Решение № 16932 от 17.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16932 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110143384 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 от Гражданския процесуален кодекс.

Гражданското дело е образувано по повод предявени осъдителни искове от Д. Г. М. срещу „Ви енд Джи Ойл“ ЕООД, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 421.97 лева, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 256.85 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираните главни вземания от 21.09.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба.

Производството по делото е приключило с решение № 6502 от 10.04.2024г., с което предявените искове са изцяло уважени.

Постъпила е молба по реда на чл. 247 ГПК от ищеца Д. Г. М. с искане да се измени посоченото по-горе решение като се чете, че присъденото трудово възнаграждение е „чисто“, както и лихвата върху него. Иска се навсякъде в решението да се чете, че трудовото възнаграждение е платимо до 20то число на следващия месец.

1

Препис от молбата на основание чл. 247, ал. 2 ГПК е изпратен на насрещната страна, която не подава отговор.

Съдът намира, че молба по чл. 247 ГПК е допустима – подадена е от надлежна страна, за разглеждането не налага да се провежда открито съдебно заседание, а по същество се явява неоснователна по следните съображения.

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Съдът намира, че следва да отстрани констатираната грешка в решението си по реда на чл. 247 ГПК. По тълкувателен път се извежда, че очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив. Несъгласие на страната с приетото в мотивите на решението, не съставлява очевидна фактическа грешка.

В настоящия случай ищецът иска поправка на очевидна фактическа грешка, каквато дори не е налице. В диспозитива на съдебния акт ясно е посочено, че присъденото трудово възнаграждение е в нетен размер, което означава, че от него са приспаднати дължимите осигурителни вноски, така, както ищецът сам е поискал и посочил и с което съдът е длъжен да се съобрази. Подобно изискване за дължимата върху него мораторна лихва не съществува, след като сумата и е изчислена на база "чистия" размер на трудовото възнаграждение.

Сочената втора фактическа грешка на съда също не е налице. На стр. 2 и 3 от мотивите на съдебния акт е посочено, че „трудово възнаграждение в размер на 761.30 лева, платимо до 20-то числов на месеца следващ този, за който се отнася /докладът е изменен в първо по делото о.с.з. по искане на ищеца и без възражения от ответника/“. Именно в този смисъл е искането на ищеца за изменение, което реално не е необходимо, след като съдът сам е вписал това в съдържателната част на мотивите на решението си.

По изложените по-горе мотиви, искането следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55 -ти състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 6502 от 10.04.2024г., постановено по гр.д. № 43384/2023г. по описа на СРС, 55 състав, съдържащо се в молба вх. № 274501/14.008.2025г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Решението е неразделна част от решение № 6502 от 10.04.2024г., постановено по гр.д. № 43384/2023г. по описа на СРС, 55 състав.

Препис от решението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3