Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 803 от 15.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1367/2023
Вид
Решение № 803
Подписан
15.06.2023
В сила
14.06.2023
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300501367 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба от „ЗАД“Армеец“АД, в качеството му на длъжник по изп.дело № 161/2023г. на ЧСИ Б. А., против Разпореждане от 28.04.2023г. на ЧСИ, с което е отказано редуцирането на претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 4700 лева на 200 лева. В жалбата се твърди, че претендираното възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително дело. Сочи се, че единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнително дело, поради което не е налице основание за заплащане на адв.възнаграждение в размер, надхвърлящ този за завеждане на изпълнителното дело. Иска се редуциране на адвокатския хонорар от 4700 лева на 200 лева, а при условие на евентуалност- същият да се намали до размер, който действително е дължим, съобразно извършените действия от пълномощника на взискателя.

От въззиваемата страна С. И. Г. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна.

От ЧСИ Б. А. са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, с които се поддържа, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, поради което се явява процесуално допустима.

Изп.дело № 161/2023г. на ЧСИ Б. А. е образувано по молба на взискателя С. Г., въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист № 60/08.03.2023г. по т.д.№ 383/2020г. на Апелативен съд- гр.Пловдив за сумата от 112000 лева- застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и пълномощника му адв.Д. Е., в който е вписано 1 адв.възнаграждение в общ размер от 4700 лева- 200 лева за образуване на изпълнителното дело и 4500 лева за водене на същото. В договора е отразено, че възнаграждението е платено изцяло. С покана за доброволно изпълнение от 11.04.2023г. длъжникът е уведомен, че дължи заплащане на посоченото адв.възнаграждение.

С молба - възражение вх.№ 2975 /13.04.2023г. от „ЗАД“Армеец“АД е поискано намаляване на приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение от 5000лв доразмер на 200лв, с твърдения, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, че единствените действия предприети от пълномощника на взискателя, са действия по подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с оглед на което не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения от взискателя размер. С обжалваното разпореждане от 28.04.2023г. ЧСИ е отказал да редуцира разноските на взискателя за адв.възнаграждение.

Съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното дело минималното адв.възнаграждение е в размер от 200 лева. Съобразно с материалния интерес по изпълнителното дело- 112000 лева, и съобразно с правилото по чл.10, т.2 от наредбата, минималното адв.възнаграждение за воденето на делото е в размер от 4565 лева / 8650 лева + 480 лева / 4% върху 12000 лева/ : 2/.

Относно дължимостта на адв.възнаграждение по т.2 на чл.10 от наредбата следва да се отбележи, че при завеждане на изпълнителното дело, когато приблизително е договорено и адвокатското възнаграждение, не са съществували никакви гаранции относно това, дали длъжникът- жалбоподател в настоящето производство, ще плати доброволно и как въобще ще се развие принудителното изпълнение. Ето защо, договарянето и плащането на възнаграждение не само за образуване на изпълнителното дело, но и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото не може да се възприеме като злоупотреба с право и следователно не и налице основание за редуциране на адв.възнаграждение. В тази връзка следва само да се добави, че длъжникът не е платил доброволно задължението си до изтичане на 26.04.2023г. на срока за доброволно изпълнение. На 28.04.2023г. по искане на взискателя са наложени запори върху банкови сметки на ЗАД“Армеец“, а плащане е извършено на 02.05.2023г.. Платеното адв.възнаграждение не е прекомерно и поради това жалбата ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „ЗАД“Армеец“АД, в качеството му на длъжник по изп.дело № 161/2023г. на ЧСИ Б. А., жалба против Разпореждане от 28.04.2023г. на ЧСИ, с което е отказано редуцирането на претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 4700 лева на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2