Решение № 556 от 23.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. В.Т., 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Й. Воденичаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Й. Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500499 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл. 358 и сл. от ГПК.

Предмет на подадената от името на Български институт по метрология – гр.С. чрез пълномощника му - адвокат Г. П.С. от САК, въззивна жалба е Решение № 634/11.05.2023 г. по гр.д. № *** г. на ВТРС , в частта му , с която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Й. Б. К. , извършено на основание чл.325, ал.1, т.12

КТ със Заповед № 1/05.01.2023 г. на и.д. председател на институцията , възстановен е на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ на предишната работа на длъжността „Специалист“ и работодателят е осъден да му заплати сумата 2 742,38 лева , представляваща обезщетение за това , че е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 16.01.2023 г. до 27.04.2023 г. заедно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане , с молба да бъде обезсилено , а евентуално - отменено , а исковете отхвърлени като неоснователни, с присъждане на направените по производството разноски .

Изложени са оплаквания/ доводи/ за недопустимост и за неправилност на решението. Първо - поради приета от съда недобросъвестност на работодателя по смисъла на чл. 8, ал.1 КТ, ценена като злоупотреба с право , без да е надлежно въведена от ищеца като основание на предявения иск за незаконност на уволнението в исковата молба, нито въвеждането / направено в откритото съдебно заседание / попада в хипотезите на чл.

143, ал.2, чл. 147 и чл.214, ал.1 от ГПК, както и не е пояснено от същия в какво точно се изразява тази злоупотреба/ липсват каквито и да било твърдения на обстоятелства/ и всичко това е довело до нарушено право на защита на ответната страна. Освен това новото основание на иска е въведено след изтичане на двумесечния давностен срок по чл. 358, ал.1, т.2 КТ. Второ - разгледано по същество, освен че е лишено от опора в доказателствата, е и извън фактическия състав на прекратяване на трудовия договор- предмет на хипотезата 1 на чл. 325, ал.1, т.12 от КТ.

В с.з. писмено поддържа жалбата.

Другата страна в срока по чл.263, ал.1 ГПК и на устните състезания чрез пълномощника си адвокат К. С. от ВТАК оспорва жалбата с доводи за съответствие на решението с доказателствата и материалния закон като постановено при спазване на процесуалните правила .

Съдът след като ги изслуша и прецени събраните доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Съдържанието на жалбата изисква цялостно въззивно преразглеждане на трудовоправния спор- чл.269, изр.2-ро ГПК.

Предявени са искове , чиято законова правна квалификация се извежда от нормите на чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Ищецът твърди в исковата си молба , че е работил по трудов договор при Български институт по метрология на длъжността „ специалист“ в сектор В.Т., РО Р. на ГД „МУИ“ Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ по силата на Заповед № 1 / 05.01.2023 година на и.д. председател на БИМ, считано от 16.01.2023 година, когато му е връчена. Уволнението му е незаконно поради известните на работодателя му обстоятелства, че страда от захарна болест , поставяща го в категорията на лицата, ползващи се със закрилата по чл.333, ал.1, т.2/ въз основа на решение на ТЕЛК № 91518/09.06.2022 г. признаващо му ограничена работоспособност от 50 % и предписващо му трудоустрояване/, т.3 от КТ / установено с решение по гр.д. № 3696/2012 г. на ВТРС /, по чл. 5, ал.1, т.3 и чл.38, ал.1 от Закона за хората с увреждания и по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ , тъй-като към датата на връчване на заповедта се е намирал в отпуск за временна неработоспособност.

Работодателят не е поискал предварително разрешение за извършване на уволнението от инспекцията по труда, нито му е дал възможност да представи медицински документи , установяващи правото му на специална закрила.

Вследствие на това е останал без работа и е регистриран като безработен на 20.01.2023 г.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконно и отменено уволнението , да бъде възстановен на предишната работа, ответникът да бъде осъден му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в общ размер на сумата 4 600.00 лева / сбор от 6 брутни трудови възнаграждения по 780 лева / , заедно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, с присъждане на направените по производството разноски В проведеното на 27.04.2023 година съдебно заседание пълномощникът на ищеца е направил оценъчно изявление, че в нарушение на чл.

8, ал. 1 от КТ работодателят е злоупотребил с правото си на уволнение и в този смисъл е заявил , че допълва основанието на главния иск .

Ответникът е оспорил исковете с възражения / доводи / , че уволнението е законно , тъй- като осъществява хипотезата / фактическия състав/ на чл. 325, ал.1, т.12 от КТ / поради определянето на длъжността за заемането от държавен служител / : заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентно длъжностно лице , т.е. такова притежаващо върховна ръководна власт / и.д. председател на БИМ / в изискуемата писмена форма ./ чл.335, ал.1 от КТ/; със Заповед № А-484 от 30.12.2022 г. на същия компетентен орган издадена на основание чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 29 от Устройствения правилник на БИМ, във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗДС, заеманата от ищеца длъжност „специалист“ по трудово правоотношение е преобразувана в длъжност „младши експерт“ по служебно правоотношение, т.е. определена е за заемане от държавен служител, като промяната е отразена в утвърденото със Заповед № А-485/30.12.2022г. длъжностно 2 разписание - приложение № 1 към нея. Изискването за законност на уволнението , обусловено от предварително разрешение на инспекцията по труда при хипотезите на чл.

333, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от КТ се отнася само за случаите, когато трудовия договор е прекратен от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но не и когато прекратяването е на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с присъждане на направените по производството разноски .

