Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 08.05.2026, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Административно наказателно дело 151/2025
Вид
Решение № 24
Подписан
08.05.2026
В сила
04.06.2026
Състав
Пламен Георгиев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179,ал.6,т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183,ал.2,т.3,пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6,т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. К., 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от П. Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20251430200151 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Х. М.,с ЕГН********** с постоянен адрес гр.Б.С.,обл.Вр.,ул.”*** ****”№2,чрез адв.К. Д. К. при ВАК със служебен адрес гр.Б.С., обл.Вр.,ул.”*** ****”№73 е подал въззивна жалба против Наказателно постановление №25-0285-000416/06.06.2025г. на Началник РУ в ОДМВР Плевен,с което на жалбоподателя са наложени две административни наказания:

1.Глоба в размер на 20лв. на основание чл.183,ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и

2.Глоба в размер на 200лв. на основание чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 ЗДвП.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление.Оспорва се компетентността на административно-наказващия орган с доводи,че в наказателното постановление е посочено „упълномощен“ със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.,без да е конкретизирано от кого е издадена заповедта и без в самата заповед да е употребена думата „упълномощен“.Иска се отмяна на наказателното постановление изцяло.

Административно-наказващият орган, редовно призован,не се явява,но и изразил в придружителното писмо становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима.

От приложената към наказателното постановление разписка се установява,че същото е връчено на жалбоподателя на 27.06.2025г.,а жалбата е входирана на 09.07.2025г.,т.е. в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от лице с правен интерес и срещу акт,подлежащ на съдебен контрол.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На **.**.****г. около 22:04ч. в гр.К.,на кръстовището между ул.„****** *****“ и ул.„***** ** *****,жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А3“с рег.№******* като на същото място и време полицейския служител Р. А. при РУ –гр.К. в присъствието на св.П. Д.

1 е съставил на въззивника АУАН серия GA№3673173,в който е отразено, че водачът не е спазил предписанието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“,поставен на ул.„****** *****“,както и че при проверката е установено,че шумозаглушаващото устройство на автомобила е неизправно,квалифицирано като „значителна неизправност“.

Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него и в графата за възражения е отбелязано,че няма възражения. На 12.05.2025г. жалбоподателят е депозирал писмено възражение срещу акта,в което е посочил,че служителят не се е представил ясно,че констатацията за неизправно шумозаглушително устройство не е подкрепена с измервания,техническа експертиза или други обективни данни,както и че автомобилът е преминавал годишни технически прегледи без установяване на подобен проблем.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което фактическото описание на нарушенията по същество възпроизвежда констатациите в акта.Като правна квалификация са посочени чл.6,т.1 от ЗДвП и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП,а санкциите са определени съответно по чл.183,ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП и чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от

АУАН серия

GA№

3673173/**.**.****г.,НП№25-0285-000416/06.06.2025г.,разписката за връчване,писменото възражение от 12.05.2025г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., както и от показанията на разпитаните свидетели актосъставител Р. А. и св.П. Д.. Съдът дава вяра на свидетелските показания на двамата свидетели,които счита за обективни,непротиворечиви по между си и със събраните по делото писмени доказателства.

От правна страна: Възражението за липса на компетентност на наказващия орган е неоснователно.

Съдът намира,че наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган. В самото наказателно постановление е посочено, че издателят е Началник РУ в ОДМВР –Плевен,РУ – гр.К., оправомощен/упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. По делото е приложена заповедта,от която се установява, че е издадена от министъра на вътрешните работи и с нея са определени длъжностните лица от МВР,които упражняват контрол по ЗДвП,съставят актове и издават наказателни постановления.Употребата в наказателното постановление на думата

„упълномощен“,вместо „оправомощен“,не води сама по себе си до порок на компетентността,доколкото от съдържанието на приложената заповед се установява делегирането на административно-наказателни правомощия на съответните длъжностни лица. Не е налице и неяснота относно органа,издал наказателното постановление.

Относно административното нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП :

Съгласно чл.6,т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват поведението си с пътните знаци и пътната маркировка.В

АУАН и

НП са индивидуализирани времето,мястото,превозното средство,пътният знак и конкретното поведение –неспазване на предписанието на пътен знак Б2. Описанието е достатъчно ясно,за да разбере санкционираното лице за какво нарушение е привлечено към административно-наказателна отговорност и да организира защитата си.Правната квалификация съответства на описаните факти,а санкцията от 20лв.е предвидена в чл.183,ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП и е в законоустановен размер, който не подлежи на индивидуализация.

Поради това в тази част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Относно административното нарушение по чл.139,ал.1,т. 1 от ЗДвП:

В тази част наказателното постановление е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП въвежда общото задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Санкционната разпоредба на чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП предвижда глоба за управление на технически неизправно пътно превозно средство при констатирана „значителна неизправност“.Следователно за ангажиране на отговорност не е достатъчно общо твърдение,че шумозаглушаващото устройство е неизправно;

2 необходимо е да се посочат конкретните фактически признаци на неизправността и данните, въз основа на които тя е квалифицирана като значителна.

