Решение № 6354 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6354 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20231100113150 по описа за 2023 година

Ищцата М. Г. С. твърди в исковата молба, че е сестра на С.К.П., починал на 08.11.2021 г. Като негов единствен наследник, тя открила, че на 14.01.2020 г. брат й дал на приятеля си И.Г.К., ЕГН ********** на отговорно пазене сумата от 44 000 лв. за срок на пазене от една година. След като изтекъл срокът на отговорното пазене, К. не върнал парите, но двамата приятели се разбирали и неспазването на срока не било проблем. С.П. починал преди К. да му е върнал парите. Малко след смъртта на П., починал и неговия приятел К.. Така, единствен владелец на парите, дадени от П. на К., останала неговата вдовица В. А. К.. Ищцата твърди, че поискала от нея да й бъдат върнати парите, дадени от брат й, но получила отговор, че парите били вложени в машини и след като продадат машините ще й върнат парите, но това не се случило. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди В. А. К. да заплати на М. С. сумата от 44 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на цялото задължение. В хода на производството по делото, ищцата, с молба № 79839/15.7.2024г. е посочила, че се прави искане за конституиране, като ответници и на децата на починалия, като с молба № 72661/25.6.2024г. е посочила, че счита, че за връщането на сумата следва да отговарят и другите наследници на починалия / водена от изложеното в отговора/, като е направено искане да се конституират като ответници и Г.

И. Г.ен и Р. И. Г. – деца на починалия И.Г.К., което съдът е уважил.

С определение от о.с.з. проведено на 27.4.2026г. от съда, настоящият съдебен състав прие, че конституирането на нови ответници е било недопустимо и отмени същото, което определение, с определение на САС по ч.гр.д.№ 1654/2026г. беше отменено, ето защо, съдът е обвързан от становището на въззивния съд за ответниците.

1

Ответникът В. К. е подала отговор пред СОС, с който оспорва иска. Твърди, че между съпругът й и С.П. е имало както приятелски, така и бизнес отношения. Във времето са си давали пари и съответно са си ги връщали. Заявява, че съпругът й действително бил взел пари на заем от С.П. в размер на 44 000 лв., но същите са му върнати на няколко пъти пред свидетели, като твърди, че Стамен му бил подписал и документ, че парите са върнати, но към момента не може да го намери. Оспорва приложената разписка от 14.01.2020 г. Моли да й бъдат допуснати трима свидетели - очевидци, при режим на довеждане, които са присъствали на връщането на парите на С.П.. Моли да се изиска разписката да се представи в оригинал, с оглед евентуално искане за назначаване на графологична експертиза.

По разпореждане на съда, препис от исковата и уточнителната молба са били връчени на Г. Г. и Р. Г., на 26.11.2024г.

На 27.12.2024г. от тях е постъпила молба, с която сочат, че са направили отказ от наследството на наследодателя им и правят искане да не се призовават по делото.

Представени са удостоверения за вписани откази от наследство

В становище по доказателствата, ищцата с молба от 24.3.2025г. е посочила, че счита отказите за недействителни, защото двамата, с конклудентни действия са приели наследството на баща си. В сочената молба, и двамата са посочили, че живеят в село Попинци, на улица „Тополите” № 3, който адрес бил имотът на баща им, което признание било подписано от двамата, като продължавайки да живеят в този имот, както и афиширайки това през 2024г., сочат, че волята им е била да приемат наследството. Фирмата на баща им продължавала да е действаща, наследниците не са я заличили, а са продължили дейността му, от което, според изложеното в молбата, следвало, че децата му реално са приели наследството, което води до невалидност на формалните откази, моли се съдът да не ги заличава като ответници, и да продължи производството против тях.

В открито съдебно заседание, съдът, събирайки доказателства, е приел, че е налице приемане на наследството с конклудентни действия.

На 23.4.2026г е постъпила молба от В. К., в която сочи, че от справка в Търговски регистър е видно, че починалият не е имал фирма, а по повод адресната регистрация на двете й деца, е посочено, че Р. Г. е заживяла в имота след 2023г. след развода си, а Г. Г. живее в имота – и двамата не като собственици, а като нейни деца. Твърди се, че единствен собственик на имота е В. К.. Направено е искане, във връзка с твърдението в отговора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Ищецът е направил твърдения, че наследодателят й е предоставил на наследодателя на ответниците сума за „отговорно пазене“, при уговорката, същата да бъде върната в срок от една година, че срокът е изтекъл, но двамата се разбрали че „това не е проблем“ и сумата ще се върне.

2

В подкрепа на твърденията е представена разписка, съставена на 14.1.2020г., с която И. К., заявява, че е получил от С.П. сумата 44000лева на отговорно пазене за срок една година, като срока на отговорно пазене може да бъде удължен по взаимно съгласие. Следва „предал” и подпис и „приел” и подпис.

В рамките на електронното дело, образувано пред СОС, ищецът е представил молба № 7168—7.9.2023г., в която се съдържа препис на разписката, удостоверение за наследници, което е било изпратено на ответната страна, която е взела становище по доказателствата, които не са оспорени.

От доказателствата е видно, че С.К.П. е починал на 8.11.2021г., разведен, като е оставил ищцата като свой единствен наследник по закон /негова едноутробна сестра/.

Видно от представеното удостоверение за наследници, И.Г.К. е починал на 21.3.2022г., като е оставил свои наследници по закон : преживяла съпруга В. А. К., както и деца - Г. И. Г. и Р. И. Г..

По делото са представени удостоверения, издадени от СРС, че на 5.4.2022г. в особената книга на съда е вписано заявление от 1.4.2022г. на Г. Г. за отказ от наследството, оставено от И. К., и на 4.4.2022г. – заявлението, подадено от Р. Г., подадено на 1.4.2022г.

