Определение № 1772 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1772 гр. Варна, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900413 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Кредит Тръст" АД срещу И. С. Х., с която са предявени установителни иско в е по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК за съществуване на вземания по Договор за кредит „Баланс“ за ФЛ № ***-****/**.**.2023 г., за които по ч.гр.д. № 20253110102510/2025 г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист.

Внесена е дължимата държавна такса.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата чрез процесуален представител, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани – както по основание, така и по размер.

В законовия срок ищецът е депозирал допълнителна искова молба в отговор на изложените с отговора възражения.

От изисканото за послужване ч.гр.д. № 20253110102510/2025 г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че исковете по чл. 422 ГПК са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Съдът намира исковете за процесуално допустими.

Страните са представили като доказателства преписи от писмени документи, които са относими, допустими и необходими за изясняване на спора.

Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза при конкретно формулирани задачи, свързани с размера на усвоения кредит и размера на вземането.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.02.2025 г. от 09:30 часа.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове 1 от „Кредит Тръст" АД, ЕИК: 207535541, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ***. ет. 2, срещу И. С. Х., ЕГН **********, с адрес град В., ул. "Е. Г." **, ет. *, ап.*, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за кредит «Баланс» за ФЛ № ***-****/**.**.2023 г. и Погасителен план приложение № 1 към него, за които по ч. гр. дело № 20253110102510/2025 по описа на Районен съд – Варна, 46-ти състав, е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а именно: - 19 652.11 евро – главница по Договор за кредит „Баланс" за ФЛ № ***-****/**.**.2023 г.; - законна лихва върху главница, считано от 28.02.2025 г. до окончателното й изплащане; - 3 758.37 евро – договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода, считано от 02.07.2024 г. до 12.02.2025 г.; - 10 764.94 евро – неустойка за забава, дължима съгласно чл. 5, ал. 7 от Част II от Договора за кредит, считано от 05.03.2024 г. до 12.02.2025 г.; - 5 971.19 евро – еднократна неустойка, дължима съгласно чл. 13, ал. 6 от част II от Договора за кредит; - 204.14 евро - лихва за забава, дължима съгласно чл. 4. ал. 3 от част II от Договора за кредит, начислена за периода, считано от 12.02.2025 г. до 27.02.2025 г.; - 39.33 евро – имуществена застраховка, дължима съгласно чл.

5, ал. 6 и чл. 8, ал. 3 от част II от Договора за кредит; - 64.42 евро – такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост, дължима съгласно чл. 5, ал. 5 от Договора за кредит.

Направено е искане за осъждане на ответницата да заплати на „Кредит Тръст" АД сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 5 397.32 лева, както и разноските в настоящото производство.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит „Баланс“ за ФЛ № ***-****/**.**.2023 г., с нотариално заверени подписи (peг. № 778/02.02.2023 г. на нотариус Юлиян Димитров с район на действие РС – Добрич). По силата на този договор „Кредит Тръст“ ООД (праводател на ищеца) е предоставило на ответницата ипотечен кредит за оборотни средства във връзка с търговска дейност в размер на 23 008,00 евро. Кредитът е усвоен на два транша: първи транш – 805,91 евро на 03.02.2023 г., предназначени за плащане на нотариални такси, застрахователна премия за обезпечението, такса за проучване на финансовото състояние (1% от кредита) и такса за юридическо обслужване; втори транш – 22 202,09 евро на 06.02.2023 г. по посочена от кредитополучателя сметка. Съгласно договора кредитът се погасява на 60 равни месечни вноски, дължими на всяко 2-ро число на месеца по погасителен план, като крайният срок е 02.02.2028 г. Договорена е променлива годишна лихва 29%, формирана от 3-месечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка 26,532%, но не помалко от 29%, начислявана върху непогасената главница за периода от усвояване до окончателно плащане. При забава над 5 дни се дължи неустойка за забава 0,2% на ден върху остатъка по главницата за всеки ден забава, независимо и заедно с договорната лихва. При обявяване на кредита за предсрочно изискуем кредитополучателят дължи еднократна неустойка 20% върху цялото непогасено задължение (главница, договорна лихва, неустойки и др.), а върху непогасеното задължение се дължи лихва за забава в размер на законната лихва (ОЛП + 10 п.п.) от датата на предсрочната изискуемост до окончателно погасяване.

Всички разноски по принудително събиране (такси по ЗЧСИ, държавни такси, адвокатски хонорари и др.) са за сметка на кредитополучателя. Твърди, че от 05.03.2024 г. кредитът не се обслужва редовно – към датата на предсрочната изискуемост не са погасени 8 дължими погасителни вноски. Съгласно договора и общите условия кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на падежирали задължения повече от 15 дни. Тъй като условията са налице, ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. До ответницата е изпратена покана за предсрочна изискуемост, връчена чрез ЧСИ Диляна Илиева на 12.02.2025 г., от която дата се счита, че вземането е станало предсрочно изискуемо. Поради неплащане ищецът на 28.02.2025 г. е подал заявление по чл. 417 ГПК, по което ВРС е издал Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист (04.03.2025 г.), въз основа на които е образувано изпълнително дело.

Ответницата е подала възражение по чл. 414 ГПК; на ищеца е връчено указание по чл. 415 2

ГПК на 02.06.2025 г. и в едномесечен срок е предявен настоящият иск. Към датата на исковата молба задълженията не са платени.

