Определение № 2875 от 16.09.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване за подпис на акта

Окръжен съд – Варна

Град

Варна

IV състав

На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100501945 по описа за 2020 година докладвано от председателя на състава и взе предвид следното:

Производството е по въззивна жалба от М. А. К.- Денкова, П. И. К. , А. К.

К. , С. К. К. , предявена чрез процесуалните представители- адвокат Ангел Ангелов и адвокат Ирина Ангелова, срещу решение № 4818/ 08.11.2019г. постановено по гр.д.№ 3017/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което прието за установено по отношение на А. И. Н. , Х. И. К. , В. Х. К. и И.

Х. К. , че П. И. К. , М. А. К.- Денкова, А. К. К. и С. К. К. , не са собственици на 238.70 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, целият с площ 485 кв.м., с адрес- гр.Варна, ***, при посочените граници. На ищците са присъдени съдебни разноски.

Оспорват решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. С конкретни възражения оспорват правните изводи за придобиване на спорните идеални части от ищците по давност, чрез осъществявано владение по признаците дефинирани в чл. 68 от ЗС. Считат, че това възражение остава недоказано в процеса , а събраните писмени и устни доказателства са тълкувани превратно от съда, без да се изследват в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Неясно на какво основание е прието, че владението е установено през 1972г., като е продължило необезпокоявано повече от десет години, докато общият наследодател К. К./ на жалбоподателите/ се е противопоставял, защитавайки правото си на собственост чрез водените от него дела- през 1974г. и 1977г. Считат, че представените писмени доказателства / к.н.а от 1994г. на името на А. К. К. за придобита по наследяване собственост, нот.акт по н.д.№ 3536/ 1990г, с който е признат за собственик на втори етаж от жилищната сграда/ новата сграда/ , и преписка вх.№ 7740/ 201 Ог. по жалба срещу самоуправни действия на г-н Каменов, оборват защитната теза на ищците за продължително и необезпокояване владение с намерение за своене.

Няма данни през който период и по отношение на каква площ от имота е осъществявано владение.

Твърдят също, че ищците нямат правен интерес от ОУИ за 93.12 кв.м.-с решение от 06.05.1972r.no гр.д.№ 115/ 1972г. ВРС е уважен предявеният иск по чл.108 от ЗС и К. К. К. е осъден да предаде владението върху част от дворното място с посочената площ. Правото на 1 собственост е признато на ищците Г. А. К., Атанас Иванов Генчев, Стефка Симова Генчева, които са трети за спора лица.

Отправят искане за частично обезсилване на решението като недопустимо, предвид СПН на решението от 1972г., за отмяна и отхвърляне на исковата претенция в останалата част, с присъждане на направени по делото съдебни разноски.

Въззиваемите страни- А. И. Н. , Х. И. К. , В. Х. К. и И. Х. К. , представлявани от адвокат Росица Спасова, с представеният писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна по всички възражения срещу решението. По твърденията за частична недопустимост на решението посочват, че предметът на гр.д. №115/ 1972г. на ВРС е различен от предмета на настоящия спор, и ищците не предявяват чужди права. Молят за потвърждаване на решението и присъждане на разноските, направени във въззивното производство.

Съдът, като взе предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба, отсъствието на доказателствени искания, на основание чл. 267 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2020г. от 14:30ч.

ДА се уведомят страниш.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2