Решение № 423 от 20.11.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Видин, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20231320200915 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Д. Д. от гр.Пловдив срещу: Наказателно постановление № 23 ***/09.03.2023 г., издадено от Началник група при ОД на МВР- Видин, Сектор "ПП", с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са му наложени адм. наказания "глоба" в размер на 600.00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

С жалбата се моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и като необосновано. Оспорва се фактът, че нарушението, за което е наложена санкцията е системно. Твърди се, че липсвали доказателства в тази насока.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява от надлежно упълномощен адвокат.

За АНО , редовно призовани, в съдебно заседание не се явява представител.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.12.2022 г., около 11:58 ч., в Област – Видин, по път ІІ -11 км. 21+677 в посока от 1 гр.Монтана за гр.Видин , при ограничение 40км.ч. въведено с ПЗ В26 е управлявал л.а-л Мазда с рег.№ РВ0496ТА със скорост 75 км.ч. с превишение от 35 км.ч. , като нарушението е установено със система за видеоконтрол №120СС6А записваща скорост, дата, час, регистрационен номер на МПС и място и е фиксирано в клип №18375/25.12.2022г.

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор "ПП" –Видин било установено извършеното нарушение и собственика на превозното средство. Жалбоподателя Х. Д. Д. представил и декларация на основание чл. 188 от ЗДвП, с което декларирал пред органите на полицията, че той е управлявал автомобила на 25.12.2022 г. около 12:00 ч.

При справка в АИС АНД било установено, че в едногодишен срок, срещу Д. били издадени и влезли в сила : електронен фиш №4114567/01.07.2022г., ел. фиш серия К № 4595383/01.07.2022г. и ел фиш срия К №5805522/01.07.2022г.

За горното свидетеля Т. Б., полицейски инспектор в сектор "ПП" - Видин пристъпил съставил АУАН в който приел , че жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната квалификация на нарушението, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, като приел, че водачът системно превишава разрешената максимална скорост в населено място и на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 600.00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. Б., които с в унисон с останалите кредитирани от съда доказателства. Съдът кредитира и писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на МВР-Видин , Сектор "ПП" , АУАН също е съставен от компетентен орган.

2

Административно наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен в унисон с разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, в тримесечния срок от установяване/заснемане на нарушението. НП също е издадено в срокът по чл. 34 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата бланкетни възражения не се споделят от настоящия съд.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО на 32 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 300.00 лева (триста лева ) в редакцията на разпоредбата действала към момента на деянието.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство система за видеоконтрол било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 75км. /ч. при ограничение от 40 км. /ч., въведено с пътен знак В26 , с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 32 км. /ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалваното НП.

Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административно наказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на сектор ПП МПС-то, с което е извършено нарушението е било управлявано жалбоподателя. Същият е попълнил и изискуемата по чл. 188 от ЗДвП декларация, в която е отбелязал изрично, че той е управлявал автомобила на прцесната дата и в процесния час. Затова правилно АНО е определил субектът на нарушението.

Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като бе посочено по-горе за конкретното превишаване от 32 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 300.00 (триста лева) за превишение на скоростта от 31 до 40 км. /ч. От друга страна в случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 182, ал. 5, вр. ал.

3

2, т. 4 от ЗДвП., като санкцията в НП е определена като удвоен размер на 300.00 лева, т. е.

600.00 лева и кумулативното лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Последната разпоредба гласи, че когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 46 е системно водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ЗДвП съдържа легална дефиниция за "системно нарушение" /т. 62 на параграф 6 от ДРЗДвП/, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Съгласно константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Без значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ.

Съдът счита, че не е налице основанието, процесното нарушение да се квалифицира като "системно", предвид съдържанието на разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателното постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Видно е от самото НП, че и трите цитирани ЕФ са влезли в законна сила на 01.07.2022г. – т.е. след влизането в законна сила на същите няма други наказания освен процесното , за да се приеме , че е налице „системност“ , по смисъла на на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че оспореното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, при съществени нарушения на материалния закон, предвид налагането на наказание при условията на чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

В съответствие със Закона и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на жалбоподателя , съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото,. Видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие, жалбоподателя реално е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. трето от ЗАНН, 4 съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 - ***/09.03.2023 г., издадено от Началник група при ОД на МВР- Видин, Сектор "ПП", с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на Х. Д. Д. от гр.Пловдив са наложени адм. наказания "глоба" в размер на 600.00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Видин да заплати на Х. Д. Д. от гр. Видин сумата от 500.00 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на Административно процесуалния кодекс пред Административен съд – Видин в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

5