Решение № 92 от 25.04.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Търговище, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

ЙОРДАН П. ИВАНОВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233500600061 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подс. С. Н. Х. от гр. Попово, бул. „Б....“ № 138, срещу присъда № 1 от 11. 01. 2023 год. по НДЧХ № 230/2022 год. на РС – Попово. Считайки присъдата за неправилна и незаконосъобразна се моли да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която да бъде изцяло оправдан.

Жалбата се поддържа в с.з. на същите основания.

Срещу жалбата са депозирани писмени възражения от тъжителя – считайки я за неоснователна се моли за потвърждаване на първоинстанционата присъда.

В с. з. повереникът на частния тъжител, адвокат Б. К. от АК – Търговище, считайки присъдата за правилна и законосъобразна, а жалбата за неоснователна, моли да бъде потвърдена изцяло.

Съдът, след преценка на оплакванията по жалбата и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, установи следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,

Пред първоинстанционният съд делото е образувано по тъжба на Г. Т. Г. от с. П..., общ. Попово, обл.

Търговище срещу С. Н. Х. от гр. Попово, с обвинение ЗА ТОВА, че за периода 20 – 31. 07. 2022 год. в гр. Попово, на обществено място, на два пъти – веднъж пред магазин за хранителни стоки, находящ се на бул. „Б....“, в присъствието на С. ПЕТРОВ от гр. Попово и втори път – по телефон в разговор с Е.Е. от с. П..., общ. Попово, разгласил за Г. Г. от с. П..., общ. Попово позорни обстоятелства, приписвайки му престъпление, а именно: че е продал църковна камбана, собственост на църквата в с. П..., като с деянието се е обогатил, вземайки парите от продажбата – престъпление по чл. 147, ал. 1, предложение първо от НК.

РС - Попово разгледал делото и постановил процесната присъда с която подсъдимият Х. бил признат за виновен в това, че за периода 20 – 31. 07. 2022 год. в гр. Попово, на обществено място, на два пъти – веднъж пред магазин за хранителни стоки, находящ се на бул. „Б....“, в присъствието на С. ПЕТРОВ от гр. Попово и втори път – по телефон в разговор с Е.Е. от с. П..., общ. Попово разгласил за Г. Г. от с. П..., общ. Попово позорни обстоятелства, приписвайки му престъпление, а именно: че е продал църковна камбана, собственост на църквата в с. П..., като с деянието се е обогатил, вземайки парите от продажбата – престъпление по чл. 147, ал. 1, предложение първо от НК, поради което и на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В тежест на подсъдимият били присъдени разноските по делото.

1

Тази присъда съдът постановил въз основа на приета фактическа обстановка, която в най – общи линии е следната:

Тъжителят Г. изпълнявал длъжността кметски наместник на с. П..., общ. Попово, живеел в с. П....

Подсъдимият в миналото също живеел в с. П..., общ. Попово, а към настоящият момент живеел в гр. Попово, не бил осъждан.

Църквата в с. П... разполагала с действаща камбана, която била монтирана, като районът се обслужвал от свещеника - св. С. С.ов. Преди повече от 8 години св. С.ов получил обаждане от свой познат, който стопанисвал пункт за вторични суровини, че при него е донесена камбана от с. Голямо Градище, общ. Опака, която преди това е била на гробищата в това село и която не се ползва вече 10 - 15 години. За да не бъде претопена камбаната, св.

С.ов се съгласил да я приеме и прибере на съхранение в църквата в с. П..., където стояла на маса в помещение повече от 4 години. В разговор между св. С.ов и свещеник отговарящ за Басарбовския манастир „Св.Димитрий Басарбовски“ намиращ се в Русенската митрополия били изяснени тези обстоятелства и тъй като в манастира се строяло ново крило, св. С.ов предложил да даде камбаната за ползване там. В изпълнение на уговореното въпросната камбана била предадена на Русенската митрополия и понастоящем се намирала на съхранение в Басарбовския манастир „Св.Димитрий Басарбовски“, като тъжителя Г. нямал никакво отношение към тези църковни дела.

По неизвестни причини, през лятото на 2022 г. подс. решил, че тъжителя е продал църковната камбана и се е обогатил с парите от нейната продажба, при което започнал да разпространява клеветнически слухове срещу него. Един ден в периода 20 - 31. 07. 2022 год., св. Петров се намирал пред хранителен магазин в гр. Попово, находящ се на бул. „Б....“, когато забелязал подс. когото познавал лично. Подс. Х. бил с превозното си средство тип „триколка“. На облегалката му бил залепил уведомително писмо получено от него, от РУ Попово, с което бил уведомен, че спрямо тъжителя Г. Г. били взети превантивни мерки по ЗМВР. Подс. заявил пред св. Петров, че „щял да осъди Г. Т., че продал камбаната“, като след този разговор св. Петров се обадил на тъжителя и му споделил за заканите и клеветите на подс. Х..

