Решение № 717 от 05.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Пловдив, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330201620 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-000436, издадено от началник сектор към ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор пътна полиция, с което на С. Д. С. е наложена глоба в размер на 1050 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание се претендира, че не било спазено изискването на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., доколкото представената по делото снимка на АТСС била от тъмната част на денонощието, а процесното нарушение било заснето през деня.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложената по делото разписка –НП е връчено на 17.02.2022г. Жалбата е входирана на 28.02.2022, което е в рамките на преклузивния 14-дневен срок по смисъла на чл. 59, ал.2 ЗАНН в редакцията след измененията с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

НП е издадено за това, че на 17.03.2021г. в 11:31 часа, в гр. Пловдив, на бул. Цариградско шосе, пътен възел Скобелева майка, северно платно на надлеза, посока на движение от изток към запад, С. Д. С. управлява лек автомобил БМВ 330 Д, с рег. № *******, собственост на В. С. И., със скорост 140 km/h при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50km/h. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на водача. Наказуема скорост 135 km/h. наказуемо превишение- 85 км/час .

Нарушението е установено с АТСС- CORDON-M2 № МD1196.

Посочената в НП фактическа обстановка се доказва от:

- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито и да било доказателства за оборване изложеното в АУАН;

- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН;

- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDON-M2 № MD 1196. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на 2 номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в АУАН и НП автомобил и този, който се забелязва на статичното изображение.

-приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, видно от която именно жалбоподателят е управлявал МПС в процесните време и място.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за първоначална проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 140 км/час. 3% от тази величина се равняват на 4,20 км/час. След приспадане на толеранса се получава 135, 80 км/час. При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.

Поради изложеното получената скорост от 135,80 км/час следва да се закръгли към цяло число, като изцяло законосъобразно и при спазване в максимална степен правото на защита на наказаното лице, закръглянето е извършено по най-благоприятния за него начин, а именно към пониското цяло число- 135 км/час, а не към по-високото-136 км/час.

Само за пълнота на изложението, макар подобно възражение да не е правено, следва да се изложат нарочни мотиви, че изцяло законосъобразно именно жалбоподателят е наказан за извършеното нарушение.

Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за 3 извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

От друга страна в чл. 188, ал.2 ЗДвП е предвидено, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Практиката по прилагане на тази норма е безпротиворечива, като трайно се приема, че тя въвежда две самостоятелни категории нарушители (пасивно материално правно легитимирани лица да понесат отговорност за извършеното нарушение на режима на скоростта):

- собственика ФЛ, респективно управителя на ЮЛ, ако МПС е собственост на ЮЛ;

- лицето, на което МПС реално е предоставено за ползване.

Така Решение № 2179 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1679 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Основанията за понасяне на отговорност от двете категории субекти обаче са различни.

Отговорността на собственика е презумпционна. По силата на изричната законодателна воля, тя представлява отклонение от общия принцип за личната отговорност по ЗАНН. За нейното възникване е достатъчно само по себе си установяване на нарушение с МПС, собственост на лицето, като не е необходимо да се установи, че управлението реално е извършено от собственика.

От друга страна основание за ангажиране отговорността на ползвателя е факта на предоставяне на МПС в негова фактическа власт към момента на нарушението, което предполага, че то е извършено именно от него.

Установяването на нарушения на режима на скоростта в повечето случаи става автоматизирано, без присъствието на човешки фактор или очевидци, поради което доказването чрез преки доказателства на действителния водач се явява затруднено до степен на невъзможност .

Именно заради това законодателят е предвидил облекчен ред за установяване самоличността на наказания субект, дори да се ангажира отговорността на ползвателя, а не на собственика. Напълно достатъчно е това лице да бъде посочено в декларацията по чл. 188 ЗДвП, попълнена от собственика, като 4 гаранция за истинността на декларирането е наказателната отговорност, което се носи по чл. 313 НК за невярно деклариране.

