Решение № 260195 от 14.05.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 14.05.2021 година град С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 03.02.

2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА т.дело № 371 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба е посочено, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца К.Л.Н., на 10 години.

Изложени са обстоятелства, че на 12.11.2018 г., около

15:00 ч. в общ. С.З., по път 5701, при управление на моторно превозно средство - т.а. марка и модел „Фиат Дукато“, с peг. № ***, управляван от водача М.Б.М., нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пешеходеца К.Л.Н., в следствие на което са му причинени телесни увреждания.

По случая е образувано ДП № 14/2019 г. по описа на

ОСлО при ОП С.З., пр.пр. № 4927/2018 г. по описа на РП С.З., производството по което към момента не е приключило с окончателен съдебен акт. Изложено е, че причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача М.М.. Сочи се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача М.М. и настъпилите общественоопасни последици - причинените телесни увреждания на К.Л.Н..

Посочено е, че за увреждащият т.а. с peг. № ***, управляван от водача М.Б.М. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, з.п. BG/02/117003196380 от дата 06.12.2017 г., със срок на валидност една година, считано от 09.12.2017 г. до 08.12.2018г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 12.11.2018г. Отбелязано е, че по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД “Б.И.“ АД и е представил всички документи, с които разполага, получена от застрахователя с о.р. на 03.01.2019г. По случая е заведена щета № **********, по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение.

Сочи се, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД “Б.И.“ АД за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца.

В резултат на процесното ПТП пострадалият К.Н. е получил следните травматични увреждания: 1/ Фрактура на лява темпорална кост;

2/ фрактура на зигоматична кост; 3/ Екстракараниален хематом в ляво темпорално;

4/ малки епидурални хематоми в ЛГМХ 5/ главоболие, главозамайване, загуба на съзнание, след инцидента - неадекватен; 6/ Охлузвания, синини, отоци в областта на главата и тялото; 6/ психически стрес.

Изложено е, че след инцидента на 12.11.2018 г. пострадалият е приет по спешност за лечение в УМБАЛ „***“ АД - гр. С.З. с мозъчно сътресение и съмнения за контузия на мозъка и счупване на черепа. При приема е с оплаквания от болки по тялото, крайниците и главата, загуба на съзнание, оплаква се от главоболие и главозамайване. Извършени са му изследвания, консултативни, контролни прегледи, рьо графия. След проведено изследване е установено: фрактура на лява темпорална кост; фрактура на зигоматична кост, екстракараниален хематом в ляво темпорално, малки епидурални хематоми в ЛГМХ. Проведено е оперативно лечение с голям обем и сложност, извършена е темпоропариетална краниотомия, евакуиран е епидурален хематом На 26.11.2018 г. пострадалият е изписан от болницата с препоръки за контролни прегледи, проследяване от ОПЛ, да се освободи от учебни занятия и от спорт за 30 дни. Уврежданията са довели до реално животозастрашаващо състояние.

Наведени са твърдения, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, К.Н. търпи силни болки и много страдания.

Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента, пострадалият е получил Фрактура на лява темпорална и зигоматична кост; Екстракараниален хематом в ляво темпорално; малки епидурални хематоми в ЛГМХ; главоболие, главозамайване, загуба на съзнание, след инцидента - неадекватен; охлузвания, синини, отоци в областта на главата и тялото; психически стрес. Съществувала е реална опасност за живота на детето. Преди процесното ПТП, К. е бил в отлично здравословно състояние, бил е изключително активно дете, не е имал здравословни оплаквания, но след инцидента животът му се променя. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, възстановяването му не е приключено, за дълго време е бил напрегнат, с нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва психически, като оплакванията продължават и към днешна дата и към настоящия момент не е налице възстановяване от травмите, има отражение и за физическото и за психическото здраве. Твърди се, че получените при ПТП травми се отразяват негативно върху социалния му живот, детето за продължителен период от време следва да спазва режим, лишава се от контакти с деца, от обичайните си активни занимания, от възможността да гледа телевизия, телефон, както и да чете. Сочи се, че към настоящия момент пострадалия все още не се е възстановил от причинените при инцидента увреждания. Дългият период на лечение е бил причина детето К.Н. да не посещава учебни занятия за известно време, като се е наложило да взима допълнителни часове и въпреки това успехът му е спаднал. Лишен е бил и от любимото му занимание - да спортува, което е станало причина той да се затвори в себе си и да не контактува пълноценно със своите съученици и приятели.

