Решение № 11541 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11541 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110133838 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Р. М. Е. с ЕГН ********** и Н. М. М. с ЕГН ********** с ЕГН:**********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1423,25 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., сумата от 227,81 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2029 г. до 14.04.2022 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 44,35 лв. - главница за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и 7,98 лв. - мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 14.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници считано от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21726/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, в условия на разделност при квоти, както следва:

1. Н. М. М. - 1/2, а именно: 711.62 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., 113.91 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 14.04.2022 г., 22.17 лв. - главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2021 г. и 3.99 лв.- мораторна лихва за периода 01.05.2019 г.- 14.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите;

2. Р. М. Е. - 1/2, а именно: 711.62 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., 113.91 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 14.04.2022 г., 22.17 лв. - главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2021 г. и 3.99 лв. - мораторна лихва за периода 01.05.2019 г.- 14.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, 1 считано от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

Ответникът Р. М. Е. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е собственик или вещен ползвател спрямо процесния имот, респ. твърди, че няма качеството потребител на топлинна енергия. Не оспорва количеството потребена топлинна енергия и начисления от ищеца размер. Оспорва основанието за начисляване на мораторна лихва, при твърдения, че липсват доказателства да е изпаднал в забава. Твърди, че липсва основание за начисляване на суми за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът Н. М. М. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, при твърдения, че другият ответник по делото е открил партида на свое име и се намира в облигационни отношения с ищеца. Не оспорва количеството потребена топлинна енергия и начисления от ищеца размер. Оспорва твърдението, че е изпаднал в забава. Твърди, че липсва основание за начисляване на суми за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - „ФИРМА” ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и за лихва за забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, 2 климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.

От приложения към исковата молба нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по закона за териториално и селищно устройство се установява, че М.Д. Е. е собственик на имот апартамент № 135, находящ се в гр. С.. По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за наследници, от което е видно, че М.Д. Е. е наследен по закон от А. Р. Е. съпруга, Р. М. Е. - син и Н. М. М. - дъщеря. Видно от служебно изготвена справка за наследници, А. Р. Е. е починала в хода на производството на 07.06.2022 г. и е оставила като законни наследници Р. М. Е. - син и Н. М. М. - дъщеря.

Наследниците от един ред наследяват по равно както активите, така и пасивите на наследството на наследодателя си - чл. 5, ал. 1 от ЗН. Ето защо за задълженията на потребителя А. Р. Е. за доставена ТЕ до нейната смърт отговарят по равно, всеки за дела си и двамата наследника.

От това следва, че по силата на закона между ответниците - потребители и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда - Е.С..

Доколкото ответниците не оспорва размера на дължимата сума, исковете за доставената ТЕ и дялово разпределени се явяват основателни до посочените размери.

По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок 3 от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези факти - публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия, съответно е недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на сумите, предмет на настоящото дело.

Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в размер на 7,98 лева неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е неоснователна.

С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:

Ответника, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.

Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.04.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б” ЗЗД. В случая са приложими ОУ в сила от 11.07.2016 г., според чл. 33, ал. 1, от които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми 4 преди 01.03.2019 г., са погасени по давност. Тук обаче следва да бъде зачетено времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през което съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти спират да текат.

Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след м.01.2019 г. и обхваща дължимата цена за потребена енергия за месеците 01.02.2019 г. - 30.04.2021 г. от процесния период, която възлиза на сумата от 946,13 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Вземанията за останалата част от периода, претендиран с исковата молба - от м.05.2018 г. до м.01.2019 г. вкл. са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени. Ето защо, искът за ТЕ се явява основателен за сумата от 946,13 лева.