Същевременно правата на посоченото в декларацията лице не се ограничават по никакъв начин, доколкото същото запазва възможността:

-още преди съставянето на АУАН на свой ред да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП, в която да посочи лицето, на което е предоставило МПС в датата и часа на извършване на нарушението.

Наличието на такава възможност следва по един недвусмислен начин от използваната бланка-образец за декларация по чл. 188 ЗДвП, от която е видно, че тя може да се подава не само от собственика, но и от ползвател на МПС;

-след издаването на АУАН, при лежаща върху него доказателствена тежест, да обори презумптивната доказателствена сила на АУАН и с всички доказателствени средства да докаже, че не той е управлявал МПС по време на заснемане на нарушението.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че когато отговорността на дееца се ангажира чрез издаване на АУАН и НП , след попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП, не следва да се прилага усложнения ред, предвиден в чл. 189, ал.5 ЗДвП.

Действително в чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочен утежнен фактически състав, при реализирането на който собственика може да снеме отговорността от себе си, включващ:

-подаване на декларация по чл. 188 ЗДвП и

-кумулативно с това представяне на копие от СУМПС на действителния водач.

Този усложнен ред , обаче отразява спецификата на производството по налагане наказание чрез електронен фиш. В този случай- към момента на попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП вече има издаден властнически санкционен акт –ЕФ, който се приравнява по правните си последици на НП. След реализиране на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП този вече издаден санкционен акт се анулира и автоматично на негово място се издава нов ЕФ на посоченото в декларацията лице. Именно поради тази особеност на производството по реализиране на отговорността с ЕФ, в чл. 189, ал.5 ЗДвП са предвидени завишени изисквания към 5 собственика, за да са снеме отговорността от себе си.

Не така стоят, обаче нещата при реализиране отговорността на дееца с АУАН и НП . Вече се посочи, че в този случай декларацията по чл. 188 ЗДвП се попълва още преди издаване на АУАН и НП , като на посоченото в декларацията лице му се предоставя възможност на свой ред да попълни декларация преди да му бъде издаден АУАН , като то разполага с възможности за защита и в хода на целия протичащ по общия ред административно наказателен процес. Поради изложеното в тази хипотеза не е необходимо декларацията по чл. 188 ЗДвП да е съпроводена с представяне на СУМПС.

Този извод всъщност следва и от граматическото тълкуване на нормата на чл. 188 ЗДвП, в която подобно изискване за представяне на СУМПС не съществува.

Изискването за представяне на СУМПС по чл. 189, ал.5 ЗДвП касае само специалната /диференцирана/ процедура по издаване на ЕФ, като правилата за тълкуване на процесуални норми:

-позволяват прилагане по аналогия правила от общата процедура към специалните процедури,

-но не и прилагане по аналогия на правила отразяващи спецификата на диференцирана процедура към общата такава.

Сведени към конкретиката на процесния случай гореизложените принципни положения водят до следните изводи:

-от представената справка за регистрация на МПС се установява, че то е собственост на В. С. И.;

-от собственика е попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП, в която по надлежния ред и под страх от наказателна отговорност е удостоверено , че към датата и часа на нарушението процесното МПС е управлявано именно от жалбоподателя;

-АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, като преди съставянето му жалбоподателят не се е възползвал от възможността на свой ред да подаде декларация и да посочи друго лице, което е управлявало МПС;

-В АУАН жалбоподателят не е вписал възражения и не е оспорил вмененото управление на процесното МПС;

6

-жалбоподателят не се е възползвал от възможността да подаде възражение срещу АУАН в предвидения 7-дневен срок за възражения съгласно чл. 44, ал.1 ЗАНН;

-управлението на автомобила не е оспорено и в производството пред с ъ д а , нито са представени доказателства, които да опровергаят презумптивната доказателствена сила на АУАН.

Поради това се налага извод, че изцяло законосъобразно с НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя:

- който не е собственик на МПС,