Решение № 61 от 12.12.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Шумен, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Д. при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Д. Търговско дело №

20243600900041 по описа за 2024 година

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Деко-бетз“ ЕООД, ЕИК 201688929, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „.... №37, ет.1, оф.1 против „Крис НП“ ЕООД, ЕИК 200061464, със седалище и адрес на управление с. Памукчи, общ. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „.... №14, като претенция, с която се претендира осъждане на ответника да върне на ищеца 11 723.82 литра дизелово гориво – евродизел без добавки, получени от ответника без правно основание или да заплати сумата, представляваща стойността на това гориво на стойност 25 729.40 лв., като получено без правно основание – в хипотезата на чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД. В исковата молба (ИМ), по която първоначално е било образувано т.д. №81/2021 г. по описа на ШОС, ищецът е посочил, че претендираните количества били предоставени от „Деко-бетз“ ЕООД на „Крис НП“ ЕООД въз основа на устна договорка за период от ноември 2018 г. до юли 2019 г., съобразно която посоченото количество гориво е следвало да бъде възстановено на ищеца до края на август 2019 г.

Твърди се, че ищецът - „Деко-бетз“ ЕООД и третото по спора лице „Хидрострой“ АД имало сключен договор за превоз (срещу заплащане), по който ищецът бил изпълнител, като съобразно клаузите му имало възможност възложителя да предоставя на изпълнителя гориво за извършване на превозите. Ищецът сочи, че по това време ответника „Крис НП“ ЕООД изпитвало финансови затруднения и била постигната договорка да зарежда в базите на третото лице „Хидрострой“ АД, а документално дадените фактически на ответника количества да бъдат отразявани като дадени на ищеца. Твърди, че посочените количества са отразени документално в отчетни документи – фактури и лимитни карти като получени от ищеца и със задължено лице за плащанията също ищеца. Сочи, че в документите, които установяват получаването на горивото стоели подписи на служители на ответника. Сочи, че при разговори с ответника с искане да бъдат заплатени получените количества гориво бил 1 получен отказ. Поради това ищецът прибягнал до уведомяване на ответника за претенцията си с нотариална покана, която била получена на 11.09.2019 г., а даденият в нея срок за изпълнение от 7 дни бил изтекъл на 18.09.2019 г. С оглед изложеното ищецът сочи, че желае на основание чл.55 от ЗЗД (без да конкретизира при коя от трите хипотези) желае ответника да бъде осъден да върне полученото и използвано гориво, което с уточняваща молба от 30.06.2021 г. (л.62 по делото) е посочил, че е 11 723.82 литра – евродизел без добавки или вместо това да бъде осъден ответника да заплати сумата от 25 792.40 лв., представляваща стойността на посоченото гориво.

От страна н ответника „Крис НП“ ЕООД е депозиран отговор на ИМ, в който е посочено, че исковата претенция е изцяло неоснователна. Сочи, че между страните не е имало никаква договореност за получаване от ответника на гориво. Твърди, че не е получавал такова гориво. Излага подробни аргументи в насока, че ответника няма лиценз да търгува с горива, няма бази, в които да ги съхранява и най-общо, че същият не може да извършва дейност по продажба на горива, което поставя под въпрос твърденията в ИМ.

Сочи, че не оспорва твърдението, че влекач марка „Скания“, рег. №.... и собственост на „Крис НП“ ЕООД. Сочи, че отношенията между двете дружества имат дълга история, но винаги, когато между тях е имало доставки са били съставяни разходооправдателни документи – фактури и др. Сочи, че отново по претенция на ищеца е водено друго производство – по гр.д. №1517/2019 г. по описа на НпРС, по което предмет на иска на ищеца е била претенция за връщане на гориво в размер на 10 536 литра. Намира, че това се припокрива с количеството гориво претендирано в настоящото производство. Сочи, че НпРС е отхвърлил претенцията. сочи освен това, че ответника за процесния период от ноември 2018 г. до юли 2019 г. е извършвал зареждане на гориво от друго трето по спора лице – „Дизелор“ ЕООД. Сочи, че поради липсата на конкретно правоотношение с ищеца е във връзка с това, че не са осчетоводявани в счетоводството на ответинка никакви доставки за процесното гориво.

