Решение № 3292 от 02.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3292 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110129586 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК

Образувано е предявен на 03.06.2022г. от Ц. М. С. против В. А. Д. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права спрямо общото дете на страните – Дейвид В.ов Д., роден на 21.01.2014г., определяне местоживеенето на детето, режим на лични отношения на детето с неговия баща и за издръжка на детето в размер на 300 лева, считано от предявяване на исковата молба в съда и за минало време – седем месеца преди депозиране на исковата молба, т.е за времето от 01.11.2021г. до 03.06.2022г. , ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

В исковата молба се твърди, че страните са били във фактическо съжителство по време на което се родил общият им син Дейвид. До месен ноември 2021г. страните живеели заедно в жилище, собственост на майката на ищцата. В началото на месец ноември221г. ответникът напуснал жилището. Общото им дете останало при майка си, която изцяло поела грижите за него с помощта на своята майка. За периода от раздялата им до предявяване на иска ответникът не е давал издръжка за детето и го виждал спорадично, поради липса на инициатива от негова страна. По изложените съображения ищецът претендира на него да бъдат преодставени родителсските права по отношение на малолетното дете Дейвид, като на бащата бъде определен режим на лични отношения с детето, ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно, считано от датата на раздялата – 01.11.2021г.

В съдебно заседание лично ищецът и чрез пълномощника си поддържа исковата си претенция по чл.127, ал.2 от СК и пледира за нейното уважаване. Претендира разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК .

В срока по чл.131 от ГПК от ответника В. А. Д.. Същият не оспорва исковете относно родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на малолетното дете Дейвид Д.. Оспорва претендираният размер на месечна издръжка. Твърди, че сумата от 300 лв. му е висока и трудна за заплащане, защото плаща наем, погасява кредит и трябва да му остават средства за съществуване. Заявява, че след раздялата с майката на своето дете не е спрял с грижите и контактите с детето и при възможност взема детето, води го на кино, купува му различни неща. Оспорва изцяло претенцията за издръжка за минало време. В 1 съдебно заседание се явява лично и заявява, че може да плаща месечна издръжка в размер на 200лв. Твърди, че към момента на съдебното производство е в болнични след претърпяна хирургична операция и не може да си позволи да заплаща висока издръжка.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Страните са родители на малолетното дете Дейвид В.ов Д., роден на 21.01.2014г. видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0418/15.08.2014г. на СО-Район "Надежда".

Ищецът Ц. С. живее заедно с детето Дейвид в семейния си дом в гр. София, кв.

Надежда в жилище собственост на нейната майка. Детето е ученик в 15 СУ „Адам Мицкевич“ гр. София. Банкя. Майката работи, като получава месечен доход около 1100 лв.

За отглеждането на детето й помага разширеното й семейство.

Ответникът живее в жилище под наем, сам. Работи по трудово правоотношение като дистрибутор на алкохол към търговски обекти със заплащане около 1650 лв. От социалния доклад на ДСП Сердика ясно, че същият редовно осъществява контакти с детето си. Бащата е наел жилище, за да има повече пространство, каквото липсвало при майка му, с която живеел след раздялата с ищцата. Същият изплащал заем.

От кредитираните показания на св. Анна Ганева Кортезова – майка на ищцата, се установява, че страните по делото са живели заедно до месец ноември 2021г. Тогава ответникът ги напуснал. Детето било много натъжено. Тъгувало много за баща си. Сега вече бил свикнал. Майката се грижела сама за детето, водела го на училище и на футбол. Когато нямала възможност помагала свидетелката. Детето искало до ходи на тренировки и по баскетбол, но майката нямала финансова възможност да го запише. Детето разказвало след срещите с и баща си, че той е наел квартирата само докато мине делото и след това пак щял да се върне при майка си. Съдът кредитира само показанията на свидетелската относно обстоятелства, които същата е възприела лично.

В социалният доклад на ДСП-Сердика е отразено още, че детето Дейвид след завръщането на родителите от Испания се три годишна възраст се отглежда от майката в дома на неговата баба. Основни грижи за детето полагала майката с активната морална и материална подкрепа на майка си, на членовете на разширеното си семейство, с която съжителстват в общия имот. В същото време е запазена връзката между бащата и детето.

Липсва отчуждение в отношенията между тях и в интерес на детето е същото да осъществява редовен контакт с баща си. Препоръката на социалните работници е, че детето трябва да общува пълноценно с двамата си родители те следва да му осигурят благоприятни условия и издръжка, съответстващи на потребностите и развитието му като личност, съобразно възрастта му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.”

І. Относно упражняването на родителските права:

Страните по делото, родители на детето Дейвид, които не са били в брак, са фактически разделени от месец ноември 2021г. Детето живее с майка си, която се грижи за него. Родителите не са постигнали споразумение относно местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото им дете. Установява се, че след фактическата раздяла между страните грижите по отглеждането и възпитанието на общото им ненавършило пълнолетие дете Дейвид, са поети изцяло от майката, която ги упражнява с 2 помощта на разширеното си семейство. Майката желае да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Дейвид, поради което и съдът следва да определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо детето, съблюдавайки единствено интереса на последното. Единствено майката изразява желание и готовност да се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете /в отговора на исковата молба бащата заявява, че не възразява майката да упражнява родителските права/, същата притежава необходимия родителски капацитет, жилищно устроена е, живее в жилище, с добри хигиенно-битови условия. Бащата не оспорва родителския капацитет и годност на майката да полага грижи за детето. При направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката, която е способна изцяло да задоволи базисните потребности на детето и да му осигури спокойна и сигурна среда за живот. С предоставяне родителските права на майката, според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в пълен обем интересите на детето Дейвид, което ще расте в средата към която е привикнало.

ІІ. Относно местоживеенето на детето:

В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване, доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини детето да живее отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, поради което местоживеенето на детето следва да се определи при нея на адрес гр. София ж.к. „Надежда 2, бл. 209, вх. А, ет. 2, ап. 3.

ІІІ. Относно мерките за лични отношения:

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І от СК съдът следва да определи мерки по упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Дейвид Д. при условията на чл. 59 от СК, изхождайки единствено от интересите на детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че бащата живее в самостоятелно жилище, в близост до училището на детето и същият изразява желание да се среща редовно с детето, както до настоящия момент. Това налага на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето без присъствието на майката и с възможност за преспиване в дома на бащата. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че при промяна на обстоятелствата така определения режим на лични контакти може да бъде променен.

ІV. Относно издръжката на детето:

Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.

143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца 3 независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи, спортни занимания и т.н.), както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то е отглеждано, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и образователни потребности на детето Дейвид.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 500 лв., като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в размер на 300 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен посочения размер от 300 лв. По делото ответникът върху когото лежи доказателствената тежест не установи да е изпълнявал алиментните си задължения в периода месец ноември 2021г. 03.06.2022г.