Решение № 449 от 02.10.2025, Районен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Кърджали, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100132 по описа за 2025 година

Производството е образувано по активно субективно съединени конститутивни искове на основание чл. 31 от ЗЗД от Н. В. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес с. О., ул. "П."*, община К.., Ф. Ю. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Д. №*, общ.М., обл.К. и В. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Д.№*, общ.М., обл.К.рещу Т. Я. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., ул. "П." №* вх.*, ет.*, ап.* за унищожаване на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.12.2023 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване №*, т.*, рег.*, дело* г. на Нотариус Е. К.-С., с peг.№******, с район на действие Районен съд-Кърджалии вписан в службата по вписванията при Районен съд-Кърджалии с дв.вх.peг.№***, с акт****, том***, дело **** година, с който на 15.12.2023 г. С. В. Иг. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр,.К., ул."Л:. Д."№*, вх.*, ет.*, ап.*, приживе и като единствена собственица продала на ответника Т. Я. Д. собственият си недвижим имот представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на град Кърджалии., одобрени със Заповед №******** година на Изпълнителният директор на Агенцията по кадастър, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелният обект от 11.03.2014 година, с адрес на имота: гр.К., кв."Гл.", ул."Л.Д."№*, бл.*, ет.*, ап.

№* който обект се намира на вторият етаж в сграда с идентификатор №***, с предназначение на сградата: Общежитие, разположена в поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на град Кърджалии., с предназначение-жилище-апартамент, на едно ниво, със застроена площ от 50,39 кв.м., състоящ се от две стаи, санитарен възел, антре и балкон, стар идентификатор на обекта- №***,при граници: от юг- апартамент №6, от запад-коридор, от горе-апартамент №13, от долу-партер и при граници 1 на обекта съгласно схема: на същият етаж-обект с идентификатор №***, обект с идентификатор №***, под обектаобект с идентификатор №***, над обекта-обект с идентификатор №***, ведно с 1,180% идеални части от общите части на сградата възлизащи в размер на 7,62 кв.м. и правото на строеж за 58,01 кв.м., върху мястото в което е построена сградата.

Ищците твърдят, че са единствени наследници по закон на С. В. Иг. с ЕГН **********, б.ж. на гр. К. починала на *****., която приживе страдала от психическо заболяване „Параноидна шизофрения“, като многократно е била освидетелствана от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ гр. Кърджали, като последното й преосвидетелстване е било с решение **** от заседание на ТЕЛК №********** година, а именно на 25.05.2023 година. Твърдят, че С. В.

Иг. с ЕГН **********, б.ж. на гр. К. многократно е била приемана за лечение в психиатричната болница в град К., за различни периоди от време, като считат, че същата може би е била поставена под пълно или ограничено запрещение, на основание чл.5 от ЗЛС, вследствие на тежкото си психическо заболяване. Излагат твърдения, че продажбата на описания недвижим имот извършена от нея е унищожаема на основание чл. 31 от ЗЗД поради това, че наследодателката им е страдала от тежко психическо заболяване, което не й позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Прави доказателствени искания за допускане на СППЕ за С. В. Иг., както и за разпит на двама свидетели.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Сочи, че искът е недопустим, тъй като съгласно чл. 32 от ЗЗД унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, а в конкретния казус ищците не са страни по сделката, чието унищожение се иска.

Освен това унищожение на унищожаем договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗЗД не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта му е било поискано поставянето му под запрещение на това лице. По тези съображения счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е предявен от лица с активна процесуална легитимация. Оспорва изцяло изложените в исковата молба обстоятелства, с изключение на това, че ищците са наследници по закон на С. В. Иг., бивш жител на гр. К., починала на *****., както и че приживе със С. И. сключил договор за покупко-продажба на собствения й недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване №**, том*, рег.*, дело* год. по описа на Нотариус №****** Е. К. с район на действие PC- Кърджали. Оспорва твърденията, че неговата праводателка и наследодателка на ищците С. И. към 15.12.2023 г.- датата на изповядване на сделката пред Нотариус №* Е. К., е страдала от психично заболяване, което не й позволявало да разбира или да ръководи действията си.

