Решение № 7081 от 18.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18.10.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение

, II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретар А.Пашова като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14289 по описа на 2018 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК

/въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14289/2018 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на Д.Ц.Д.-С. ЕГН

********** *** срещу решение №2483 от 07.01.2017 г постановено по гр.д.№139/2016 г на СРС , 113 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу С. , че същата дължи сумата от 1893,63 лева – незаплатена топлинна енергия за апартамент №36 в гр.София ж.к.************за периода м.11.2012 г – м.04.2015 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 30.10.2015 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 95,43 лева лихви за забава върху посочената главница за периода м.11.2013 г – м.04.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.11.2015 г по ч.гр.д.№66079/15 г на СРС , 113 състав ;

- и по частна жалба на Д.Ц.Д.-С.

ЕГН ********** *** срещу определение №397004 от 30.04.2018 г по същото дело на СРС , с което е оставено без уважение искането във въззивната жалба за изменение на решението на СРС в частта за разноските .

Във въззивната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част , тъй като не е потребител на топлинна енергия. Липсва писмен договор за доставка на топлинна енергия по чл.16 ЗЗД , не са приети писмено общите условия на ищеца и по делото не е доказана реално доставената топлинна енергия . Разпределение на „загубите“ от сградната инсталация е данък в полза на търговско дружество и противоречи на чл.32 от Конституцията на РБ и чл.8 от ЕКЗПЧОС . Незаконосъобразно е да се начисляват лихви върху прогнозни сметки . Налице е непоръчана доставка по ЗЗП .

Нарушен е чл.21 от ЗЗК и отоплението не е ефективно .

В частната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . Счита , че не е приложен чл.78 ал.8 ГПК в редакцията след измененията му през 2017 г относно юрисконсултското възнаграждение .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице “Т.с.”

ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.02.2017 г, поради което въззивната жалба от 27.02.2017 г е подадена в срок .Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на

СРС.

Определението на СРС по чл.248 ГПК е връчена на въззивника на 01.06.2018 г , поради което частната жалба от 11.06.2018 г е подадена в указания от СРС двуседмичен срок .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно .

Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153