Решение № 53 от 13.03.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. ЛЕВСКИ, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20244410100909 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11,ал.1, т.10, вр. чл.22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит МАХ_300864221.

В РС – Левски е постъпила искова молба от Б. М. Н., ЕГН**********, адрес: с. *** против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г..

Твърди се в исковата молба, че на 29.12.2023г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за кредит МАХ_300864221, по силата на който е получил в собственост сумата от 2000.00 лв., при годишен лихвен процент от 39.69 % и ГПР в размер на 49.26% при срок на кредита от 24 месечни вноски.

Съгласно чл.10(1,2) от процесния Договор, ищецът следвало да заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 1332.72 лева и такса за експресно обслужване по кредита в размер от 1998.96лв. Размерът на таксите се кумулирал в падежната вноска по кредита. Позовава се на съдебна практика, според която съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. №1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.;

Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о;

Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 1

01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. №3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.;

Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№5252/2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

В исковата молба се твърди, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл.З, ал.1, т.3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Ищецът счита Договор за потребителски кредит МАХ_300864221, сключен с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11и чл.19 ал.4 от ЗПК. Счита, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, според която разпоредба, във връзка с чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит МАХЗ 00864221 бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Погасителеният план не отговарял на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като в него липсвала задължителната информация по ЗПК. На следващо място, процесният договор не отговарял на изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, т.к. договорът не съдържал годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Според т. 9 и т.

10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Посочва, че сумата за такса за бързо разглеждане и експресно обслужване е следвало да бъдат включени в ГПР. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК била дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това бил сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. Посочено е, че ГПР е 49.26%, но не било ясно същият от какво се формира. В общата сума били включени сумите за такса за бързо разглеждане и експресно обслужване в общ размер на 3331.68 лева.

2

Твърди се, че с включването им ГПР ще се промени многократно. Тази сума несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и заплащането на такса за бързо разглеждане на кредита и такса за експресно обслужване било свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, като е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Счита, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответствали на действително уговорените такива, налице била неяснота при определяне на ГПР, което водело до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Относно такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване по кредита, посочва, че тези такси са във фиксиран размер и почти се доближавали до размера на получения заем, като липсвала еквивалентност между таксите и извършената услуга от заемодателя и водели единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък водело до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, и в нарушение на добрите нрави.

Твърди се в ИМ, че нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставяла възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросните такси представлявали услуга, която по естеството си била свързана с усвояването на кредита.

Посочва, че съгласно чл. 144 т.9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Позовава се на разпоредбата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП - че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не били такива дефинираните в чл.

146 ал. 2 от ЗЗП клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Твърди, че така предвидените клаузи имат и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т.9 от ЗЗП. Позовава се на решение на СЕС член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48. Навежда доводи за неприложимост на нормата на чл.

26, ал.4 ЗЗД и посочва, че нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.

Искането е съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит МАХ_300864221/29.12.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско /адвокатско/ възнаграждение в исковото производство.

Направени са доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника.

3

Становището на ответника е, че с клаузите на чл. 10, ал.1 и ал.2 от договора не се накърняват добрите нрави и не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като посочва, че в практиката съществуват решения, които аргументирано приемали изложената по-горе постановка (напр. Решение № 272 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1115/2008 г. на Апелативен съд - София, ГК, I състав). Счита твърдението, че чрез предлаганите от кредитора доброволни действия се заобикалял законът и поради тази причина договорът трябва да се обяви от съда за нищожен, за неоснователно. Аргументира се, че изискването на чл.11 т.10 от ЗПК да бъде наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което било сторено в договора и твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговарял на истината и не бил изчислен съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно.

Неправилно се приемало, че заявените от жалбоподателя допълнителни действия са част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита.

Ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам пожелал допълнителните действия, като договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ), като цена и условия, т.е. не можело да се твърди, че ищецът не е разбрал за него.

Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам и доброволно пожелал да го ползва, отхвърляло и твърдението, че клаузите са уговорени индивидуално от кредитора и са неравноправни по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП. Неправилно се възприемало, че двете действия „Бързо разглеждане" и „Експресно обслужване" били свързани с усвояването и управлението на процесния кредит.

Навежда аргументи, според които доброволното действие „Бързо разглеждане" като време предхождало момента на усвояването на кредита (предоставяне на паричната сума на ищеца) и не било свързано с него, а единствено имало отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното действие „Експресно обслужване" също не следвало да се счита като действие, свързано с управлението на кредита.

Понятието „управление на кредита", използвано в чл. 10, ал.2 от ЗПК, имало отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се считало и за неизпълнение на 4 договора. Искането е съдът да отхвърли предявения иск, както и да присъди в полза на дружеството направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Отправя искане в случай, че съдът присъди адвокатско възнаграждение, то да бъде в минимален размер (решение СЕС по дело С-438/22), тъй като съобразяването с материалния интерес и липсата на правна и фактическа сложност обуславяли решение точно в тази посока, като искането е това да се приеме и като възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от представения по делото договор за кредит МАХ_300864221, се установява, че между ищеца и ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД е сключен договор за потребителски кредит за размер на сумата от 2000.00 лв., при годишен лихвен процент от 39.69% и ГПР в размер на 49.26% при срок на кредита от 24 месечни вноски, срок на кредита – 24 месеца.