Видно от постъпилите удостоверения, Г. Г. е с деклариран настоящ адрес село Попинци, на улица „Тополите” № 3, считано от 20.9.2010г./ и с този адрес е вписан в издаденото през 2022г. удостоверение за наследници/, а Р. Г. – считано от 2.2.2024г., като към датата на издаване на удостоверението за наследници, е с различно фамилно име и различен вписан в удостоверението адрес.

С определение от 27.4.2026г., съдът, в о.с.з., по твърденията на страните, е допълнил доклада на делото, като е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си, че наследодателят на ищцата е предоставил на наследодателя на ответната страна сумата, с уговорката същата да се върне, на ответната страна, че носи тежестта да докаже, че наследодателят е върнал сумата, като във връзка с наведеното твърдение в отговора, че наследодателят на ответната страна е върнал сумата, че Стамен е подписал разписка, но същата е изгубена, е указано на ответната страна,че носи тежестта да докаже твърдението за загубването, не по вина на наследодателя, на документа, във връзка с искането за свидетели.

В тази връзка е направено искане за допускане на свидетели, не за загубването на документа / въпреки указанията на съда/, а за твърдението за сключен договор за заем, като е посочено, че се твърди, че няма разписка за отговорно пазене, а заем. На основание чл.164 ГПК, искането е отхвърлено, поради забраната със свидетелски показания да се установява това обстоятелство.

От правна страна.

Съобразно твърденията на ищеца за наличието на притезание, съдът е длъжен да квалифицира спорното право.

В изпълнение на задължението си да подведе твърденията на ищеца, съдът констатира, че е твърдяно, че наследодателят на ищцата е предоставил на наследодателя на 3 ответниците парична сума „за отговорно пазене” при задължението да я върне в срок от една година, както и за предаването на сумата била съставена разписка.

Разпоредбата на чл.55 ЗЗД предвижда, че който е получил нещо без основание, или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, следва да го върне. Същата разпоредба, заедно с разпоредбата на чл.59 ЗЗД е приложима, когато липсват твърдения за двустранно правоотношение, или се твърди, че същото не е валидно.

С разпоредбата на чл.240 ЗЗД е прието, че с договора за заем заемателят предава на заемодателя в собственост парична сума или други заместими вещи, при задължението на заемателя да върне заетата сума, или вещи от същия вид, качество и количество. Съгласно разпоредбата на чл.250 ЗЗД, с договора за влог, влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне, като съгласно разпоредбата на чл.257 ЗЗД, дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е разрешено от влогодателя, като в този случай важат правилата за заема. С разпоредбата на чл.240,ал.4 ЗЗД е предвидено,че ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Парите съставляват заместими вещи, като приемателят дължи връщане на стойността, а не на дадените купюри. Когато е налице договор за влог, по силата на изричното препращане на разпоредбата на чл. 257 ЗЗД, важат правилата на заема. Ето защо, при посочените от ищеца твърдения за основанието – предаване на парична сума, с определен срок, при уговорката същата да се върне, ищецът твърди, че е сключен договор за заем.

По делото се установи / това твърдение не се оспорва от ответната страна/, че наследодателят на ответниците е получил сумата 44000лева от наследодателя на ищците.

Същото се установява и от представената разписка. Ответната страна е навела твърдение, че сумата е получена в заем, както и че отдавна е върната, като в о.с.з. от 27.4.2026г. във връзка с указанията на съда, ответницата В. К. посочи, че разписката е издадена, за да установи заем. Поради забраната, на основание чл.164,ал.1, т.3 ГПК, е било недопустимо да се разпитват и свидетели за твърдението на ответната страна, неоспорила в срока за отговор подписа на наследодателя, за погасяване на заема, ето защо, твърдението на ответника, че наследодателят е върнал сумата, е недоказано по делото.

На основание чл.257 ЗЗД, във връзка с чл. 240 ЗЗД, следва да се приеме, че наследодателят на ответната страна е дължал връщане на паричния заем , считано от 15.1.2021г. – с изтичане на една година от издаване на разписката.

Липсва спор между страните, че след изтичане на този срок „двамата приятели се разбирали и неспазването на срока не било проблем” – твърдения в исковата молба, които съставляват твърдения за допълнително, неформално съглашение между страните по договора, с което съглашение, заемното правоотношение се трансформира в безсрочно.

Ето защо, налага се изводът, че „заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата” / чл.240,ал.4 ЗЗД/, поради което и наследниците по закон 4 на И. Г., които не установяват връщането на сумата, следва да заплатят на наследника на С.П. сумата от 44000лева.

За първа покана, имаща последицата на чл.240,ал.4 ЗЗД, следва да се приеме предявяването на иска и връчването му на ответната страна, ето защо, сумата се следва от В.

К., с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 19.10.2023г. – препис от исковата молба й е връчен на 18.9.2023г. и едномесечният срок изтича на 19.10.2023г/.

Относно другите двама наследници по закон. В хода на устните състезания, ищецът ясно посочи, че претендира общата сума 44000лева, от тримата наследници, съответно на дяловете им в наследството. Тук е моментът да се посочи, че настоящият съдебен състав не е обвързан от протоколно определение от открито съдебно заседание на 29.9.2025г. по делото, в което съдът е приел, че въпреки отказа от наследство, същото е било прието с конклудентни действия. Съдът е приел тази констатация, във връзка с искането на ответниците Г. Г. и Р. Г. да бъдат „заличени”, тоест да не участват в делото, и като мотиви за приемане на представените от ищеца документи – тоест по участието им в процеса. Липсва част „признава за установено” или „отделя за безспорно”. Ето защо, няма как, настоящият съдебен състав, формиращ сам вътрешно убеждение по спора, да му се наложи констатация по хода на делото.