Ищецът от своя страна е депозирал допълнителна искова молба (ДИМ), в която поддържа претенцията си от първоначалната ИМ. Сочи, че предоставеното на ответника гориво не е било в качеството на ищеца на доставчик на горива, а по-скоро следва да се разглежда като заем за послужване, а предоставянето на това гориво е мотивирано от добрите взаимоотношения между управителите на двете дружества и обстоятелството, че по това време ответникът е бил изпаднал в сериозни затруднения. Излага становище, че взаимоотношенията между страните по повод процесното гориво имат характеристиките на договор за заем, който е реален договор и се сключва с плащането на парите или предаването на стоките. Сочи, че в ИМ е обяснена логиката на отношения между страните, които включват зареждане на гориво от служители на ответника от база и търговец, с който ищеца има отношения, като се отрича твърдението в отговора, че за да може да дава гориво следва ищецът да има лицензия за търговия с такова и да има съответната база за складиране на гориво. В ДИМ е посочено, че се прави промяна в петитума на претенцията, като се сочи, че се претендира сумата от 25792.40 лв. – стойност на 11723.83 литра дизелово гориво, 2 предадено в собственост на ответника, както и в условия на алтернативност – претенция за същата сума за ползван стоков кредит на вещи. Поискано е допускане до разпит на двама свидетели.

Ответникът е подал отговор на ДИМ. В него се заема становище във връзка с изложеното от ищеца в ДИМ. Сочи се, че между страните няма договореност за доставка на посочените количества и поради това оспорва твърденията на ищеца за сключен договор за заем за послужване. Сочи, че по иск с подобно основание между страните е налице решен правен спор по гр.д. №1517/2019 г. по описа на НпРС. Отделно от това сочи, че не е изпълнен фактическият състав, който води до сключване на договор за заем – няма реално предаване от ищеца на вещта по договора. поддържа съображенията изложени в отговора на ИМ. Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца, като бъдат присъдени на ответника сторените в производството разноски.

По така предявената претенция е било образувано т.д. №81/2021 г. по описа на ШОС. По него след извършената двойна размяна на книжата е постановено Определение № 61/23.03.2022 г. (л.136от делото), с което е било прекратено производството по т.д. №81/2021 г. по описа на ШОС по претенция с основание чл.55 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да върне полученото и използвано гориво в размер на 10 536 литра или да бъде осъден да заплати стойността на горивото в размер на 23 180.38 лв. С отделен диспозитив е прекратено производсвото по претенция с основание чл.55 от ЗЗД, в което е поискано да бъде осъден ответника да върне на ищеца 1187.82 литра гориво – евродизел без добавки или да бъде осъден да заплати 2612.02 лв. – паричната равностойност на посоченото гориво, като в тази част е изпратил делото по подсъдност на районен съд. Изложените мотиви за прекратяването са обвързани с обстоятелството, че е налице СПН по отношение на хпетендираното за връщане гориво в размер на 1187.82 литра, формирани по влязлото в сила решение, постановено по гр.д. №1517/2019 г. по описа на НпРС, което е отразено в първият прекратителен диспозитив, а както бе осочено по-горе вторият прекратителен диспозитив е във връзка с обстоятелството, че спорът е родово неподсъден на ОС и е препратен по компетентност на НпРС.

Така постановеното от съда прекратително определение е било обжалвано от ищеца в производството. Било е образувано в.ч.т.д. №275/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна (ВАпС), п което е постановено Определение №406/21.06.2022 г., с което Определение № 61/23.03.2022 г. по т.д. №81/2021 г. по описа на ШОС е било отменено, а делото върнато на ОС – Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия. Съображенията на въззивната инстанция са във връзка с това, че предметните предели на спорът разгледан с влязлото в сила решение по гр.д. №1517/2019 г. по описа на НпРС и този разглеждан от Окръжен съд – Шумен по т.д. №81/2021 г. се различни, тъй като претенциите почиват на различно основание. Претенцията по делото разгледано пред НпРС е договорна, а с оглед на твърденията на ищеца спорът предявен пред ШОС почива на извъндоговорно основание.

