Решение № 1621 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1621 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100509105 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.04.2022 год., постановено по гр.дело №52841/2020 год. по описа на СРС, ГО, 172 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу И. Л. С. иск с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 110, ал. 2 ЗС, че ответникът дължи на ищеца сумата от 614.03 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 34671/2010 год. по описа на СРС, ГО, 172 с-в – 31.07.2020 год. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 615.42 лв.; отхвърлени са предявените по по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу И. Л. С. искове с правно основание чл.

200, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 110, ал. 2 ЗС за сумата от 42.40 лв. – цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2017 год. до 30.04.2019 год., за сумата от 110.30 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойност на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 год. до 23.07.2020 год. и за сумата от 8.68 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017 год. до 23.07.2020 год. и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 774.98 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 74.90 лв.

1

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника И. Л. С..

Жалбоподателят поддържа, че през 2005 год. бил прекратил отношенията си с ищеца и не бил ползвал неговите услуги. Сочи също така, че пенсията му била в размер на 400.80 лв., като същата не му достигала за храна, а здравословното му състояние било тежко. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 110, ал.

2 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, чеответникът е наемател на процесния апартамент 33, находящ се в гр.София, ж.к.“Стрелбище“, ул.“*******, както и че на 11.10.2000 год. е подал молба-декларация до ищцовото дружество за открИ.е на клиенстка партида за имота на негово име – такава е била открита под №254320. В този смисъл следва да се приеме, че ответникът има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ – виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 2 предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода, документи за главен отчет /които са поидписани от ответника, като авторството им не е оспорено и опровергано в процеса – виж чл. 180 ГПК/ и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че през исковия период в процесния имот е имало едно отоплително тяло с монтиран топлоразпределител с дистанционен отчет, щранг-лира в банята и водомер за топла вода; делът на ответника за сградна инсталация, отопление и битово горещо водоснабдяване бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба; общият топломер в абонатната станция бил преминал през метрологични проверки на всеки две години, като резултатът от проверките бил, че те съответстват на одобрения тип, както и че ищецът е отчитал за своя сметка технологични разходи.

Т.е., доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в определено количество за исковия период – въз основа на извършен реален отчет на уредите. Следва да се посочи, че съгласно чл. 6.9 от Методиката по Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, при щранг-лира без уред за дялово разпределение /както е в случая/ инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5. – прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на сградата.

В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени и възражението на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било извършено неправилно се явява неоснователно. По делото не са 3 ангажирани каквито и да било доказателства за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника. Само за пълнота трябва да се отбележи, че според разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза, което следва да бъде кредитирано /чл. 202 ГПК/, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2019 год. възлиза на 614.03 лв., до който и размер ревелираната претенция законосъобразно е била уважена от първоинстанционния съд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.04.2022 год., постановено по гр.дело №52841/2020 год. по описа на СРС, ГО, 172 с-в, в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4