По идентичен начин, една вечер около 23.00 ч. в същият инкриминиран период подс. се обадил по телефона на св. Е. Енчев, като го запитал: „Кой продаде камбаната?“ и въпреки отговора на св. Енчев, че не знае за какво става въпрос, подс. продължил отново с въпросите - „Камбаната кой продаде?“, „Гошо продал камбаната, аз ще пиша до митрополията в Русе?“, като св. Енчев изрично подчертава, че бил сигурен за думите на подс. Х. че Г. е откраднал камбаната.

След като разбрал за отправените от подс. клеветнически твърдения, на 25. 08. 2022 год. тъжителят подал жалба рег.№ 321000-4370/2022 год. в РУ Попово, по която била извършена проверка и проведена беседа с подс.

Х.. Подс. отрекъл да е заплашвал тъжителя, а относно твърденията му за кражбата на камбаната в с. П... заявил, че каквото е казал, ще го докаже. Проверката приключила с протокол за предупреждение, с който подс. бил предупреден да не клевети и обижда тъжителя. От материалите по делото е видно, че въпреки предупреждението подс. продължил с клеветническата си кампания, което принудило тъжителя да подаде нова жалба в РУ Попово през месец ноември 2022 год. По нея също били снети обяснения от подс., който отрекъл да е притеснявал по какъвто и да е начин тъжителя. При тези обстоятелства, на 02. 12. 2022 год. тъжителят подал тъжба до Районен съд - Попово, по която било образувано дело от частен характер.

Така възприетата фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивната инстанция – за това, че по несъмнен начин от събраните в доказателства посредством приложените по делото писмени доказателства и чрез изслушаните в с.з. показания на свидетелите С. Петров, Е. Енчев и Ст. С.ов. Съдът дал вяра и поставил в основата на постановената присъда показанията на тези трима свидетели, респ. не дал вяра и изключил от доказателствената съвкупност показанията на свидетелите водени от подсъдимия – С. Генчев и Р. Николов, приемайки ги за негодни да бъдат ценени.

Въз основа правилно изведената и приета в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, съдът правилно и законосъобразно приел, че подс. Х. е осъществил състава на престъпление с правна квалификация по чл. 147, ал. 1 НК.

Изпълнителното деяние на това престъпление е законодателно посочено в две форми - разгласяване на позорно неистинско обстоятелство или приписване на престъпление. Твърденията на подс. Х. на два пъти в инкриминираният период, на обществено място, за открадната от тъжителя Г. Г. камбана от църквата в с. П... и последващото му обогатяване посредством парите от продажбата безспорно са клеветнически, тъй като засягат отрицателно доброто име и честта на тъжителя, както и неговият висок морал в обществото. Приписването на престъпление се осъществява чрез изнасянето на неверни факти и подс. Х. като лице, което ги е разпространило следва да поси наказателна отговорност.

Правилни и законосъобразни са и последващите действия на първостепенният съд. С оглед на това, че предвидените в санкционната част на нормата на това престъпление наказания са глоба от 3 000 лв. до 7 000 лв. и обществено порицание, предвид на това, че подс. Х. не бил осъждан, съдът констатирайки, че са на лице и останалите кумулативни предпоставки за приложение на чл.

78а от НК, прилагайки императивната разпоредба на чл. 78а НК, признал подс. Х. за виновен в извършване на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК, КАТО го освободил от наказателна отговорност, и му наложи на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

2

За да наложи този размер на наказание съдът се е обосновал - приемайки, че подс. е пенсионер, но от друга страна е отчетена сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, наложил като размер минималния размер, предвиден в закона, приемайки я като достатъчна за да осъществи целите си в индивидуален, и в генерален план.

Правилно, с оглед признаване на подс. за виновен, съдът присъдил в негова тежест разноските по делото.

С оглед на изложеното до тук, въззивната инстанция намира присъдата на Районен съд Попово за правилна и законосъобразна а жалбата на подс. Х. за неоснователна. С оглед на това следва присъдата да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 1 от 11. 01. 2023 год , постановена по НДЧХ № 230 / 2022 год. от Районен съд - Попово.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3