В процесните АУАН и НП е посочено единствено,че „шумозаглушаващото устройство е неизправно“ и че се касае за „значителна неизправност“.Не е описано в какво точно се изразява неизправността–липса,пробив, разкачване,нерегламентирано изменение,видима повреда,превишен шум или друго техническо състояние.Не са посочени и обективни данни за начина на установяване на твърдяната неизправност–измерване, техническа проверка,експертна преценка,протокол или друг документ. Така формулираното описание е бланкетно и не позволява съдебна проверка дали установеното състояние действително попада в категорията „значителна неизправност“ по смисъла на приложимата правна уредба относно техническото състояние на съответното МПС.

Този пропуск е съществен и ограничава правото на защита на жалбоподателя,тъй като последният не може да разбере кои конкретни технически характеристики на автомобила са приети за противоправни, както и препятства съда да провери съставомерността на деянието и правилността на приложената санкционна норма. Нередовността не може да бъде преодоляна в съдебната фаза чрез допълване на фактическото описание,защото предметът на доказване и защитата се определят от съдържанието на АУАН и НП.

Поради това процесното НП следва да бъде отменено в частта,с която на жалбоподателя е наложена глоба от 200лв. на основание чл.179,ал.6,т.2 ЗДвП за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП.

С оглед частичната основателност на жалбата и частичната отмяната на процесното НП относно глобата от 200лв./двеста лева/, на въззивника се дължи съразмерност от 10/11части на заплатеното адвокатско възнаграждение,чиито размер е бил 500лв./петстотин лева/,а именно следва да му се присъди адвокатско възнаграждение от 454,55лв./четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и пет ст./,равняващо се на 232,41евро/двеста тридесет и де евро и четиридесет и един цента/.

Съобразно изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да измени Наказателно постановление №25-0285-000416/06.06.2025г., издадено от Началник РУ към ОДМВР–Плевен,РУ–гр.К., срещу Х. Х. М.,с ЕГН********** с постоянен адрес гр.Б.С.,обл.Вр.,ул.”*** ****”№2, като:

ОТМЕНИ Наказателно постановление №25-0285-000416/06.06.2025г., издадено от Началник РУ към ОДМВР–Плевен,РУ–гр.К. в частта,с която на основание чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП на Х. Х. М.,с ЕГН********** с постоянен адрес гр.Б.С.,обл.Вр.,ул.”*** ****”№2 е наложена глоба в размер на 200лв./двеста лева/ за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 ЗДвП като частично неправилно и незаконосъобразно.

Да потвърди Наказателно постановление №25-0285-000416/06.06.2025г.,издадено от Началник РУ към ОДМВР–Плевен,РУ–гр.К. в останалата му част,с която на основание чл.183,ал.2,т.3,пр.1

ЗДвП на Х. Х. М.,с ЕГН********** с постоянен адрес гр.Б.С.,обл.Вр.,ул.”*** ****”№2 е наложена глоба в размер на 20лв./двадесет лева/,равняваща се на 10,23евро/десет евро и двадесет и три цента/ за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП,като правилно и законосъобразно.

Да осъди ОДМВР–гр.Плевен да заплати на Х. Х. М.,с ЕГН********** с постоянен адрес гр.Б.С.,обл.Вр.,ул.”*** ****”№2 съразмерно с отменената част на процесното НП адвокатско възнаграждение от 454,55лв./четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и пет ст./,равняващо се на 232,41евро/двеста тридесет и две евро и четиридесет и един цента/.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №25-0285-000416/06.06.2025г., издадено от 3

Началник РУ към ОДМВР–Плевен,РУ–гр.К., срещу Х. Х. М.,с ЕГН********** с постоянен адрес гр.Б.С.,обл.Вр.,ул.”*** ****”№2, като:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0285-000416/06.06.2025г., издадено от Началник РУ към ОДМВР–Плевен,РУ–гр.К. в частта,с която на основание чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП на Х. Х. М.,с ЕГН********** с постоянен адрес гр.Б.С.,обл.Вр.,ул.”*** ****”№2 е наложена глоба в размер на 200лв./двеста лева/ за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 ЗДвП,като частично неправилно и незаконосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0285-000416/06.06.2025г.,издадено от Началник РУ към ОДМВР–Плевен,РУ–гр.К. в останалата му част,с която на основание чл.183,ал.2,т.3,пр.1

ЗДвП на Х. Х. М.,с ЕГН********** с постоянен адрес гр.Б.С.,обл.Вр.,ул.”*** ****”№2 е наложена глоба в размер на 20лв./двадесет лева/,равняваща се на 10,23евро/десет евро и двадесет и три цента/ за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП,като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР–гр.Плевен да заплати на Х. Х. М.,с ЕГН********** с постоянен адрес гр.Б.С.,обл.Вр.,ул.”*** ****”№2 съразмерно с отменената част на процесното НП адвокатско възнаграждение от 454,55лв./четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и пет ст./,равняващо се на 232,41евро/двеста тридесет и две евро и четиридесет и един цента/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Плевен в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4