Решение № 12123 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12123 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110112763 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ........ против Л. Е. Д..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 42, находящ се в гр. ........, аб. № ............. Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 10 520, 58 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1 844, 66 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.06.2020 г. – 05.12.2022 г.; с у м а т а 47, 78 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 10, 58 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. – 05.12.2022 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.01.2023 г. по ч.гр.д. № 68389/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л.

Е. Д., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия.

Оспорва Общите условия на ищеца да имат правно действие по отношение на нея.

Оспорва да е потребявала топлинна енергия през исковия период в процесния имот, 1 евентуално – да е потребявала такава в количество на стойност исковата сума. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 15.12.2022 г. ........ е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Л. Е. Д. за: сумата 10 520, 58 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1 844, 66 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.06.2020 г. – 05.12.2022 г.; сумата 47, 78 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 10, 58 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2019 г. – 05.12.2022 г.

С разпореждане от 09.01.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 248, 47 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.

Водно от представена справка от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1998 г. – 09.06.2023 г. за лицето Л. Е. Д., в същата не се съдържат данни, касаещи придобиване на процесния имот.

От писмо на Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОПСлатина“ се установява, че имотът е деклариран от Л. Е. Д. през 1998 г., като е приложено извлечение от информационната система на Столична община на декларацията по чл.14 ЗМДТ.

Представено е удостоверение от ГИС-София, от което е видно, че стар адрес бул. „Шипченски проход“ № 7-13 и стар адрес ........... се отнасят за жилищна сграда ЖСК „Пролетарий“ с настоящ адрес: ............

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ..........., бл. 228А от 18.05.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. за ап. 42 Л. Е. Д., като видно от протокола, в същия е удостоверено наличието на 6 бр. радиатори с 6 бр. ИРРО и 6 бр. термостатни вентили.

Представен е договор № 2664/26.07.2002 г., сключен между ЕС като възложител и ......... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Представен е договор, сключен между ........ – възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от 2

ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са представени 2 бр. протоколи за неосигурен достъп до процесния имот: с предвидена първа дата за отчет – 05.06.2020 г. и втора дата – 07.06.2020 г., както и с предвидена първа дата за отчет – 18.05.2021 г. и втора дата – 22.05.2021 г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че жилищната сграда се топлозахранва от 2 бр. АС, като всеки един от двата общи топломера се отчита по електронен път в началото на всеки месец.

Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма ......... извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За процесния период начислената топлина енергия за имота е за 6 бр. отоплителни тела с ИРРО и 1 бр. отоплително тяло без ИРРО при условията на неосигурен достъп, за което са били съставени протоколи за неосигурен достъп от ФДР. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура от 275 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата от 28.03.1986 г. Начислена е и топлинна енергия за БГВ служебно поради неосигурен достъп и в съответствие с Наредбата за топлоснабдяването.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата от 9 882, 41 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 10 433, 21 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 550, 80 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатирана е дължима сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г. в размер на 47, 78 лв.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че има едно плащане от 323, 60 лв. по общата фактура от 2021 г., което е взето предвид от ищеца, с него е намален размерът на задължението и не се претендира в производството.

Констатирана е дължима сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г. в размер на 47, 78 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 3 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По делото е представено писмо от Столична община, в което е удостоверено обстоятелството, че данъчно задължено лице за процесния имот е ответницата Л. Е. Д., подала декларация по чл.14 ЗМДТ през 1998 г., в която, видно от приложеното извлечение от информационната система на Столична община, същата е декларирала, че е собственик на имота. Съдът намира, че декларацията по чл.14 ЗМДТ, каквато ответницата не оспорва да е подала, представлява извънсъдебно признание за собствеността на имота, което, преценено наред с останалите ангажирани по делото доказателства – списък на етажните собственици, подписан от ответницата и неоспорен от нея, както и констатираното от ССЕ частично плащане на задължение за исковия период, обуславя извод, че ответницата има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период, а възражението й в обратен смисъл се явява неоснователно.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.