Твърденията в исковата молба и писмения отговор относно изпълняваната от ищеца длъжност при ответната държавна институция и прекратяването на трудовия му договор на посоченото и абстрактно уредено в закона основание, предхождано от издадената от ръководния й орган заповед за преобразуване на длъжността в такава за изпълнение по служебно правоотношение и отразяване на промяната в утвърденото щатно разписание са безспорни и установени със събраните писмени доказателства факти, за чийто констатации въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение, без да е нужно да ги повтаря – чл.272 от ГПК. Ищецът не е изложил в исковата си молба обстоятелства , съставляващи основание на предявения главен иск/ чл.344, ал.1, т.1 от КТ/ по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК , които според оценъчните му представи опорочават уволнението в тесен смисъл на понятието , т.е., че не е осъществена хипотезата / фактическия състав/ на чл.325, ал.1, т.12 от КТ. Затова и съдът няма право и задължение да търси служебно такива обстоятелства – аргументи от чл.6, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1, чл. 127, ал.1, т.4, чл.146, ал.1, т. 1 от ГПК. Въпреки това за пълнота следва да се отбележи, че уволнението, позовано на абстрактно уреденото в закона основание/ чл. 325, ал.1, т.12 от КТ/ в действителност съответства на хипотезата на нормата , т.е. фактите на издадената от ръководния орган на институцията заповед за преобразуване на длъжността в такава за изпълнение по служебно правоотношение и отразяване на промяната в утвърденото щатно разписание са достатъчни да я запълнят като предпоставки за последващата заповед за едностранно прекратяване на трудовия договор. Длъжността на ищеца, заемана дотогава по трудово правоотношение е определена занапред да се заема по служебно правоотношение / от държавен служител/ , като независимо от промененото си наименование тя запазва/ трябва да запазва/ основните си характерни трудови функции/ дори и да получава частично нови и да губи част от старите/, без да е от правно значение дали той / работникът, служителят / отговаря на изискванията за заемане на длъжността след преобразуването / вж. в подкрепа на казаното Решение № 231/12.06.2013 г. по гр.д. № 1353/2013 г. на IV Г.О. на ВКС/. Няма предвидена в КТ или в специален закон условност или пречка, обременяваща, ограничаваща или отнемаща оперативната свобода / правото/ на ръководния орган на ответната държавна институция да определи длъжността да се заема от държавен служителдостатъчно е да е спазен предвидения в Закона за държавния служител ред .

Единственото надлежно въведено в предмета на делото / спора/ от ищеца основание за отрицание на/ възражение срещу / законността на уволнението включва твърденията /обстоятелствата /, че работодателят/ при все , че е знаел за заболяването му от захарна болест по чл.333, ал.1, т.3 от КТ / не е поискал предварително разрешение за извършването му от инспекцията по труда, нито му е дал възможност да представи медицински документи , установяващи правото му на специална закрила по чл. 333, ал.1, т.2 , т.3 , т.3 и т.4 от КТ и чл.5, ал.1, т.3 и чл.38, ал.1 от ЗХУ. Под основание за незаконност на уволнението не може да се разбира нещо друго, освен твърдение на обстоятелство или обстоятелства / едно или повече неделимо логически свързани/ , представящо или представящи съвкупно юридически факт , изключващ, отлагащ или погасяващ правото на работодателя да го извърши.

Надлежно въвеждане на основанието в предмета на делото / спора/ означава да се изложи/ посочи ясно и конкретно в исковата молба или най -късно с писменото становище, подадено в срока по чл.312, ал.2 от ГПК чрез изменение на 3 първоначалното основание по смисъла на чл. 214, ал.1, изр.1-во от ГПК , но само ако съдът прецени , че с оглед защитата на ответника изменението би било уместно / вж.

Решение № 228/19.08.2013 г. по гр.д. № 1219/2012 г. , Г.К. , IV Г.О. на ВКС / . Понеже втората възможност не е изрично упомената в текстовете на бързото исково производство, би могло да се мисли и приеме / както например е прието в Решение № 790/29.07.2011 г. по гр.д. № 148/2010 г. , Г.К. , IV Г.О. на ВКС и Решение № 158/01.07.2013 г. по гр.д. № 1008/2012 г. , Г.К. , IV Г.О. на ВКС/ , че въвеждането на ново основание за незаконност на уволнението може да се направи в първото по делото заседание чрез изменението на иска по реда на чл.214, ал.1, пр.1-во от ГПК/ тогава обаче би се обезсмислила идеята на бързото производство, тъй-като съдът ще трябва да дава на ответника срок за отговор срещу твърдението за настъпването на прибавения или заместващия правоизключващ, правопогасяващ или правоотлагащ уволнението, юридически факт!?/. Ново основание на иска за признаване за незаконно и отмяна на уволнение не може да се въвежда по реда на чл. 143, ал.2 от ГПК, тъй-като възможността , която тази норма предоставя на ищеца е да уточни и допълни вече предявеното с исковата молба , т.е. да добави пояснение или обстоятелство в логическа предметна връзка със същото основание / вж. в подкрепа на казаното Решение № 790/29.07.2011 г. по гр.д. № 148/2010 г. , Г.К. , IV Г.О. на ВКС/ , т.е. да упражни едно свое процесуално право, независещо от волята на съда или съгласието на другата страна . Извод , че по реда на чл. 143, ал.2 от ГПК с уточняването и допълването с обстоятелства на исковата молба практически би се постигнал ефект на добавяне на ново основание на иска, е неправилен , защото влиза в очевидно противоречие с нормата на чл.