Заявено е, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Отбелязано е, че паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Посочено е, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Сочи се, че вредите на ищеца са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия т.а. М.Б.М., а за причинените от него вреди отговаря ответника по делото ЗД “Б.И.“ АД. Изложени са аргументи, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и имуществени вреди.

Изложено е, че претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли, съда да осъди ответника ЗД “Б.И.“ АД, да заплати обезщетение на К.Л.Н. в размер на 25 500 лв., частичен иск от 150 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП.

Претендира законна лихва, считано от 19.11.2018 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр с.чл. 430, ал. 1 от КЗ за всяка една от сумите, до окончателното изплащане.

В съдебно заседание от 03.02.2021 г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск от 25 500 лв. на 100 000 лв., като частичен от 150 000 лв., представляващи причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на причинени телесни увреждания на малолетния при процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2018г. до окончателното изплащане.

Претендира за направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС, като моли да се счита настоящата молба за списък на разноски.

Ответникът е депозирал по делото в срок отговор на исковата молба, с който счита исковата молба за нередовна, а предявените искове по същество неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което оспорва изцяло ищцовата претенция (главен и акцесорен иск), както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Изложени са следните съображения:

Счита, че исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което моли, съдът да остави производството по делото без движение, по следните съображения:

Заявено е, че в исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти. Липсва пълно описание на процесното ПТП, в резултат на което се твърди, че са причинени неимуществени вреди.

Сочи, че исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК - да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основа искът. Повод за това становище, дава безспорно наложеното изискване за закона, ищецът да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава искът и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира, което разбира се следва да бъде сторено по начин, щото ответникът да има достатъчно информация, за да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. В тази посока, ответникът посочва позицията на ВКС - Определение № 75 от 23.03.2016год. по т. д. № 1310/2015год., II т. о. и Определение № 616 от 16.08.2010год. по ч. т. д.

№ 455/2010год., II т. о.

Счита, че в исковата молба не е описан механизма на настъпилото ПТП. Липсва каквото и да било изложение и посочване на факти и обстоятелства, от които да стане ясно по какви причини е настъпило процесното ПТП. Намира, че от съдържанието на исковата молба не е видно къде по път 5701 е станало ПТП, в каква посока се е движил процесния лек автомобил, в каква посока и къде се е движил пострадалият К.Н., по каква причина е станало самото ПТП, кои правила за движение по пътищата е нарушил водача на товарен автомобил „Фиат Дукато", с peг. № *** - М.Б.М., както и други релевантни факти.

Твърди се, че непосочването на горните обстоятелства без съмнение не позволява на ответника да вземе становище и да възрази по иска в тази му част. Отбелязва, че в исковата молба по никакъв начин не е изяснено дали за твърдяното ПТП има лице, водач на ППС, който с противоправното си поведение е станал причина за настъпване на инцидента. Посочва, че с исковата молба не са и представени доказателства относно виновността на застрахован в ответното дружество водач. Тази липса е дала и повод застрахователното дружество да откаже доброволно уреждане на спора по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ.

Изложено е, че фактът, че не са представени доказателства в тази насока, влече със себе си невъзможност за ответното дружество да разбере дали за настъпването на твърдяното ПТП е налице противоправно поведение на водач на ППС, което от своя страна води до невъзможност за осъществяването на реална и ефективна защита - формулиране на възражения и формиране на доказателствени искания.

Ответникът твърди, че обстоятелствената част на исковата молба е непълна, тъй като липсват конкретни и ясни твърдения относно правно - релевантните факти, на които ищецът основава правото си. Този порок в исковата молба препятства възможността на ответното дружество да формира в пълнота представа за търсената от ищеца защита.