето с майка му и семейството й, но въпреки това родителите на ответницата контактуват с детето, тъй като живеят в близост. Майката живее в Германия и не осъществява контакт с детето. Детето има изградена силна емоционална връзка с двамата си родители. При посещение на социалните работници в дома на детето са установили, че то е спокойно и усмихнато, като раздялата на родителите му не се е отразила негативно върху емоционалното му състояние, защото не са и били настъпили драстични промени в ежедневието на детето. С оглед създалата се ситуация липсвала комуникация между родителите и липсва родителска връзка и сътрудничество.
По делото е разпитана като свидетел М.Е.Х., чиито показания са безпристрастни и няма никакви индиции да е заинтересована в полза на някоя от страните. От нейните показания и показанията на св. З. Е.а е видно, че ответницата е заминала за Германия през януари 2021 г. и от тогава се връщала 2 пъти в България, вземала детето Т. за малко и я връщала при ищеца, защото новият приятел на ответницата не бил съгласен да гледа детето Т..
От социалния доклад и гласните доказателства се установява, че ответницата пращала пари на своята майка с претекст да са за детето, но 4 майката на ответницата била „купила само една кукла на детето и нищо повече“. За детето се грижат ищецът и неговата майка, като ищецът повече не е заминавал за Германия, останал е в България, работи като общ работник, грижи се за детето. От показанията на св. Х. е видно, че ищецът се грижи много добре за детето, купува му дрешки постоянно и играчки, детето посещава детска градина и винаги е добре облечено и социално интегрирано.
От разпита на св. З. Е.а Е.а, също незаинтересована като свидетел, се установява, че живее в близост до ищеца от години и се познават всички. Св.
Е.а, подобно на св. Х., лично виждала, че ответницата пращала детето при майка си, когато още живяла в жилището на ищеца, като почти не се грижила тя за детето. Според св. Х. това дори било, за да може ответницата „да се занимава с новия си приятел И.“, докато ищецът бил в Германия.
По делото е разпитана като св. А. Д.. А., чиито показания съдът прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид нейната вероятна заинтересованост в полза на ответницата, тъй като е нейна майка. Св. А. посочва, че тя гледала детето Т. от бебе още, като около Коледа на 2021 г. ответницата оставила детето на нея и ищеца и отишла да живее при новия си приятел. Съдът не може да се солидаризира с посоченото от св. А., че ищецът бил отишъл да припознае детето без тяхно знание, тъй като такова не е нужно, а процедурата е административна, уредена в закона и преминава през уведомяване на ответницата, тоест тя е била уведомена за тази процедура. От показанията й е видно, че отношенията между родителите са влошени с оглед случилото се в края на 2021 г. и избягването на ответницата с друг мъж.
Съдът не може да се съгласи с посоченото от св. А., че ищецът плашил детето да не отива при ответницата М., тъй като се установи, че ответницата е в Германия от януари 2021 г. и няма как дете на 5 години да отиде при майка си в тази хипотеза. Отделно от това се установи, че въпреки ищецът да е създавал известни пречки за осъществяване на контакт между майката и детето, все пак е и позволявал и такъв е бил осъществяван при двете връщания на майката в България за кратко време.