Ответницата оспорва изцяло предявените установителни искове – както по основание, така и по размер, и моли същите да бъдат отхвърлени. Поддържа, че вземането, за което е издадена заповедта по чл. 417 ГПК, не съществува в претендирания размер, а при правилно прилагане на императивните норми за защита на потребителите по договори за кредит за недвижим имот изобщо не се дължат претендираните лихви, такси и неустойки.

Излага, че между страните е сключен Договор за кредит „Баланс“ за физически лица № ***-****/**.**.2023 г., по силата на който „Кредит тръст“ АД е предоставило на ответницата заем в размер на 23 008 евро, обезпечен с договорна ипотека върху неин недвижим имот. В т. 4 от договора кредитът е обозначен като „ипотечен, за оборотни средства във връзка с търговска дейност“. Ответницата оспорва това договорно обозначение като привидно (симулативно) и твърди, че реалното предназначение на кредита не е свързано с търговска или професионална дейност. Подчертава, че тя не е търговец, не е регистрирана като ЕТ, средствата по договора са преведени по нейна лична банкова сметка и са погасявани от същата лична сметка на физическо лице, като нито в искането за кредит, нито в договора е формулирана конкретна търговска цел, нито е изискван бизнес план или друга обосновка за търговско предназначение на средствата. От това прави извод, че общото изявление за „оборотни средства във връзка с търговска дейност“ е само формула, включена с цел да се заобиколи потребителската защита.

Ответницата поддържа, че при тези обстоятелства тя има качеството „потребител“ по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), тъй като е действала извън рамките на търговска, стопанска или професионална дейност, а договорът представлява кредит за недвижим имот на потребител по чл. 1, ал. 2 и чл. 22 ЗКНИП. Позовава се и на практиката на ВКС, според която самото участие на физическо лице като съдружник/акционер в търговско дружество не означава то да осъществява лично търговска дейност и не му придава търговско качество. На тази основа поддържа, че членственото й участие в дружество с ограничена отговорност не може да обоснове липса на потребителско качество. Довежда, че твърденията й съответстват и на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на практиката на Съда на ЕС, според която преценката дали едно лице е потребител зависи от това дали действа в рамките на търговската или професионалната си дейност, като националният съд е длъжен служебно да изследва този въпрос и договорът да се подчинява на режима за защита на потребителите, когато едната страна има такова качество.

Като основно възражение по съществото на спора ответницата твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 38 ЗКНИП във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП.

Посочва, че в договора е уговорен годишен процент на разходите (ГПР) 34,33 %, а допълнителен годишен процент на разходите – 41,46 %, като сборът им достига 75,79 % и надхвърля максимално допустимия размер на ГПР по чл. 9 ЗКНИП – петкратния размер на законната лихва за забава. Според нея при допустим нормативен максимум около 50 % процесният ГПР от 75,79 % нарушава императивната норма, а съгласно чл. 10 ЗКНИП клаузите, надвишаващи този предел, са нищожни. Освен това сочи, че общият размер на разходите е посочен само като сума – 21 194,67 евро, без да е изрично указано в проценти, че съответства на 92,11 % от главницата, с цел да се прикрие реалното оскъпяване. Твърди, че договорът не съдържа ясна и разбираема методика за формиране на ГПР и не дава на потребителя достатъчно информация кои разходи са включени в него, в противоречие с чл.

24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП и целите на закона за прозрачност и информиран избор на потребителя.

Позовава се и на практика на СЕС, според която при непосочен или неправилно посочен ГПР договорът може да се счита за освободен от лихви и разходи, като потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на главницата, а неравноправните и нищожни 3 клаузи не могат да се заменят с други условия, благоприятстващи кредитора.

При условията на евентуалност ответницата поддържа, че дори съдът да не приеме нищожност на целия договор, то в него се съдържат редица отделни неравноправни и нищожни клаузи. На първо място сочи клаузите на чл. 10.1 и чл. 10.2 от договора, предвиждащи такса за „осъществени правни и фактически действия преди сключване на договора“ и такса за „проучване на финансовото състояние и анализ на обезпеченията“ в размер на 1 % от размера на кредита, дължима при усвояването му. Според ответницата тези такси са въвеждане в тежест на потребителя на неясни и неконкретизирани разходи за преддоговорно обслужване, без да е ясно какви точно услуги получава срещу тях.

Поддържа, че по същността си тези дейности представляват действия на кредитора по собствена инициатива – по оценка на кредитоспособността и обезпечението, за които законът изрично забранява събирането на такси и комисиони (чл. 27, ал. 2 ЗКНИП), още повече че таксата по чл. 10.2 е обвързана с усвояването на кредита и се събира само от одобрените кредитополучатели, което показва, че представлява част от разходите по усвояване и управление на кредита, а не отделна, доброволно заявена от потребителя услуга.

На следващо място оспорва клаузите за неустойки и лихви за забава – чл.5, ал. 7, част ІІ от договора. Твърди, че договорът съдържа неустойка за неизпълнение, свързана със забава над определен срок, начислявана в размер 0,2 % дневно върху целия остатък от главницата, което на годишна база възлиза на 72 %. Поддържа, че такава неустойка води до недопустимо олихвяване на непросрочени задължения, съчетано с начисляване и на договорна лихва и лихва за забава, в резултат на което се превръща в средство за неоснователно обогатяване, несъвместимо с добрите нрави.