Оспорва твърденията, че С. И. е била поставена под пълно или ограничено запрещение на основание чл.5 от ЗЛС вследствие на тежкото си писихическо заболяване. Заявява, че в деня на изповядване на сделката 15.12.2023 г., наследодателката на ищците не е била в разстроено съзнание, а напълно ясно разбирала и ръководила действията си, както и разумно осъзнавала какви действия се извършват при Нотариус Е. К. и какви са правните последици от тази сделка. На тази дата С. И. била правилно ориентирана по време и пространство. Заявява, че продължителността на установено болестно 2 състояние при дегенеративни заболяване с регистриран траен и необратим характер няма пряко значение в хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, тъй като от значение е степента на психичните нарушения, интензитетът и механизма на проявата им в момента на сделката. Това е така, тъй като е възможно проявленията, засягащи критично съзнанието или волята да не са установени като постоянни или в ремесия. Когато не е нА.це категоричност в тази насока, за преценка на състоянието на лицето към момента на сделката, от решаващо значение са и доказателствата за условията на и начина на живот, семейната среда, обкръжение, поведение и ориентация на лицето. В този смисъл е постоянната съдебна практика определение №52/31.01.2022 г. на ВКС, III г.о, ГК, постановено по гр.дело №2496/2021 г. Заявява, че С. И. към 15.12.2023 г. била правилно ориентирана по време и пространство, осъзнавала какво предприема чрез изповядване на следката пред Нотариус №****** Е. К., поради което изложените в исковата молба твърдения не отговарят на обективната истина. Оспорва твърдението, че не дееспособността на С. И. се доказва от самия договор. Прави доказателствени искания за разпит на свидетели относно факта, че към 15.12.2023 г. С. И. е била правилно ориентирана по време и пространсство, осъзнавала е какви действия предприема. В тази връзка се прави и искане за разпит на Нотариус №* Е. К., както и за прилагане на копие от нотариалното дело по посочения договор.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецците не се явяват. Процесуалният им представител моля да се уважи предявената искова молба, претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 пт ГПК. Моля за подходящ срок за представяне на писмени бележки, тъй като делото е с правна и фактическа сложност. Представя писмена защита, в която са излложени подробни аргументи за уважаване на исковата молба. Ответникът чрез процесуалния си представите моли за отхвърляне на предявения иск като недопустим, евентуално ако се приеме, че е допустим, за отхвърляне като неоснователен, моли за присъждане на направените разноски, за което представя списък с разноски по чл.80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендираните от ищците разноски. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения по допустимостта и основателността на исковете.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

По допустимостта: Настоящият състав намира, че ищците имат правен интерес от оспорване на посочената сделка обективирана в описания договор за покупко-продажба на недвижим имот, респ. искът е допустим. Съгласно чл.

8, ал. 1 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една връзка между тях, като съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД той поражда действие между страните, а спрямо трети лица само в предвидените от закона случаи. Това означава, че правата и задълженията по договора възникват и обвързват само страните по него, а свързаните с него правни последици настъпват в тяхната правна сфера. Тези правни последици са различни (в зависимост от вида на договора) за всяка една от страните и са самостоятелни от тези на другата страна. Същевременно с това те са във връзка едни с други, тъй като нА.чието им зависи от съществуването на договора. В случай, че договорът не породи правно действие, предвидените за 3 него правнипоследици не биха настъпили, а ако бъде унищожен или развален, същите биха отпаднА. с обратна сила. По въпроса дА. е допустимо предявяване на иск за нищожност, респ унищожаемост на сделка от лице, което не е страна по сделката, е нА.це трайно установена практика на съдилищата, съгласно която никой не може да предявява чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция. Правен интерес от предявяване на иска е нА.це само по отношение на притежателите на материалните права, засегнати от правния спор, както и че третото лице, което не е страна по сделката не разполага с иск за прогласяване нищожността й, тъй като с извършената сделка правната му сфера не е засегната (определение № 366 от 13.06.2011 по ч. гр. д. № 141/2011 г., ГК, IV ГО на ВКС; определение № 605 от 07.08.2012 г. по ч. гр. д. № 378/2012 г., IV ГО на ВКС; определение и др.). Процесуално допустимо е да се претендира нищожност на сделка, по която ищецът не е страна, само при нА.чието на правен интерес за това. В случая правния си интерес от предявяване на иска се извежда от това, че според ищците от евентуалното унищожаване на договора за покупко-продажба на описания недвижим имот патримониумът им ще се уВ.чи, тъй като връщането на разпореденото по нея имуществено благо ще ги облагодетелства. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК, докладчик съдията М. П. договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

С Определение № ********* г., в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: че ищците са наследници по закон на С. В. Иг., бивш жител на гр.

К., починала на *****., както и че приживе С. И. е сключила с ответника договор за покупко-продажба на собствения й недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване №**, том*, рег.*, дело* год. по описа на Нотариус №****** Е. К. с район на действие PC- Кърджали.

Във връзка с разпределената доказателствена тежест между страните са разпитани свидетели включително Нотариус №****** Е. К. с район на действие PC- Кърджали и е приета назначената по делото КППЕ по отношение на С. В. Иг..

Свидетелят Ал. М. Е.., който е син на ищцата Н. В. Е., съответно племенник на С. В. Иг., заявява, че леля му страдала от заболяване, била психически болна. Когато леля му ходила на гости при него стояла 5-10 минути, за да пие едно кафе, което го оставяла наполовина. Свидетелят сочи, че когато леля му ходила на гости при него, пускала пердето, казвала, че някой я гледа и когато са минавА. колите, са я псувА., както и че когато си тръгвала го молила да й извика такси, а когато таксито идвало С. И. се качвало в друго такси. Свидетелят заявява, че леля му сама теглила пари от банкомат и се грижела за себе си. Ал. Е.. заявява, че има животни и ходил на гости при леля си на месец един път, на два месеца един път, като през 2023 г. я посетил 6-7 пъти, а тя ходила в с.Ост. където живее свидетелят 4-5 пъти. Племенникът заявява, че не е карал леля си на психиатър и психолог, че от страна на мъжа й имало близки роднини, които се грижели за нея, че не са подА. молба до Окръжен съд-Кърджали за поставяне на леля му под запрещение, че тя не е 4 била опасна за себе си, за околните. В останалата част показанията са неотносими към предмета на делото.