Решение № 4 от 04.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Добрич, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230200786 по описа за 2023 година И за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.

„....“ № ..., депозирана чрез процесуален представител, срещу Наказателно постановление № 23-0255-000184 от 05.06.2023 г., издадено от Началника на Второ РУ Добрич към ОД на МВР – Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно-наказателното производство, както и за недоказаност на вмененото нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява.

Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото 1 доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира, че същата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствието един св. – очевидец, присъствал на установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и в присъствието на жалбоподателя, след което му е надлежно връчен.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един св., не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от св.ите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори св. в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно св.ите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на св.и на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама св.и. Тоест тези св.и са св.и на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е св.и. В този смисъл ролята на св.ите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

АУАН съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При запознаване със съдържанието на АУАН нарушителят е посочил, че няма възражения. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е подписал акта и същият му е бил връчен по надлежния ред. В законоустановения срок нарушителят не е депозирал писмени възражения по реда на ЗАНН. В законоустановения срок нарушителят е депозирал писмени възражения по реда на ЗАНН, които са били разгледани от административно-наказващия орган и са оставени без уважение.

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

В хода на производството съдът установи следното от ФАКТИЧЕСКА 2

СТРАНА:

На 19.05.2023 г. във връзка с получен сигнал за лице, което управлява МПС след употреба на алкохол, св. М. М. С. и св. Я. В. М. – п. сл. от В. РУ Д., били изпратени в района на село З., разклона за с. А.. Паркирали с п. авт. по черния път, който води към х. на Л. ст. в с. З. и започнали да чакат. П. авт. бил паркиран с предницата към асфалтовия път.

Около 20,15 ч. в огледалото за задно виждане св. Я. М. видял, че идва дж. ..., който приличал на посочения в сигнала.

Когато видял полицейския автомобил, водачът на джипа спрял. Тогава св.ите потеглили и излезли на асфалтовия път, като си помислили, че водачът ще продължи към тях и ще излезе на главния път, но това не се случило и тогава те веднага обърнали колата и се върнали обратно и тогава видели, че до автомобила стояло едно лице.

Започнали проверка, установили, че лицето е С. Т. С., попитали го дали а. марка „...“ с рег. ... е негов. Той отговорил положително. Попитали го дали ще даде кръвна проба. Той отказал, като заявил, че не е карал автомобила.

Попитали кой е карал автомобила, той отговорил, че друго лице е карало, което в момента го няма. До края на проверката обаче друго лице не се е появило на място. На жалбоподателя бил издаден Талон за медицинско изследване с бланков № .....

При така установената фактическа обстановка св. С. в присъствието на жалбоподателя и на св. М. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН Серия GA, бл. № ...., с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и описал подробно обстоятелствата, установени в хода на проверката.

Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – „Отказва проверка с техническо средство за установявяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биолог ични проби за химико-лабораторно изследване за установяване на концентрация на алко хо л в кръвта му ” , като на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР били отнети 12 контролни точки.

В хода на съдебното производство и предвид възраженията на жалбоподателя, че не е управлявал МПС, съдът е допуснал до разпит в качеството на св. две лица – М. В. М. и Д. Д. К.

Св. К.посочил, че живее в с. З., с жалбоподателя са приятели и се познават от доста години и се чували често. Въпросния ден С. му се обадил и го помолил да се видят на х., където С. бил на някакво събиране. Св. К.

3 отишъл и жалбоподателят му казал, че е пил и го помолил да го заведе с колата. св. се съгласил и седнал да управлява процесния автомобил. Като излезли от гората, св. К. видял бяла кола и усетил, че са полицаи. Казал на жалбоподателя, че нямал документи и бил пил една бира по обяд. Когато видял колата да завива към асфалта, слязъл от колата и си тръгнал, като оставил С. сам. Докато пътували по черно се срещнали със св. М. М. и се поздравили.

Св. М. М. от своя страна потвърдил, че въпросния ден е срещнал жалбоподателя и св. К., който управлявал колата му, а С. С. се е возил до него.

В хода на съдебното производство беше изискана и приобщена Схемаизвадка от кадастралната карта в обхвата на разклона за с. З.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от събраните доказателства, съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.” В хода на съдебното производство са разпитани св. С. и св. М. – п. сл., установили нарушението, описано в АУАН, както и св. К. и св. М. М. – доведени от страна на жалбоподателя, чиито показания опровергават изложената в АУАН фактическа обстановка.

Съдът, след като подложи на анализ показанията на разпитаните св.и, установи, че от доказателствата по делото не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят С. е управлявал процесното МПС. И това е така, не, защото съдът дава безрезервна вяра на показанията на св. К. и св. М., а защото и п. сл. в показанията си са изключително уклончиви по съществени въпроси във връзка с доказване на установеното от тях и описано от св. С. в АУАН административно нарушение.

Така например, св. С. сочи, че първо, не е забелязал дали в процесния автомобил е имало повече от едно лице, на второ място, след като са забелязали автомобила зад тях, п. сл. са потеглили с цел да излязат на пътя и са се бавили около 10-15 минути, като през това време не са имали визуален контакт с водача на процесното МПС.

От своя страна, св. Я. М., макар да е по-конкретен, също не е категоричен в показанията си, доколкото сочи, че според него е имало само едно лице в автомобила, но не би могъл да е сигурен сто процента, както и 4 въпреки че заявява, че не е губил визуален контакт с автомобила, предмет на проверка, все пак св. не е видял кога С. С. е слязъл от него, от коя врата е излязъл и е застанал до колата, извън нея.

Горният анализ на св.ските показания на п. сл. възпрепятства съда да приеме за безспорно доказано описаното в АУАН административно нарушение. Доколкото всяко съмнение се тълкува в полза на наказаното лице, съдът следва да отмени обжалваното НП поради недоказаност.

Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.

Налагането на административно наказание, без да е доказано осъществяването състава на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административно-наказателна отговорност /чл. 6 от ЗАНН /.

Срещу показанията на разпитаните п. сл. противостоят твърденията на жалбоподателя, подкрепени с показанията св. К. и М. М., дадени в съдебно заседание, които дори да са израз на защитна позиция за жалбоподателя, а за св. – дадени под клетва, съставляват годно доказателствено средство.

Така, при наличната доказателствена съвкупност е налице обективна невъзможност да се преодолее констатираното противоречие.

Предвид изложеното дотук, съдебният състав намира, че вмененото на С. Т. С. нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.

Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му.

Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление, административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно наказание на жалбопдоателя, без да е установил по безспорен начин извършеното нарушение.