След като е разгледано производството по т.д. №81/2021 г. по описа на ШОС е постановено Решение №26/11.05.2023 г. по което без разглеждане е била оставена ИМ в 3 частта, в която е предявена претенция за сумата от 23 179.20 лв., стойност на 10536 литра дизелово гориво и е прекратил делото в тази част. В частта на предявения иск за сумата от 2613.20 лв.- левова равностойност на 1187.82 литра дизелово гориво съдът е отхвърли претенцията като е приел, че искът е неоснователен. Така постановеното решение е било обжалвано. По образуваното в.т.д. №516/2023 г. по описа на ВАПС е постановено Решение №139/16.05.2024 г., с което е отменено Решение №26/11.05.2023 г., по т.д. №81/2021 г. по описа на ШОС в частта, в която е била оставена без разглеждане ИМ, с която е пренендирана сумата от 23 179.20 лв., стойност на 10536 литра дизелово гориво, а е обезсилено решението в частта, с която се претендира сумата 2613.20 лв.- левова равностойност на 1187.82 литра дизелово гориво. Делото е било върнато за разглеждане от друг състав. Мотивите за подобно произнасяне на въззивната инстанция са във връзка с това, че първоинстанционният съд е възприел неправилно твърденията на ищеца и е дал неправилна квалификация на предявеният пред него иск. в мотивите е коментирано, че уточнение на претенцията е направено пред ВАпС в съответствие с правомощията по чл.269 от ГПК и постановеното в ТР №1/2013 г. по ТД №1/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.5, във връз с ТР №1/2001 г. по ТД №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и така е прието, че предявената претенция е по реда на 55, ал.1, т.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание представител на ищеца поддържа исковата си претенция и моли да бъде уважена изцяло. Моли да му бъдат присъдени и сторените разноски за всички съдебни инстанции. Представител на ответника сочи, че желае ищцовата претенция да бъде отхвърлена, а на ответника да бъдат присъдени всички разноски сторени в производството.

Молбата, доколкото отговаря на законовите изисквания е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: Ищецът „Деко-бетз“ ЕООД за процесният период – посочен в исковата молба като времето от ноември 2018 г. до юли 2019 г. е имал сключени два последователни договора за превоз на товари с трето по спора лице – „Хидрострой“ АД.

Ищецът е бил изпълнител, в договорите е записано – „превозвач“, а „Хидрострой“ АД са били възложител – в договора „товародател“. Двата договора са с действие, както следва:

Първият (л.9-10 от т.д. №81/2021 г. на ШОС) е сключен на 01.04.2018 г. с действие до 31.03.2019 г. – чл.24 от Договора, а вторият (л.7-8) е сключен на 01.04.2019 г. и с действие до 31.03.2020 г. – чл.24 от дооговора. Двата договора са напълно идентични и имат клаузи с еднакво съдържание. Според чл.19 от договорите „При възможност от страна на товародателя, същият може да предостави горивото необходимо за съответните превози, като предоставеното гориво е в рамките на реално извършените такива, за което издава фактура на името на превозвача по продажни цени в деня на зареждане.“ В рамките на производството е приета ССЕ (л.187 и сл.), която установява, че търговските книги и на двете дружества - „Деко-бетз“ ЕООД и „Крис НП“ ЕООД са водени редовно, но никъде не е осчетоводено предаването от ищеца на ответника дизелово гориво в размер на 11 723.82 литра Посочено е, че наличните лимитни карти за отпускане на 4 материали при ищеца за период от ноември 2018 г. до юли 2019 г. устаонвяват, че влекач „Скания“, рег. .... е заредил – от базата на „Хидрострой“ АД в с. .... 10723.82 литра дизелово гориво и от базата в гр. Нови пазар, ул. „....“ №36 1000 литра дизелово гориво. Общото количество заредено гориво за процесният период от посочения влекач е в размер общо на 11723.82 литра. Посочено е, че левовата равностойност на 11723.82 литра дизелово гориво без добавки с ДДС при средна цена 2.27 лева за литър е общо 26613.07 лева с ДДС.